Решение № 4309 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2020 г.

Решение № 4309 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Й. против решение № 348/6.08.2020 г., постановено по адм. д. № 366/2020 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска същото да бъде отменено. Твърди, че са налице всички предпоставки, за да се присъди исканото обезщетение. Претендира разноски. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора не взема становище. Постъпила е и частна жалба от Ж. Й. срещу протоколно определение на Административен съд Стара Загора от 3.08.2020 г. по адм. д. 366/2020 г., с което е прекратено частично производството по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направения подробен анализ на доказателствата, обосновано в съдебното решение е прието, че не е доказано осъществяването на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ поради недоказаност на една от основните материални предпоставки, включени в него, а именно, настъпила вреда за ищеца. Становището на прокурора по частната жалба също е за неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба. Производството е образувано по искова молба на Ж. Й. срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която се претендират имуществени вреди в размер на 300 лв., заплатени за процесуално представителство по анд № 2525/2019 г. на Районен съд – Стара Загора и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. заплатени за процесуално представителство по КАНД № 61/2020 г. по описа на АС - Стара Загора. По втория иск производството е било прекратено, като Административен съд Стара Загора е изложил съображения, че производството пред касационната инстанция е образувано след изменението на чл. 63 ЗАНН /ДВ бр. 94/29.11.2019 г. /. С обжалваното решение Административният съд - Стара Загора е отхвърлил първия предявен иск. Приел е, че от доказателствата по делото не може да бъде направен обоснован извод, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. В кориците на приложеното АНД № 2525/2019 г. на Районен съд – Стара Загора не се съдържа договор за правна помощ, липсва елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинна връзка между административния акт и вредата. Решението е правилно. Съдът, след задълбочено изясняване на фактите по делото, е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Установено е по делото, че по АНД № 2525/2019 г. на Районен съд – Стара Загора е потвърден електронен фиш /ЕФ/ сер. К с № 2585960 от ОДМВР Стара Загора, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, за наложена на Ж. Й. административна санкция "глоба" в размер на 300. 00 лв. Решенето на РС било обжалвано пред Административен съд Стара Загора, който по образувано АНД № 61/2020 г., постановил Решение № 96 от 13.04.2020 г., с което отменил решението на РС, като постановил отмяна и на процесния ЕФ. Обосновано съдът е приел, че на възмездяване подлежат реално направените разходи за процесуално представителство до приключване на съдебното заседание, при което делото е обявено за решаване. От представеното по делото на районния съд пълномощно не е видно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Липсва и приложен договор за правна помощ. Едва в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е представен договор за правна помощ с посочено адвокатско възнаграждение, но от него не може да се направи извод, че това възнаграждение е уговорено и заплатено в производството по обжалване на електронен фиш (наказателното постановление). Освен това, не е извършено реално процесуално представителство, извън подписване на жалбата, по административно-наказателното дело. В съдебното заседание Ж. Й. не е бил представляван от адвокат. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е и обжалваното определение. Към датата на образуване на анд 61/2020 по описа на Административен съд Стара Загора вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г. в сила от 3.12.2019 г. /, съгласно която в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, предвид изхода от спора - отмяна на електронен фиш, жалбоподателят е имал правната възможност да претендира присъждане на всички сторени от него разноски. Обстоятелството, че не е поискал присъждане на разноските, не обуславя допустимост на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. 2/2016 г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на жалбоподателя или поради единично опущение на съда не прави иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ допустим. С оглед изложеното и като краен извод частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,