Решение № 1533 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2008 г.

Решение № 1533 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Владимир Николов Киров с адрес: с. Калоянци, общ. Кърджали, срещу решение № 57 от 13.06.2008 г. на Административен съд Кърджали, постановено по адм. дело № 21/2008 г., образувано по подадена от него молба по чл. 250, ал. 1 от АПК. Касаторът заявява, че обжалва решението съгласно чл. 212, ал. 1 от АПК като счита атакуваният от него съдебен акт за недопустим поради опорочаване на съдопроизводствените правила, регламентирани в глава ХV от АПК. Подробно развива касационните основания заради които решението на КАС следва да се отмени изцяло като нищожно съгласно чл. 209, т. 1 от АПК. Твърди, че е подал молба по чл. 250, ал. 1 от АПК с искане да му се предостави административна услуга от ОСЗГ Кърджали и вместо да разгледа молбата му при реда и условията на глава ХV от АПК, административният съд е разгледал искането му за защита срещу неоснователни действия на администрацията при реда и условията на глава Х от АПК, с което е опорочил изцяло съдебното производство и по този начин го е лишил от своевременна съдебна защита. Освен това първоинстанционният съд, тенденциозно и превратно е разтълкувал разпоредбите на чл. 3 и 4 от Наредба № 49/2004 г. По тези и други съображения моли решението да бъде обявено за нищожно и делото върнато в същия съд за разглеждане от друг съдебен състав при реда и условията на глава ХV от АПК. Ответникът - Началника на Общинска служба "Земеделие и гори", гр. Кърджали не взема отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, като по същество е неоснователна. Съдебното решение е постановено от компетентен орган и не е нищожно. По същество същото е правилно. В чл. 3-ти от "Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост" е предвидено по писмено искане на собствениците, на съда, на други оправомощени органи и на заинтересуваните лица - съответната Общинска служба "Земеделие и гори", да издава и заверява скици на поземлените имоти, които скици представляват копие от картата на възстановената собственост и отразяват състоянието на имота към датата на издаване на скицата. Касаторът не сочи да е собственик или ползвател на съответните земеделски земи, за които е отправил искането си пред административния орган. При фактически установеното, правилно съдът е приел, че оспореният отказ на Началника на Общинска служба по "Земеделие и гори" е законосъобразен. В съдебното производство не са били представени доказателства, които да опровергаят основанията за постановения изричен отказ. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 7.VII. 08. касационната жалба (наименована само "жалба") се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок. Същата е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 57 от 13.06.2008 г. по адм. дело № 21/2008 г., на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Кърджали ОТХВЪРЛЯ жалбата на Владимир Николов Киров от с. Калоянци, общ. Кърджали, против изричния отказ на Началника на ОСЗГ - Кърджали, за извършване на административна услуга, по молба вх. № 87 / 25.01.2008 г., обективиран в писмо изх. № 85 / 29.01.2008 г. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел въз основа на обстоятелствената част от жалбата и административната преписка, че искането за произнасяне от съда не попада в обхвата на Глава петнадесета от АПК - "ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА", защото искането на жалбоподателя до административния орган да му бъдат издадени десет карти (в молбата му е посочено 10 кв. м.) на възстановената собственост в дванадесет землища на населени места в Община Кърджали е такова за извършване на административна услуга и по силата на § 8 от ПЗР на АПК се прилагат съответно Глава пета, раздел I и Глава десета, раздел I от АПК, като по направеното искане административният орган е направил изричен отказ - обективиран в писмо изх. № 85 / 29.01.2008 г. Съдът е констатирал, че този отказ е законосъобразен, защото жалбоподателят не е от кръга лица, които могат да искат, респ. да получават копие в размер на 10 кв. м. от картата на възстановената собственост на земеделски земи от Държавния поземлен фонд в дванадесетте землища, предвидени за продажба чрез търг, тъй като не попада в хипотезите на чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 49/5.11.2004 г. - не е искал издаване и заверяване на скици на поземлени имоти, които представляват копие от картата на възстановената собственост и отразяват състоянието на имотите към датата на издаване на тези скици, както и не е собственик или ползвател, за да иска издаване и заверяване на копия от картата на масивите за ползване с валидност за съответната стопанска година или за срока на споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ, а напротив - интересът му от искането и получаването на карти (на копия от карти) от КВС се обуславя от желанието му да участва в обявения търг за продажба на земеделски земи от ДПФ, открит със Заповед № РД 46-187 / 4.01.2008 г. на Министъра на земеделието и продоволствието. Така постановеното съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба се заявява като касационно основание само това по чл. 209, т. 1 от АПК - нищожност. Основанията за нищожност обаче не са тези, посочени от касатора - тоест оплакванията му не са относими към този порок. В случая решението е постановено в писмена форма, от законен състав, в рамките (а не извън) правораздавателната власт на съда, разбираемо е - има мотиви, от които се установява действителната воля на съда, тоест то е действително. С оглед задължението на съда по чл. 218, ал. 2 от АПК служебно да следи за допустимостта на решението и за съответствието му с материалния закон, настоящият касационен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че постановеното от Административен съд - Кърджали решение е допустимо. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такива обстоятелства в случая няма. Съдебното решение е в синхрон и с приложимия за случая материален закон. Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал образуваното пред него производство като такова по оспорване на индивидуален административен акт, което се развива по реда на Глава десета, Раздел I от АПК, а не като такова по реда на Глава петнадесета, Раздел I от АПК. Правното основание в гражданското производство се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и искания - т. н. петутим. В административното производство такива са изложените в жалбата, които следва да се преценяват в неразривна връзка с административната преписка, без която не може да се разреши възникнал административноправен спор и която задължително се изпраща от административния орган на съда. Молбата на Владимир Николов Киров до Началника на Общинска служба по земеделие и гори гр. Кърджали с вх. № 87 / 25.01.2008 г. (погрешно написана 07 г.) е за изработване на карти на възстановената собственост на конкретно посочени землища, в мащаб 1:5000. На тази молба е отговорено с писмо изх. № 85 / 29.01.2008 г. По своя правен характер искането е за извършване на административна услуга и издаденият по молбата акт е административен. Фактът, че жалбоподателят е наименувал искането си до Административен съд - Кърджали МОЛБА за защита срещу неоснователни действия на Началника на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Кърджали, а не ЖАЛБА според правилата на АПК, не води до правната квалификация на чл. 250, ал. 1 от АПК. Тази разпоредба е неприложима за случая, защото касае искане за прекратяване на действие, извършено от административен орган, което не се основава на административен акт или на закона - хипотеза, съвсем различна от тази по конкретния казус, в който жалбоподателят не е доволен от отказа да му се издадат карти от КВС, които са му необходими да участва в обявената със заповед № РД 46-187 от 4.01.2008 г. на Министъра на земеделието и продоволствието процедура за провеждане на трети национален търг за продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове (ПКБ) в област Кърджали. Прекратяването на действие е коренно различно от извършването на действие. Жалбоподателят счита, че отказа на Началника на ОСЗГ - Кърджали да изпълни служебните си задължения като ръководител на административен орган представлява неправомерно действие и иска от съда то да бъде прекратено, като му се укаже да му предостави информация под формата на административна услуга, посочена в чл. 6, ал. 1, т. 6 от ТТСОПС. В този му вид това искане в никакъв случай не може да се подведе под правната норма на чл. 250, ал. 1 от АПК, по-скоро се иска извършване на действие, а не прекратяване на действие. Би могло да се квалифицира и като бездействие на административния орган или дори като мълчалив отказ да се издаде административен акт (ако не беше писмо № 85/29.01.2008 г.), но не и по чл. 250, ал. 1 от АПК, каквото становище жалбоподателят продължава да поддържа и пред касационната инстанция. Съображенията на Административен съд - Кърджали по отношение на това, че не са налице условията на чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, се споделят и от настоящата инстанция. Жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 3 от наредбата, защото не е искал издаване, респ. заверяване на скици на поземлени имоти; не е собственик или ползвател за да има правото да иска издаване, респ. заверяване копия от картата на масивите по реда на чл. 4 от наредбата; не е поискал справка по КВС и регистрите към нея по реда на чл. 50 - 53 от наредбата. Освен това, информация за земите от Държавния поземлен фонд - обект на търга, която е необходима на жалбоподателя с цел участие в откритата процедура за продажба на земеделски земи, съгласно т. 2 от заповед № РД 46-187 от 4.01.2008 г. на Министъра на земеделието и продоволствието се предоставя на кандидатите от съответната общинска служба по земеделие и гори и от Областна дирекция "Земеделие и гори" гр. Кърджали безплатно, а не срещу заплащане на държавна такса по тарифата по чл. 5 от наредбата. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е отменил определението си за даване ход на делото по същество, за да приеме полученото по пощата на 30.05.2008 г. след проведеното на 28.05.2008 г. открито съдебно заседание изпратено от жалбоподателя доказателство - писмо № 94-00-3210/4.05.2001 г. на Директора на Главна дирекция "Структурна политика" към Министерство на земеделието и горите. В съдебното заседание на 23.04.2008 г. на основание чл. 171, ал. 4 и чл. 170, ал. 2 от АПК съдът е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства, че са налице условията за издаване на искания акт, което указание е получено от него на 8.05.2008 г., като изрично е отразено в писмото, че доказателствата могат да бъдат представени не по-късно от 28.05.2008 г., за която дата делото е насрочено за разглеждане. Вместо доказателства, жалбоподателят е представил на 24.04.2008 г. писмена защита. Ето защо и съдът не е имал никакви законови основания, които са: изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, да си отменя хода по същество и да насрочва отново делото в открито съдебно заседание, още по-вече, че това писмо е неотносимо към спора. Въпросът дали са идентични настоящото производство и адм. дело № 87/2006 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, решението по което за отхвърляне жалбата на Владимир Николов Киров против мълчаливия отказ на Началника на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Кърджали по молба с вх. № 376/10.05.2006 г. е оставено в сила с решение № 10173 от 24.10.2007 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение по адм. дело № 3321/2007 г., е без всякакво правно значение. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му по всяко конкретно дело и действително съдът не е следвало да споменава това в решението си. Този факт обаче не прави решението неправилно и довода в касационната жалба се явява неоснователен. С оглед изложеното до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,