Решение № 9596 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15043/2010 г.

Решение № 9596 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15043/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, срещу решение № 1226 от 28.10.2010 г., постановено по адм. дело № 801 от 2010 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1235 от 22.12.2009 г. на началника на МП Нефтопристанище като неправилно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че въпреки правилно установеното от съда, че разтовареното количество метанол е по-малко от натовареното и фактурирано, напълно необосновано и в нарушение на материалния закон е достигнал до извода за неприложимост на нормата на чл. 145, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. По подробни съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на МП Нефтопристанище. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП Нефтопристанище, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е основателна. За да отхвърли жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД против решение № 1235 от 22.12.2009 г. на началника на МП Нефтопристанище, административния съд е приел, че с него по ЕАД 09ВG001004Н0000086 от 15.02.2009 г. (23.02.2009 г.) е определена нова митническа стойност на стока метанол с тарифен код 2905110000 от Митническата тарифа на ЕО за 2009 г., като е взето под отчет за заплащане допълнително мито 96,41 лв., както и ДДС за вземане под отчет и заплащане на сумата 983,36 лева. Съдът е приел, че е налице внос по фактурата, издадена от "Лейквю С. А." - Лозана, на стойност 599 238,97 евро, която е реално платената цена, докато декларираната стойност е 596 774,34 евро. Посочил е, че по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 реално платената цена формира митническата облагаема стойност на внесената стока. По делото не са налице данни за намерени в счетоводството на жалбоподателя "Лукойл" АД кредитни известия, чрез които впоследствие да е коригирана фактурираната от доставчика стойност. Напротив, при извършената последваща проверка в счетоводството на дружеството е констатирано, че стойността е заплатена съобразно първичния счетоводен документ. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че метанолът е летлив и поради това са налице разлики между натовареното и разтовареното количество, които са в рамките на нормативно признатите фири, които не се считат за облагаеми по ЗДДС - по чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС. Приел е, че спорът между страните не е на плоскостта на наличието на фири и техния размер - дали същите са налице или не, като се е позовал на т. 2.3 от договора с доставчика, където е записано, че база за фактуриране е нето натовареното количество стока в тон, посочено в коносамента, следователно задължението на купувача за заплащане е обвързано с количеството метанол при неговото натоварване съобразно посоченото в коносамента, респ. сертификата за количество, а не е обвързано с количеството метанол към момента на разтоварването му. С оглед на това е отхвърлил и довода на касатора, че следва да се приложи чл. 145, § 1, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. При правилно установената фактическа обстановка, съобразена с доказателствата по делото, съдът е направил неправилния извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 145, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Страните не спорят, а и видно от доказателствата по делото, разтовареното количество метанол е по-малко от натовареното и фактурирано количество. Неправилно съдът е приел за неоснователно позоваването на чл. 145, § 1, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (РПМК). В посочения текст е предвидено прилагане на пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обръщение на стоката, подлежаща на оценяване. Основателно е възражението на касатора за неправилно прилагане на чл. 29, § 1 МК от митническите органи и от съда. Цитираният текст от РПМК допуска корекция на митническата стойност по чл. 29, § 1 МК чрез пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба. Извършването на корекцията не е поставено в зависимост от причините за възникване на частичната загуба, нито поради други условия, поради което отказът на съда да приложи нормата на чл. 145, § 1, ал. 2 РПМК е незаконосъобразен. С генералния акт е установено количеството внесен метанол, за който в ЕАД правилно е посочена митническа стойност 596 774,34 евро. След като по делото не се спори разтовареното количество стока да е по-малко от натовареното, то ясно е, че тази разлика се дължи единствено на частична загуба на стоката преди допускането й за свободно обръщение. Цитираната по-горе разпоредба на Регламент 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата, поради което правилно жалбоподателят е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил дължимите мита, вкл. ДДС, за които при установените по случая факти е липсвало основание за корекцията им. Констатираната загуба не е внесена в митническата територия на Общността, поради което за тази част от стоката не възниква вносно митническо задължение както предвид цитирания чл. 145, § 1, ал. 2 РПМК, така и с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗДДС, според която данъчно събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. За тези невнесени количества метанол според чл. 54, ал. 1 ЗДДС не е налице данъчно събитие и изискуемост на данъка, поради което за тях не се дължи данък върху добавената стойност. В този смисъл е решението от 29 април 2010 г. по дело С-230/08 на СЕО - т. 3, където СЕО приема, че за стоки, които не са внесени в митническата територия на Общността, не възниква вносно митническо задължение, за тези стоки не е налице данъчно събитие за облагане с данък върху добавената стойност и този данък не става изискуем. Съдът, като е приел, че се дължи данък върху добавената стойност за невнесени в митническата територия на Общността количества метанол, е постановил незаконосъобразно решение. Предвид изложеното съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друго, с което да се отмени оспореният митнически акт. С оглед изхода на делото следва да се уважи и искането на жалбоподателя за заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, които в случая възлизат на внесена държавна такса в размер на 75 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,