Решение № 5329 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 241/2011 г.

Решение № 5329 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 241/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е образувано по касационна жалба, подадена от "Агро Фриго" ЕООД, представлявано от Николай Колев за отмяна на решението от 15.11.2010 г. по адм. д. № 117/2010 г. на Административния съд София град, като са изложени доводи за неговата неправилност и необоснованост. Ответникът по жалбата - Държавен фонд "Земеделие" чрез изпълнителния директор Светослав Симеонов оспорва жалбата. ВАС, в настоящия 3-членен състав приема, че жалбата е основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд София град е образувано по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ по иск, предявен от "Агро-Фриго" ЕООД чрез управителя Николай Колев срещу Държавен фонд "Земеделие" - София за заплащане на имуществени вреди - 5587 998 лв., представляващи равностойността на незаконосъобразно отказана финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска, и 6 956415 лв., представляваща равностойността на сумите от пропуснати наеми за период от две години, по сключени предварителни договори, ведно със законната лихва. Административният съд София град е отхвърлил иска изцяло, като е приел, че искът е недоказан. Безспорно е установено по делото, че ищецът "Агро-Фриго" ЕООД е кандидатствал за финансиране на проект с идент. № 290501200224 по мярка "Пазари на едро" и е получил отказ, който е обжалвал по реда на АПК пред Административния съд София град. В решението си първоинстанционният съд е приел, че молбата на ищеца за финансиране на дейности по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 36 от 27.08.2003 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за пазари на производителите и тържища за плодове, зеленчуци, цветя и риба по присъединителната програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ /САПАРД/ на МЗГ е основателна, предложеният от него проект попада в обхвата на дейностите по приложение № 1 от Наредбата, поради което е отменил обжалвания отказ и е върнал преписката на административния орган. С решението си от 29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 8148/2008 г., ВАС е обосновал същите изводи, поради което е оставил в сила цитираното решение на Софийския градски съд. С писмо № 02-2600 от 10.12.2009 г. изпълнителният директор на ДФЗ е посочил, че не може да удовлетвори молбата на ищеца за сключване на договор, тъй като крайният срок за подписване на договори по програма САПАРД по отношение на него е 31.10.2007 г. Административният съд София град, изхождайки от това писмо, за да отхвърли иска на "Агро Фриго" ООД, е приел, че е налице втори отказ от страна на административния орган и в исковата си молба не е оспорил същия. Именно в тази насока изводите на съда са неправилни. Безспорно, в писмото на изпълнителния директор на ДФЗ се съдържа властническо волеизявление - отказ да се сключи договор по Наредбата с ищеца по делото, който отказ е приет с решение на УС на ДФЗ в заседание на 04.09.2007 г. В чл. 2 на Наредба № 36/2003 г. е посочено, че финансовата помощ се предоставя в рамките на предвидените за съответната година финансови средства. В случая обаче е налице обжалване по съдебен ред на първоначално постановения отказ на ДФЗ пред Софийския градски съд, което е приключило с положителен за ищеца резултат. Задължителните указания на съда, включително и тези на Върховния административен съд, очевидно са възприети от административния орган, който постановява отказ поради изтичане на срока по чл. 2 от Наредбата, пропуснат обаче по вина на самия административен орган. ДФЗ почти една година по-късно от постановяване на влязлото в сила решение на съда уведомява дружеството, че независимо от това решение не може да сключи договор само защото е налице изтекъл срок за това. В чл. 177 АПК е уредено действието на съдебното решение, като в ал. 2 е предвидено, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и в този смисъл е и практиката ВАС /р-е № 1260 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 793/2009 г., р-е № 7639 по адм. д. № 2856/2009 г. на ВАС/ и др. В отменителното решение на Софийския градски съд по адм. д. № 04189/2006 г. ясно е посочено, че проектът на ищеца отговаря на всички критерии по Наредбата, това решение по силата на чл. 177, ал. 1 АПК има действие по отношение на страните, ответникът ДФЗ като административен орган не може да установява нови факти и не може да извърши други действия, а настоящият случай е именно такъв. Ето защо в ал. 2 на чл. 177 АПК е прието, че актовете на администрацията, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни. Изтичането на срок за сключване на договор, и то в конкретния случай по вина на административния орган ДФЗ, не е елемент от фактическия състав на първоначално постановения отказ, след като проектът на ищеца съответства на изискванията на Наредбата. Обстоятелството, че "Агро-Фриго " ООД не е поискал с първоначалната искова молба обявяване на нищожност на постановения отказ, не го лишава от възможността да се позове винаги на това обстоятелство съгласно чл. 177, ал. 2, изр. второ от АПК - всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви, а именно това е поискал ищецът в настоящото производство. Ето защо ВАС приема, че предявеният на основание чл. 204, ал. 1 във вр. с чл. 203 иск е основателен. Този иск е за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на ответника след отмяната му по съответния съдебен ред. В чл. 203, ал. 2 АПК е предвидено, че за неуредените въпроси за имуществена отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - безспорно, Държавен фонд "Земеделие" по силата на чл. 11 от ЗПЗП е юридическо лице и е пасивно легитимиран да отговаря по искове с правно основание чл. 203 и сл. АПК. Съгласно чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждански и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на административна дейност. Съгласно чл. 4 от цитирания закон, държавата и общините дължат обезщетение само за тези имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Подлежат на обезщетяване както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. "Вредата" е легално определен термин в Закона за задълженията и договорите и тя трябва да се определя за всеки конкретен случай. Безспорно, като не е получил сумите за изграждане на проектирания вече обект, ищецът не е могъл да го реализира и по този начин за него е настъпила вреда от действията на административния орган. Административният съд София град е назначил и изслушал заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните при разглеждане на спора в първоинстанционния съд. Както се посочи по-горе, проектът на ищеца, с който е кандидатствал по програма САПАРД за безвъзмездна финансова помощ, е "Изграждане на пазар на селскостопанските производители на плодове, зеленчуци, риба и цветя в гр. Нова Загора. "Агро Фриго" ООД съгласно предварителен договор № 5 от 22.02.2006 г. е възложило за изпълнение на "Стил" 2000 ЕООД - гр. Ямбол "Изработка, доставка и монтаж на машини, съоръжения и технологично оборудване" за обекта и съгласно Приложение № 1, което е количествено-стойностна сметка на договорените видове работа, договорената цена е 5292410 лв. без ДДС. Ищецът е сключил и предварителен договор № 3 от 21.02.2006 г. с "Ели Комерс" ЕООД - гр. Ямбол за самото изграждане на обекта и съгласно приложените количествено-стойностни сметки договорената цена е 8712630 лв. без ДДС. В заключението си вещото лице е приело, а този извод напълно се възприема от съда, че съгласно приложените в преписката заверени копия от документи, "Агро Фриго " ЕООД е защитило в пълен обем поисканата от ДФЗ финансова помощ в размер на 5857998 лв., съставляваща 50% от инвестиционните разходи, за които е кандидатствало за подпомагане на проекта в размер на 11715996 лв. Или ако ДФЗ беше сключило договор за помощ по Наредбата с ищеца, той следваше да изплати сумата 5587998 лв., с която сума са увредени интересите на ищеца в резултат на постановения отказ за финансиране, съответно отменен по съдебен ред. Решението на ВАС по адм. д. № 8148/2008 г. е влязло в сила на 29.12.2008 г., а настоящият иск е заведен на 06.01.2010 г. в Административния съд София град. За този период ищецът е поискал заплащане на лихва върху претендираната от него сума от 5587998 лв., която както е изчислило вещото лице, е 717811,03 лв. /основен лихвен процент плюс 10 пункта/. В случая не се прилагат общите разпоредби на чл. 84, ал. 3 ЗЗД относно началния момент на присъждане на лихва, а следва да се има предвид, че държавата, респ. нейни органи, изпадат в забава от момента, когато по съдебен ред е отменено неправомерното действие на административния орган или съответен административен акт. Отговорността за вреди обхваща всички вредни последици, които са в пряка и непосредствена връзка с неправомерното действие или акт, включително и лихвите за забава. Или ВАС приема, че искът в размер на 5587998 лв. следва да бъде уважен, ведно с посочената лихва върху нея. По отношение на искането за присъждане на пропуснати ползи от неправомерната дейност на ДФЗ за конкретния случай следва да се има предвид, че и в тази насока се дължи от ответника съответно обезщетение, ако искът е установен по размер. В конкретния случай ищецът претендира пропуснати ползи в размер на 8347698 лв., съставляващи нереализирани наеми за двегодишен период по сключени предварителни договори за наем, заедно с лихва за забава върху главницата от 881515,12 лв. За да бъде уважена претенцията за пропусната полза, следва по един категоричен начин да бъде установено, че ищецът е пропуснал възможност да увеличи имуществото си, макар да е имало всички изгледи за това. Трябва да се докаже, че именно несключването на договора за безвъзмездна финансова помощ го е лишило от облага в претендирания размер, а не става въпрос само за една предполагаема облага. Действително, ищецът е представил договори за наем на търговски обекти на територията на "Пазар на производители на плодове и зеленчуци", ако такъв пазар беше изграден. В тежест на ищеца обаче е да установи, че се касае за действително сключени договори със съществуващи към този момент стопански субекти, реалността на наемната цена и пр., което не е установено по безспорен начин в настоящото производството. Като се имат предвид възраженията на ответника в тази насока, съдът е следвало да събере доказателства, включително и чрез експертиза, посочените напр. в договорите цени реални ли са, действително ли отразяват волята на страните по тях с оглед конкретните стопанско-икономически условия, носят ли достоверна дата, което е от съществено значение за основателността на иска, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 293, ал. 3 ГПК, като се има предвид, че § 1 ЗОДОВ препраща за неуредени случаи към ГПК, в тази част решението на съда ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. С оглед на изложените съображения ВАС приема, че след като е установено, че на ищеца са причинени вреди вследствие на отменен административен акт, а впоследствие и нищожен повторен отказ на ответника да сключи договор по реда на Наредба № 36/2003 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, на същия се дължи обезщетение в размер на вредата в цитирания по-горе размер, в която част решението на Административния съд София град следва да бъде отменено и постановено друго с присъждане на сумата от 5587998 лв. със законната лихва върху нея - 717811,03 лв. На основание изложеното Върховният административен съд