Решение № 4060 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 837/2022 г.

Решение № 4060 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 837/2022 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е образувано по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Гачев, срещу решение № 213/12.11.2021 г., постановено по адм. д. № 161/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 08/09.15.0518/11103 от 6.06.2019 г., изх. № 01- 2600/2828 от 13.05.2021 г., издадено от изпълнителният директор на ДФЗ, в частта му, с която е по заявка за плащане № 08/09.15.0518/11103 от 6.06.2019 г., за отчетен период 1.05.2019 г. - 31.05.2019 г., е отказано плащане на финансова помощ в размер на 3 662. 57 лв. и ДДС в размер на 732. 84 лв. С решението преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по депозираната заявка в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му, като ДФЗ е осъден да заплати на "Мери Ан" ООД направените в производството разноски. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Според касационния жалбоподател, противно на приетото от съда в мотивите на постановеното решение, отмененото уведомително писмо отговаря на императивните изисквания за форма и съдържа необходимите реквизити. Развити са съображения за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, каквито съдът е констатирал, тъй като административният орган неколкократно е указал на заявителя в какво се състои констатираното нарушение, но същото не е ангажирало доказателства, които да доведат до промяна на крайните изводи на административния орган. Според касатора неправилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо не съответства на приложимия материален закон, която преценка е направил след произнасянето на две съдебни инстанции, при което произнасяне такава констатация няма. На последно място се твърди, че съдът неправилно е допуснал съдебно – счетоводна експертиза и не е обсъдил направеното оспорване на депозираното заключение. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - "Мери Ан" ООД, в молба – становище, депозирана чрез пълномощника адвокат В. Милушева, поддържа неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Прави искане за присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Мери-Ан" ООД със седалище в гр. Кърджали, против Уведомително писмо за одобрение заявки за плащане с изх. № 01-2600/2828 от 13.10.2020 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, по заявка за плащане на дружеството с рег. № 08/09.15.0518/11103 от 6.06.2019 г. за отчетен период 1.05.2019 г. - 31.05.2019 г., в частта му, в която не е одобрено /отказано/ плащане на финансова помощ в размер на 3 662. 57 лв. и ДДС в размер на 732. 51 лв. по Схема "Училищен плод", поради това че не е спазено условието на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/. При произнасянето си съдът е съобразил, че първоначално издаденото Уведомително писмо с изх. № 02-090- 2600/7177#3/25.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е било обжалвано от "МЕРИ-АН" ООД пред Административен съд - Кърджали, който, с Решение № 85/2.04.2020 г. по адм. дело № 43/2020 г., е отменил оспорения акт и е постановил връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Посоченото решение е оставено в сила с Решение № 14593/25.11.2020 г. по адм. дело № 7271/2020 г. по описа на ВАС. За да отмени оспореното в настоящото производство уведомително писмо и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по депозираната от "Мери-Ан" ООД заявка за плащане, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, но съдържа формални фактически основания за постановяването му. Изложил е съображения, че макар и изцяло формално, дадените от съда указания за конкретизация в какво се състои нарушението, изискването на обяснения от жалбоподателя и предоставяне на възможност същият да представи доказателства във връзка с констатираната нередност, са спазени. Съдът е приел, че дължи произнасяне относно наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК, доколкото това основание не е било предмет на произнасяне с Решение № 85/2.04.2020 г., постановено по адм. дело № 43/2020 г. Административен съд – Кърджали. При това е счел, че оспореното писмо е издадено при липса на конкретни фактически основания за издаването му, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Административният съд е изложил мотиви, че в оспореното писмо не е посочено правното основание, на което се основава извършената редукция в заявената за изплащане сума, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 2 от АПК. Според съда в уведомителното писмо не били изложени и изискуемите съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК фактически основания за извършената от органа преценка при издаване на акта - липсвала конкретизация на съответните доставки на продукти, периоди на доставките и защо е прието, че част от доставките не са произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г.; липсвали мотиви относно неспазване на изискването най-малко 1/3 от доставките за всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3/1999 г.; не било подкрепено с конкретни данни неспазване на изискването за минимум 15. 333 броя доставки за конкретни учебни заведения; не били изложени съображения за наличието на 15 броя доставки от земеделски стопани, като такива не са въведени и в хода на производството в съда. Във връзка с последното, в уведомителното писмо за искане на допълнителна информация не били изложени съображения кои конкретни доставки и за кой отчетен период не се възприемат от органа като доставки от земеделски стопани. Административният съд е приел още, че в противоречие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, органът не е събрал и преценил всички факти и обстоятелства от значение за установяване наличието на всички изискуеми предпоставки, документи и условия за заплащане на заявената финансова помощ от "МЕРИ - АН" ООД, в това число и тези по чл. 9, чл. 18 и чл. 19 от Наредбата. Това от своя страна е довело до формиране на неправилни правни изводи, несъответни на действително фактическо положение и издаване на незаконосъобразен административен акт. Изложил е мотиви, че от доказателствата, съдържащи се в административната преписка, се установява, че административният орган не е извършил проверка и преценка на представените от жалбоподателя документи връзка с изпълнение на задълженията му. В тази връзка е посочил, че дори и да се приеме, че ответният орган е изпълнил задължението си по чл. 18, ал. 6 от Наредбата, като е изпратил Уведомително писмо за искане на допълнителна информация изх. № 02-090-2600/7177#30 от 1.03.2021 г. и Уведомително писмо за искане на допълнителна информация с изх. № 01-2600/1997 от 26.03.2021 г., то постъпилите писмени обяснения от "МЕРИ-AH" ООД и допълнително представените доказателства към тях, не са били обсъдени и въобще не са били разгледани в хода на проведеното административно производство. На последно място съдът е счел, че Уведомителното писмо за одобрение на заявка за плащане с изх. № 01-2600/2828 от 13.05.2021 г., е постановено в противоречие с материалния закон. При приети за доказани и извършени от "МЕРИ-АН" ООД 15 броя доставки на продукти от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г., при общо 46 броя осъществени доставки за учебните заведения, с изключение на СОУ "В. Димитров - Майстора" и СОУ "П. Р. Славейков", не се установява неизпълнение на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, тъй като 1/3 от изискуемия брой доставки възлиза на 15. ЗЗ и се приравнява на 15, а не на 16. Изведени били и грешни изводи от органа за действителния брой доставки от посочения вид, тъй като по преписката били налице данни за доставени продукти с необходимия произход на продуктите. Твърденият от административният орган брой на доставките за учебната 2018/2019 г. на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. се опровергавал от представените от дружеството доказателства, както и от заключението на вещото лице по извършената съдебно - икономическа експертиза. По изложените съображения и поради това, че естеството на акта не позволява решаването му от съда по същество, административният съд е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по депозираната от "МЕРИ-АН" ООД заявка за плащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Въз основа на анализа на приложените по делото писмени доказателства и възраженията на страните, правилно административният съд е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ и § 5 от Предходните и заключителни разпоредби на Наредбата, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него липсват фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата /редакция ДВ, бр. 18 от 2019 г. /, по Схема "Училищен плод" се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение № 1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от които най-малко 1/3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г./. В конкретния случай обосновано в обжалваното решение е прието, че вместо с мотивирано уведомително писмо, административният орган - изпълнителният директор на ДФЗ е отказал изплащане на част от заявената от "МЕРИ – АН" ООД сума по заявка с peг. № 08/09.15.0518/11103 от 6.06.2019 г., за отчетен период 1.05.2019 г. - 31.05.2019 г., без да посочи правното основание, което да обоснове редуцирането и без да изложи съображения относно начина, по който е изчислена сумата подлежаща на изплащане, съответно отказана за изплащане. При това положение дружеството – заявител е било поставено в положение да предполага мотивите на административния орган, т. е. налице е невъзможност за същия да разбере, какви са точно и конкретно съображенията на административния орган, за постановяването на неговия отказ за изплащане на част от заявената финансова помощ за конкретния отчетен период. При последващия контрол за законосъобразност на уведомителното писмо, административният съд, на свой ред, е следвало да предполага на коя от хипотезите на чл. 19, ал. 3 от Наредбата изпълнителният директор на ДФЗ е основал отказа си да изплати част от финансовата помощ по заявката за плащане. Същевременно липсва каквото и да било волеизявление защо административният орган е приел неспазване на изискването най-малко 1/3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. и как формира извода си за това, че за повечето от учебните заведения /с изключение на СОУ "В. Димитров - Майстора" и СОУ "П. Р. Славейков"/ са извършени 15 броя доставки. Както правилно е отбелязал и първостепенния съд, изискването за мотивираност на административния акт не може да бъде изпълнено, като бъде приложена информация в табличен вид /Приложение № 1/, която не съдържа данни за това как са формирани стойностите в нея. Противно на твърденията на касатора, такива не се съдържат и в приложените по делото уведомителни писма с искане за допълнителна информация, тъй като в тях са изброени различни заявки за плащане, като е посочен броят заявени доставки и броят, който органът приема за доказани, без изрично посочване защо за последните е прието неизпълнение на изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Обоснован е изводът на съда, че в противоречие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, административния орган не е събрал и преценил, включително и по реда на чл. 41 и чл. 44 от АПК, всички факти и обстоятелства, явяващи се от важно значение за установяване наличието на всички изискуеми предпоставки, документи и условия за заплащане на заявената финансова помощ от "МЕРИ – АН" ООД, в това число и тези по чл. 9, чл. 18 и чл. 19 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", което е довело като резултат до формиране на неправилни правни изводи, несъответни на действително фактическо положение и издаване на незаконосъобразен административен акт. Представените писмени обяснения от "МЕРИ-АН" ООД по повод получените уведомителни писма за искане на допълнителна информация с изх. № 02- 090-2600/7177#30 от 1.03.2021 г. и изх. № 01-2600/1997 от 26.03.2021 г. не са били преценявани от административния орган, макар за него да съществува такова задължение по силата на чл. 35 от АПК, който изисква административния акт да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Едновременно с това, в оспореното уведомително писмо се съдържат противоречиви мотиви относно това дали изпълнителният директор на ДФЗ е взел предвид обясненията и доказателствата представени от дружеството. От една страна органът е посочил, че същите не могат да бъдат разгледани в изпълнение на съдебното решение, тъй като се отнасят за заявените данни в предходни заявки, които не са обект на преразглеждане в конкретната заявка, а от друга е обсъдил, че представения от дружеството сертификат № КЖ-012/009 от 21.09.2021 г. се отнася до заявени данни в предходни заявки. При това следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд за вътрешно противоречие в административния акт, което е пречка съдът да извърши проверка на фактически установеното. Настоящата касационна инстанция споделя и изводите на административния съд относно материалната незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Още в постановеното решение № 14593/25.11.2020 г. по адм. дело № 7271/2020 г., Върховният административен съд е изложил съображения относно това как следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, като е посочил, че според математическото правило за закръгляне към цели числа, според което 1/3 от 46 е 15, ЗЗ и при определяне на брой доставки се приравнява на 15, а не на 16. При това остава неясно защо административният орган игнорира напълно мотивите на първата касационна инстанция и отново приема, че при извършени 15 доставки от дружеството е допуснато неизпълнение на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в приложимата редакция. Нещо повече, направените констатации от административния орган в акта са опровергани от заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, за учебната 2018/2019 г. по Схема "Училищен плод" "МЕРИ-АН" ООД е извършило 16 бр. доставки на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г., на всички учебни заведения, с изключение на СОУ "В. Димитров - Майстора" и СОУ "П. Р. Славейков", за които доставките са 17 на брой. Изрично е акцентирано на обстоятелството, че доставките на плодове и зеленчуци от земеделски производители по Наредба № 3 от 1999 г. са доказани със сертификат за съответствие. Освен това, на поставен от съда въпрос, вещото лице отговаря, че правилата за закръгляне са категорични, като над 5/10 се закръгля към по-голямото цяло число и не е обосновано 15. ЗЗ да се закръгля на 15, а следва да се закръгли на горната граница – 16 /така в протокола от проведеното на 14.10.2021 г. заседание по адм. дело № 161/2021 г. на Административен съд - Кърджали/. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът като е назначил съдебно-икономическа експертиза /погрешно посочена като съдебно-счетоводна/ е допуснал неотносимо доказателствено искане и поради това съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Преценката дали за отговора на спорните по делото въпроси са необходими специални знания принадлежи на съда, тъй като именно той следва да изясни всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, независимо от направеното възражение на ответника. Въпреки че липсват изрични мотиви защо не е прието направеното от ДФЗ оспорване на депозираното заключение на вещото лице, съдът е изложил съображенията, че възприема заключението като обективно, компетентно, отговарящо на поставените задачи и намиращо подкрепа в наличните доказателства по делото, като по този начин е съобразил изискването на чл. 202 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. По така изложените мотиви обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно искането на ответника по касационна жалба за присъждане на разноски, които са доказани като основание и в размер на 300 лева и които касаторът следва да му заплати. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение