Решение № 3985 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 814/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на П. М. с [ЕГН], вписан като ЕТ с наименование М 2 П. М. , притежаващ ЕИК 824108191, депозирана чрез адвокат пълномощник, против Решение 4230/9.12.2024 г. на Административен съд Плевен, IX състав, постановено по адм. д. 371 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на П. М. срещу РА Р 04001523005816 091 001/14.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение 36/19.04.2024 г. на Директора на Д ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП, с който акт е определено за периода 01.01.2020 г. 31.12.2022 г. П. Л. М. да довнесе ДДС в размер на 6 216,74 лева, ведно с лихви 1 750,17 лева, общо сумата в размер на 7 966,91 лева. П. М. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 096,69 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита за неправилна съдебната преценка относно спорът за приложимостта на чл.45, ал.4 ЗДДС, както и че релевантния въпрос в случая е дали трябва ФЛ, едновременно вписано като ЕТ, да начислява и да заплаща ДДС върху наемна цена, получена при отдаване под наем на търговско дружество, на недвижима вещ, която съставлява лично имущество и не е включена в търговското му предприятие. Според жалбоподателят, не всеки доход, реализиран от ФЛ, е безусловно приход от дейността на ЕТ, съответно върху него не трябва да се начислява ДДС и да се внася този данък в полза на бюджета. Цитира практика на ВАС, обективирана в Решение 4845/16.04.2018 г. по адм. д. 8598/2017 г., Осмо отделение; Решение 12945/21.12.2023 г. на ВАС, Осмо отделение по адм. д. 6505/23 година. Аргументира се също с недоказани предпоставки за провеждане на процесната ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК. Моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на РА и присъждане направените разноски. Ответникът по касация Директорът на Д ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП е оспорил жалбата с доводи, съдържащи се в писмен отговор на процесуален представител. Сочи, че при липсата на фактически спор, административният съд е формулирал законосъобразни и обосновани мотиви. Счита, че разпоредбата на чл.45, ал.4 ЗДДС не противоречи на чл.135 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 29. Ноември 2006 относно общата система на ДДС. Отдаването под наем на лично имущество от ФЛ на търговец ЮЛ, е в същността си независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 ЗДДС, т.е. отдаването под наем на имота и услуга по чл.8 от същия закон и на основание чл.12, ал.1 ЗДДС представлява облагаема доставка. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 096,69 лева. Представителят на ВАП дава заключение, включително в писмен вид, за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и на определението, извършвайки и служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Едноличният търговец е регистриран по ЗДДС, считано от 23.01.2003 г. и е дерегистриран на 24.01.2023 година, като през данъчен период 01.01.2020 г. 31.12.2022 г. е подавал нулеви СД за ДДС. Установено е чрез приложеният нотариален акт рег. 49, том VII, рег. 6745, дело 1084/2006 г., че П. М. е собственик на жилищна сграда, находяща се в гр. Плевен, [улица], въз основа направено дарение в негова полза. На 13.09.2023 г. П. М. е декларирал с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ приходи от наеми, както следва: За 2020 г. 12 000 лева; За 2021 г. 12 000 лева и за 2023 г. 13 300 лева. Административният съд е счел, че РА е издаден от компетентен орган, в законовата писмена форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Направена е насрещна проверка на М. Груп ООД гр. София, притежаващо ЕИК 010425697, представлявано от Р. Л. М.. Констатирано е, че в справката по чл.73 ЗДДФЛ за 2020 г. и 2022 г. се съдържа информация за изплатен доход на П. М., въз основа на сключен договор за предоставено под наем недвижимо имущество. Не са декларирани и удържани данък и ЗОВ. Присъединени са документи от друго производство за дейността, осъществявана от П. М. през периода 2018 г 2022 година. На 14.111.2023 г. е връчено уведомление на жалбоподателя за констатациите на приходните органи касателно наличието на укрити приходи от лице, регистрирано по ЗДДС, извършващо независима икономическа дейност, вследствие неотразяването на получените доходи от наеми в СД за ДДС, както и че осигурителният доход за установяване задължения от ЗОВ ще бъде определен по реда на чл.122 124 ДОПК. П. М. е депозирал писмени обяснения, включително, че получените от М. Груп ООД суми, са на основание сключен договор за наем. Оспорващото лице е заявило, че през периода 2018 г. 2-21 г. е отдавало на дружеството за архив собственото си жилище, находящо се в гр. Плевен, [улица], и е доказано чрез приложениеят договор, че това е извършвано срещу наемна цена в размер на 12 000 лева. Съдът е изслушал заключение по СИЕ, което е кредитирал като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. Съдът е преценил, че процесния РА е в съответствие с материалния закон, като е обсъдил приложимостта на чл.45, ал.4 ЗДДС, предвиждаща че освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на ФЛ, което не е търговец. Съгласно разпоредбата на чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. Данъчното събитие, изискуемостта на данъка възникват съгласно чл.25, ал.4, а данъчната основа се определя по реда на чл.26, ал.2 вр. с чл.67 и чл.86 ЗДДС. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество то е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали при установената по делото фактическа обстановка, П. М. дължи ДДС към републиканския бюджет във връзка с отдаденото под наем собствено жилище, на търговското дружество. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че в случая не е доказано осъществяването на независима икономическа дейност, която да бъде обложена с ДДС. В решението си по дела С - 291802 Г., с - 415/98 Г., с - 269/00, с - 72/05 И с - 25/03, СЕС приема, че липсва пречка недвижим имот да се използва както за търговска/икономическа дейност, така и за лични нужди, а преценката за това дали да го включи в имуществото на своето предприятие или да го запази за свое лично имуществоу е предоставена на лицето. Определящо е дали лицето предприема активни действия за съответната сделка чрез средствата, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл.9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Административният съд е обсъдил цитираната практика на СЕС, но не се е обосновал какви активни действия, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги, е предприел П. М.. Безспорно е установено в случаят, че отдаденото под наем лично жилище не е включвано в предприятието на търговеца. Не е доказано и М. да е извършил други действия, отличаващи се от тези, съставляващи управление на неговото лично имущество, което е придобил чрез способа на дарение. Основателно е също така оплакването на касатора във връзка с приложеният ред на чл.122 ДОПК, т.к. декларациите по чл.50 ЗДДФЛ са подадени на 13.09.2023 година, а първоначалната ЗВР е от 04.10.2023 година. Решението на АДмС - Плевен е неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което да се постанови друго, отменящо РА. Разноски: В първоинстанционното производство жалбоподателят е направил разноски общо в размер на 1650 лева, а в касационното производство - 65 лева за държавна такса. С оглед на резултата по делото искането на П. М. за присъждане на разноски общо в размер на 1715 лева е основателно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение