Решение № 83 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 562/2016 г.

Решение № 83 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 562/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Мутафчиев срещу решение № 6725 от 04.11.2015 г., постановено по адм. д. № 8382/2014 г. от Административен съд София град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата против заповед № РД-48-3/22.08.2014 г., издадена от кмета на район"Възраждане", с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе общинско жилище в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Касаторът Е. Мутафчиев чрез процесуалния си представител твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно, след отмяна на решението се иска постановяването на друго решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на район "Възраждане", Столична община чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1, предл. 1 от ЗОС при издаване на процесната заповед са правилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по оспорване на Е. Мутафчиев срещу заповед № РД-48-3/22.08.2014 г., издадена от кмета на район "Възраждане", с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе общинско жилище в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния орган в кръга на предоставените му от нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС правомощия, в предвидената от закона писмена форма с всички изискуеми съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително посочени фактически и правни основания. При издаването й е счел, че били спазени административно-производствените правила. Съдът е установил, че процесната заповед е издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. На база на акт за общинска собственост съдът е приел за доказано, че процесният недвижим имот е частна общинска собственост, с което била изпълнена първата от кумулативно зададените с чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставки. Изложени са съображения, че не е завършен фактическият състав по замяна на общинското жилище с друго жилище на жалбоподателя. За установено е счетено, че към датата на издаване на заповедта, а и към приключване на устните състезания, жилището се обитава от Е. Мутафчиев и семейството му.. Съдът е приел, че е налице и третата предпоставка за законосъобразност на оспорената заповед, а именно - липса на правно основание, на което се държи имотът. В тази насока съдът е разгледал твърдението на жалбоподателя, че е собственик на жилището на основание изтекла придобивна давност, като е изложил съображения, че доказателства в тази насока липсват, а и че давността не е текла от 01.05.2006 г. Обжалваното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. Правилни са изводите на съда за липса на съществени нарушения в административното производство. В съдебната практика се приема, че нарушението на административно производствените правила е съществено тогава, когато, ако не е било допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица. Случаят не е такъв. Законосъобразен е изводът на съда, че са налице предвидените от законодателя, в нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, материални предпоставки за издаване на заповед за принудително изземване, тъй като процесният имот се владее без правно основание. След като детайлно е описал и обсъдил фактическата обстановка по делото, съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи за наличието на трите кумулативно зададени с разпоредбата на чл. 65, ал. 1, предл. 1 от ЗОС предпоставки, като е установил, че имотът - предмет на заповедта за изземване е общинска собственост и че същият се държи от лице, което няма правно основание за това. Касаторът оспорва наличието на тези предпоставки с доводи, че имотът не е общинска собственост, че държи имота на правно основание, включително че е негов собственик, че има право на задържане. Всички тези доводи са подробно обсъдени от АССГ. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не разполага с титул за собственост с материална доказателствена сила, а такава е присъща само на официалните свидетелстващи документи. Такъв е актът за общинска собственост. Макар и да няма правопораждащо действие, според нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. Тук е мястото да се отбележи, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство нито от административен орган, нито от съда в административен процес. Спорът относно наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда единствено в исково гражданско производство. Единственото от значение в случая е разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за упражняване на това държане, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. Под основание, противопоставимо на правото на собственост на общината, следва да се разбира или такова, изключващо или ограничаващо соченото вещно право или, след като това вещно право не е отречено, облигационно право, произтичащо от правоотношения със самата община. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, че фактическият състав на замяната на общински имот не е осъществен, както и че жилището се ползва без правно основание. Твърдяното от касатора право на задържане не представлява правно основание, противопоставимо на общината в административното производство по изземване на общинско жилище. Същото е противопоставимо единствено при уреждане на гражданскоправни отношения, произтичащи от спорни вещни права или спорно владение, какъвто не е настоящият случай. Обстоятелствата и фактите, които жалбоподателят се стреми да докаже, излизат извън обхвата на спора по делото. А както вече беше отбелязано, предмет на доказване в настоящото производство е дали имотът е общински, държи ли се този имот от жалбоподателя и има ли последният валидно основание, на което упражнява това право. Всички останали въпроси, които касаторът повдига касаят правоотношения, които не са административноправни и затова са неотносими в настоящия процес. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,