Решение № 14076 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2010 г.

Решение № 14076 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Агроелит - 1" ООД, - гр. Търговище, представлявано от управителя Божидар Стоянов Митов, чрез пълномощника адв. Георги Янков, против решение № 2228/23.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2597/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 250900099/1.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Търговище. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил РА, като е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за изпълнение на условията по чл. 189, ал. 1, т. 1 - 10 ЗКПО. Във възражението против ревизионния доклад дружеството е посочило, че претендира данъчно облекчение по чл. 182, ал. 1 ЗКПО, поради което данъчният орган е следвало да му укаже какви действия да предприеме, за да докаже изпълнението на условията по тази разпоредба, както и за липсата на пречките по чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО. Това поведение на органа по приходите е довело до лишаване на дружеството от право на защита и е попречило за установяване на действителното фактическо положение. В съдебно заседание се твърди, че РА е нищожен, тъй като ревизията е възложена от некомпетентен орган. По съображения в посочения смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи условията по чл. 189, ал. 1 ЗКПО. Ревизираното лице е регистрирано като производител на комбинирани фуражи, поради което за него е приложимо ограничението по чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Агроелит - 1" ООД против РА № 250900099/1.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Търговище, потвърден с решение № 468/28.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта, с която на дружеството е определен корпоративен данък за 2007 г. в резултат на непризнато преотстъпване на данъка за същата година в размер на 20842,29 лв. и са начислени съответните лихви. Данъчният субект е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 943,74 лв. /съгласно определение № 495/1.02.2010 г. за изменение на решението в частта за разноските/. За да постанови това решение съдът е приел, че ревизираният данъчен субект не може да ползва данъчно облекчение по чл. 188 ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък за 2007 г. в размер на 20824,29 лв., деклариран за преотстъпване по реда на чл. 184 ЗКПО с подадената годишна данъчна декларация /ГДД/, поради което законосъобразно това преотстъпване не е признато с обжалвания пред съда ревизионен акт. В подаденото към декларацията Приложение 2 е деклариран за преотстъпване корпоративен данък по реда на чл. 184 ЗКПО в размер на 20843,33 лв., а в справка 2 - Минимални помощи, е деклариран размер на получените минимални помощи за последните три години /2005 г. - 2007 г./ общо 30992,08 лв. Съдът е приел за безспорно установено, че за 2007 г. община Търговище попада в списъка на общините с безработица по-висока от средната за страната, както и че основната дейност на ревизираното дружество е производство на комбинирани фуражи. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО, според която данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност. Осъществяваната от дружеството дейност по преработка и продажба на комбинирани фуражи попада в определението по чл. 1, § 2, т. "б" от Регламент 1998/2006 на Комисията за "преработка на селскостопански продукти". Поради това съдът е приел, че макар в случая да са изпълнени изискванията по чл. 188 ЗКПО, разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО изключва възможността за ползване на данъчно облекчение за минимална помощ. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗКПО относно ограниченията за ползване на данъчно облекчение, както и възражението, че органите по приходите не са установили формата, под която дружеството е ползвано данъчно облекчение. Така постановеното решение е правилно. Възражението за нищожност на РА, направено в съдебното заседание пред касационната инстанция е необосновано, а от доказателствата по делото се установява, че това възражение е неоснователно. Както възлагането на ревизията, респективно продължаването на срока за извършването й, така и определяното на компетентния орган да издаде РА са осъществени чрез съответни заповеди, издадени от Геновева Койчева Атанасова - орган по приходите, надлежно упълномощен за това със заповед № 17/13.01.2006 г. на директора на ТД на НАП гр. Търговище, която е приложена по делото. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съставени от органите, които са посочени в съответните заповеди. Предвид това, настоящият състав намира, че не са налице основания за нищожност на ревизионния акт. От фактическа страна е безспорно, че ревизираното дружество "Агроелит" ЕООД е подало ГДД по ЗКПО за 2007 г., в която е декларирало корпоративен данък за преотстъпване в размер на 20 843,33 лв., на основание чл. 184 ЗКПО. Не се спори също, че за дружеството са изпълнени изискванията по чл. 184 ЗКПО, озаглавен "Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната", тъй като Община Търговище, в която ревизираното дружество извършва дейност, има безработица над 35 % по-висока от средната за страната за 2007 г., като е включена в списъка по чл. 183, ал. 1 ЗКПО /изискване по т. 1/; изпълнени са изискванията по чл. 188 - в случаите на минимална помощ /изискване по т. 2, б. "а"/. Установено е безспорно, че сумата на получените минимални помощи от ревизираното лице през последните три години е в размер общо на 30922,08 лв., поради което сумата е под прага, определен в чл. 188, ал. 1 ЗКПО. Правилен е изводът, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО, която ограничава приложението на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ. В разпоредбите на чл. 182 ЗКПО са уредени различни хипотези, при което данъчно задължени лица не могат да ползват данъчни облекчения, като в ал. 2 са предвидени лицата, по отношение на които не се прилага данъчно облекчение, представляващо минимална помощ. В т. 3 са визирани данъчно задължените лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност. Разпоредбата на § 1, т. 31 ДР ЗКПО относно определението за "минимална помощ" препраща към Регламент ЕО 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗКПО съответства на тази по чл. 2, § 2 от регламента относно определението за минимална помощ. Съгласно чл. 1, § 2, т. "б" от същия Регламент "преработка на селскостопански продукти" означава всяка една операция върху селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба. Безспорно е, че фуражите се произвеждат при преработка на продукти, които представляват "селскостопански продукти" по смисъла на чл. 1, § 2, б. "а" от регламента, тъй като са посочени в Приложение I към Договора. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че осъществяваната от ревизираното дружество дейност - производство на комбинирани фуражи, представлява преработка на селскостопански продукт по смисъла на цитираната разпоредба от Регламента. Поради това е изпълнена хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО, което изключва по отношение на ревизираното лице възможността на ползване на данъчно облекчение за минимална помощ. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е изследвано наличието на основания за ползване на данъчно облекчение в хипотезата на чл. 189, ал. 1 ЗКПО - данъчно облекчение за държавна помощ за регионално развитие, на което съответстват ограниченията за ползване на данъчното облекчение, предвидени в чл. 182, ал. 1 ЗКПО. Същото възражение е било поддържано и пред първата инстанция и настоящият състав споделя направените изводи и изложените в тази връзка съображения. Ревизираното дружество е декларирало ползването на данъчно облекчение чрез попълване на Приложение 2 към ГДД за 2007 г. за преотстъпване и намаление на корпоративния данък и за намаление на счетоводния финансов резултат - посочено е преотстъпване на данъка по реда на чл. 184 ЗКПО, съответно е попълнена Справка 2 - Минимални помощи, което правилно е възприето от органите по приходите като деклариране за ползване на данъчно облекчение за минимална помощ. Безспорно е, че в дял IV от ГДД е декларирано, че не се ползва облекчение по чл. 189 ЗКПО. Чрез подаването на декларацията данъчно задълженото лице е упражнило предоставено му от закона право да ползва данъчно облекчение при определена хипотеза. При установената в хода на ревизията липса на основание за ползване на това данъчно облекчение, органът по приходите няма задължение за изследва наличието на предпоставки за ползване на облекчението в други хипотези, след като самото лице не е декларирало такова право, нито е представило доказателства, че по отношение на него са изпълнени условията по чл. 189, ал. 1 ЗКПО, към които препраща чл. 184, т. 2, б. "б" ЗКПО относно изискванията за ползване на данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната в случаите на държавна помощ за регионално развитие. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че с възражението против ревизионния доклад дружеството е променило основанието за ползване на данъчно облекчение. Както с възражението така и в последствие в производството по обжалване на РА не са представени доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 189, ал. 1 ЗКПО. Не е налице нарушаване на правото на защита на лицето, тъй като са уважени всички доказателствени искания и са обсъдени направените възражения и доводи. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,