Решение № 467 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 504/2012 г.

Решение № 467 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 504/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение от 20.02.2012 г., постановено по гр. дело № 1530/2006 г. по описа на Софийския градски съд, II-А състав, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение на СГС от 24.06.2011 г. по същото дело и евентуално за неговото допълване като се постанови установителен диспозитив за правото на собственост на ищците спрямо ответниците К. Н. Г. и В. Р. Г. по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Недоволни от въззивното решение са касаторите Ж. И. Ф., М. Б. А., А. А., Й. А., М. П. К. -В., Л. А. Ш., К. П. В., И. П. В., представлявани от адвокат К. М., които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила тъй като не е съобразена трайната съдебна практика относно иска по чл. 108 ЗС, който съдържа и установителна част. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областен управител на област София е постъпило становище /има характер на отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК/ за неоснователност на жалбата. Останалите ответници по касация К. Н. Г., В. Р. Г. и Столична община не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: След проверка по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК с основното решение от 24.06.2011 г. въззивният съд е оставил в сила решение от 10.02.2006 г. по гр. дело № 4336/1998 г. по описа на Софийския районен съд, 40-ти състав, а с обжалваното решение е допуснал на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) служебно поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото като след "оставя в сила решение от 10.02.2006 г. по гр. д. 4336/1998 г. на СРС, 40 състав" е добавено "в останалите части". За да остави без уважение молбата по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК и евентуално за допълване в обжалваното решение от 20.02.2012 г. въззивният съд е изложил съображения, че е сезиран с иск с основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот и като е приел за установено, че ответниците Г. не упражняват фактическа власт върху имота, а ищците не са изменили иска си от осъдителен на установителен такъв спрямо последните, то по отношение на тях/ответниците Г./ искът е неоснователен. Прието е, че диспозитивът на решението отразява именно тези решаващи мотиви. Изложени са съображения, че искът по чл. 108 ЗС е по правната си същност осъдителен, а не установителен, предполага установяване правото на собственост на ищеца като една от предпоставките за неговата основателност, но не означава, че ако не се установи другата предпоставка /че ответникът упражнява фактическа власт върху имота/ то искът следва да се уважи частично като се установи правото на собственост, но се отхвърли осъдителната част, тъй като право на ищеца е да избере пътя на защита на правото на собственост /дали да установи действителното правно положение спрямо друго лице, което владее имота му или да реализира правото си в пълен обем като предяви осъдителен иск/, а в случая е предявен само осъдителен иск и след като втората предпоставка не е доказана, то съдът следва да отхвърли иска изцяло. Прието е, че тези съображения са относими и към евентуалното искане за допълване на решението. Въззивното производство по посоченото дело се е развило по жалба на А. Б. К. /починала на 23.06.2009 г. с правоприемници М. Б. А., А. А. и Й. А./, А. Г. Л., В. Г. Л., Л. А. Ш. и М. П. К. -В. По отношение на касаторите К. П. В. и И. П. В. касационната жалба е недопустима понеже с влязло в сила определение, постановено в съдебно заседание на 06.11.1998 г. на основание чл. 119, ал. 1 ГПК (отм.) производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска с молба от 03.11.1998 г. от двамата и В. Т. В. Касационната жалба по отношение на останалите жалбоподатели е редовна и допустима. В производството по чл. 288 ГПК е констатирано противоречие между изразеното становище от въззивния съд с разрешението на поставения въпрос, дадено от Върховния касационен съд по приложените решения: В решение № 1228 от 14.08.2002 г., постановено по гр. дело № 1285/2002 г. на IV-то гражданско отделение в производство по чл. 218а, б. "а" ГПК и в решение № 656 от 08.10.2009 г. по гр. дело № 1832/2008 г. на IV-то отделение в производство по чл. 218е, ал. 1 във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК е прието, че не е съобразено относно иска по чл. 108 ЗС, че съдържа установителна част, по която следва да се произнесе. Следва да се съобразят и решение № 347 от 30.07.2010 г. по гр. дело № 1151/2009 г. на II-ро гражданско отделение и решение № 128 от 28.03.2012 г. по гр. дело № 1085/2011 г. на същото отделение на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, според които когато в мотивите на решението е прието основателност на установителен иск се дължи произнасяне по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Разгледана по същество се явява основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил, че предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС съдържа две претенции за защита - установяване, че ищците притежават право на собственост върху процесния имот и осъждане на ответниците да им предадат владението на същия, поради което установяването на обстоятелства във връзка със собствеността не води до недопустимост на претенцията в установителната й част, т. е. до необходимост на иска в осъдителната част. В мотивите на основното въззивно решение е прието за установено, че на 10.12.1986 г. по гр. дело № 579/1986 г. е постигната съдебна спогодба между съпрузите К. Н. Г. и съпругата му В. Р. Г. от една страна и Л. И. С. и С. С. С., с която първите придобиват в дял и собственост реална част с площ от 1030 кв. м., представляваща имот пл. №....-процесния имот. Отчетено е, че наследниците на сина П. на общия наследодател И. П. В. са провели успешно установителен иск за собственост за същия имот на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу ответниците Г. за 1/6 ид.ч. от имота по кадастралния план от 1974 г. Направен е извод, че доколкото не е установено, че тези ответници осъществяват фактическа власт върху процесния имот - то осъдителният иск за собственост по чл. 108 ЗС срещу тях следва да се отхвърли, което е в противоречие с обсъдената съдебна практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение