Решение № 12396 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6068/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 2706 от 20.04.2022 г. по адм. дело 3564/2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ) е отменено Решение РТД 3000-534/05.03.2021 г. /32-74018 на директора на Териториална дирекция Тракийска (понастоящем "Митница Пловдив"). Срещу съдебния акт е подадена касационната жалба на директора на Териториална дирекция "Митница Пловдив", подадена чрез пълномощника му юрк. Кънчева, в която се поддържа неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH /наричано по-нататък за краткост "OGL Food, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 30749242031 със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска 75, ет. 2, ап. 2 - оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Горанов. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд и да му присъди разноските за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение РТД 3000-534/05.03.2021 г. /32-74018 на директора на Териториална дирекция Тракийска (с правоприемник Териториална дирекция "Митница Пловдив"), с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано освобождаване на представеното от OGL - Food в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 20BG003010015312R9/20.06.2020 г. обезпечение в размер на 9 144,22 лв. и същото е задържано като плащане на вносно мито /А01/. С решението е определена различна от декларираната митническа стойност, съответна на стандартната вносна стойност на стоките, определена от ЕК, задължение за Мито /А01 в размер на 9 144,22 лева в резултат на което и нова данъчна основа за облагане с ДДС. Според фактическите констатациите на митническия орган, възприети и от първоинстанционния съд, OGL Food, в качеството си на вносител, подава пред МБ Свиленград митническа декларация MRN 20BG0030100153129R9 от 20.04.2020 г. с която декларира под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление стоки пресни домати тип кръгъл червен, с произход Турция, с нето тегло 18 480 кг. Декларирана е митническа стойност в размер на 39 468, 65 лв., преизчислена в /100 кг. на 109, 20 / 100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 20.04.2020 г. стандартна вносна стойност /СВС/ за домати с произход Турция е 94, 3 /100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност е с повече от 8% от определената стандартна вносна стойност, на основание чл. 75, пар. 2 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 вр. чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер на 9 144,22 лв., представляващ размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. С писмо рег. 32-116268/20.04.2020 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е длъжно да представи доказателства, че стоката пресни домати тип кръгъл, червен е реализирана на пазара на ЕС при условията, потвърждаващи коректността на декларираната вносно митническа стойност. На 20.05.2019 г. OGL Food, чрез пълномощника си Ренус БългарияООД, представя доказателства на какви цени са продадени стоките от тази партида 111 евро/100 кг. Сравнени с разходите за придобиване на стоката - 121, 02 евро/100 кг., включващи освен фактурираната цена и декларирани разходи за транспорт, митническо представителство, такси за здравен контрол и представителство пред БАБХ, митническите органи констатират, че продажната цена на цялото количество от пресни домати тип кръгъл, червен е по-ниска от цената на придобиване на тази стоки, поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният депозит в размер на 9 144,22 лв. следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. За да отмени оспореният административен акт, АССГ е приел, че същия е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Извода за материална незаконосъобразност на решението на митническия орган е обоснован с доводи, че митническият орган неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл. 75 пар. 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, доколкото не съществува правна възможност, митническите власти да поставят определянето на митническата стойност в зависимост от последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос. Приел е, че от OGL Food са представени фактури и доказателства за извършено плащане към турския партньор, счетоводни записи, данъчни декларации по ЗДДС, които установяват, че цената, посочена в митническата декларация, съответства на документите, с които вносителят разполага и е заплатена. В подкрепа на този извод се е позовал и на заключение по назначена СИЕ, изследвала същите документи. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от вносителя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят OGL Food е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно ясния текст на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая, за да се приеме приложимост на решението на СЕС не са спорни фактите, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е 109, 20 / 100 кг, а определената от Комисията стандартна стойност при внос за деня е 94, 3 /100 кг, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз (вносителят продава стоката на цена по-ниска от цената, на която я е внесъл 111 евро на 1.. кг спрямо 121,02 евро на 100 кг.); вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените домати, и доказателства за извършено плащане на покупната цена. Безспорно износителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Липсват каквито и да е документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената на която е закупена стоката. Спорен по делото е въпросът дали декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия (в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на ответника). Вярно е, че от разясненията в т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 следва, че разлика в цените с повече от 50 % като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, EU: C: 2016: 455, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. От тези разяснения обаче не следва, че за да се приеме значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса, следва винаги да е установена разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. Значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса, ще е налице и когато е установено значително превишение на предвидената в член 75, параграф 2 от Делегиран регламент 2017/891 разлика от 8%. В случая, декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е 109, 20 / 100 кг, а определената от Комисията стандартна стойност при внос за деня е 94, 3 /100 кг, което е повече от 15,8 % (т.е почти два пъти) разлика между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. С оглед изложеното, в случая е изпълнено и последното условие за приложимост на решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС. Съобразявайки решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, настоящата инстанция приема, че констатираната в случая значителна разлика между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, съчетано с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя са достатъчни, за да породят у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност. След като е безспорно установено, че вносителят OGL Food не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, законосъобразно с оспорения административен акт митническия орган е изключил декларираната договорна стойност на партида внесени домати (пресни, тип кръгъл червен). Последните стоки не са декларирани например като биопродукт, което да обоснове високата цена, която е заявил вносителя, напротив в представения сертификат за съответствие с пазарните стандарти на ЕС за домати е посочено качество първо, а не екстра. Не се спори също така, че вносителят няма опит или не познава съответния пазар, доколкото видно от административната преписка за OGL Food пазарът на домати от Турция не е нито нов, нито непознат. Най-сетне, не се налице и доказателства, които да обосновават достоверност на високата декларирана цена, свързана с обстоятелства относно търговския партньор. Точно обратното, данните от административната преписка сочат на значително количество домати закупено от OGL Food само през 2020 г. от един турски продавач, с когото търговецът има дългосрочни контакти и търговско партньорство. Не може да са открие логично обяснение при подобни дългосрочни пазарни контакти по какви причини страни, които са добре познати и договарят големи количества стоки, не могат да договорят по-ниски цени, които да са на стойности под средните за конкретния пазар. Като е достигнал до други изводи, АССГ е постановил неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, решението на АССГ е неправилно и в частта за разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. Предвид, че делото е с определен материален интерес и са налице своевременно направени претенции за присъждането на разноски, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 200 лева, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, както и разноски за платени държавна такса от 79,30 лева за касационното производство, или общо разноски за две инстанции в размер на 479,30 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение