Решение № 13999 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2011 г.

Решение № 13999 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Груп" ООД, гр. София, представлявано от управителя Евгения Модалиева, против решение № 1768 от 14.04.2011 г. по адм. дело № 2485/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и за присъждане на деловодните разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"/Агенцията) чрез процесуалния си представител - юрк. Куцарова, оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение по съображения, изложени в депозирани писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Груп" ООД срещу Заповед № РД-01-349 от 24.02.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "АА", с която на основание чл. 11, т. 1, б. "а" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) са прекратени правата на дружеството, произтичащи от лиценз на Общността № 25 от 01.01.2007 г. за международен автомобилен превоз на пътници. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че дружеството-жалбоподател е притежавало лиценз на Общността за международен превоз на пътници. Лицензът е издаден на 01.01.2007 г. въз основа на заявление № 14-00-24764 от 13.12.2006 г., към което са приложени изискуемите съгласно релевантната нормативна уредба документи за установяване на финансовата стабилност на превозвача по смисъла на чл. 7, ал. 6 ЗАвтП, включително удостоверение за наличието или липсата на задължения № 2214012823 от 29.11.2006 г., в което е посочено, че "Груп" ООД няма задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК. Видно от писмо, рег. № 08-00-22/28.02.2007 г. от изпълнителния директор на НАП в отговор на запитване от ИА "АА", след извършена проверка на автентичността на представеното от дружеството удостоверение за липса на задължения е установено наличието на два броя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК на "Груп" ООД, с един и същ изходящ номер и дата (№ 2214012823 от 29.11.2006 г.), но с различно съдържание. Според резултатите от проверката на НАП автентично е удостоверението, издадено от Таня Аракелова - орган по приходите в офис "Изток" при ТД на НАП - София, в което е отразено, че дружеството има задължения и същите са конкретно посочени, а не това, което е приложено към заявление № 14-00-24764 от 13.12.2006 г. за доказване на финансовата стабилност на кандидатстващия за лиценз превозвач, удостоверяващо липса на задължения. По случая е образувано досъдебно производство № ЗМ 5159/09 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 4056/07 г. по описа на СРП. Съгласно заключението на назначената в наказателното производство комплексна експертиза, представеното пред ИА "АА" удостоверение № 2214012823 от 29.11.2006 г. за липса на задължения на "Груп" ООД е неистински документ. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице елементите от хипотезата на приложената от административния орган правна норма, поради което заповедта за прекратяване на правата на дружеството, произтичащи от издадения му лиценз на Общността № 25/01.01.2007 г. за международен превоз на пътници, е законосъобразна. Счел е за безспорно доказано посоченото в заповедта фактическо основание, с осъществяването на което възниква правомощието на административния орган да издаде административен акт, по силата на който се погасяват предоставените на превозвача права. Прекратяването на правата по лиценза в случая е резултат от наличието на материалноправните предпоставки по чл. 11, т. 1, б. "а" ЗАвтП, тъй като лицензът на дружеството за международен превоз на пътници е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание, а именно - удостоверение № 2214012823 от 29.11.2006 г., в което е посочено, че "Груп" ООД няма задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК. Въпросът дали управителят на дружеството съзнателно е използвал неистински документ, удостоверяващ неверни факти, за да получи лиценза и обстоятелството, че извършителят на деянието е неизвестен, са преценени от съда като неотносими към фактическия състав на чл. 11, т. 1, б. "а" ЗАвтП, който предпоставя единствено недействителност на представен от превозвача документ, послужил за лицензирането му. Решението е правилно. Административният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Доказателства, които да оборват направените от съда констатации, не са представени. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за липса на основания по чл. 146 АПК за отмяна на Заповед № РД-01-349 от 24.02.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "АА". Настоящият състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението по същество. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че изпратеното му уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК за започналото административно производство не съдържа информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът, както и че последният е издаден след предвидения в закона 7-дневен срок. С писмо изх. № 10-03-79 от 06.04.2009 г. на превозвача е съобщено за откритото производство по чл. 11, т. 1, б. "а" ЗАвтП, като му е предоставена подробна информация за наличните по преписката данни и възможност да изрази становище по събраните доказателства в указания в уведомлението срок, в отговор на което с писмо рег. № 10-03-79 от 27.04.2009 г. дружеството е депозирало съответни възражения и обяснения. В тази връзка изводът на съда, че административният акт е издаден при спазване на процедурните правила, е правилен. На засегнатото лице е осигурено участие в административния процес и упражняване на правото му на защита. Липсата на информация в уведомлението относно датата, до която трябва да бъде издаден актът не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не се отразява върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед. Аргумент в този смисъл се черпи и от разпоредбата на чл. 28, ал. 3 АПК. Неспазването на срока за издаване на акта също не обуславя извод за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Несъстоятелна е тезата на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в производство по анонимен сигнал. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в случая прекратяването на правата по лиценза се извършва на основание чл. 11, т. 1 ЗАвтП - по решение на лицензиращия орган, когато същият установи, че е налице някоя от хипотезите на разглежданата разпоредба. В процесния случай, с оглед характера на акта и предпоставките за издаването му, административният орган е действал служебно, като е започнал, провел и приключил производството по своя инициатива. Възможността административното производство да започва по почин на органа е уредена и в общото правило на чл. 24, ал. 1 АПК. Неоснователно е оплакването, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК преди да е приключило образуваното наказателно производство. В случая не е налице сочената от касатора преюдициалност на наказателното производство по отношение на административното производство по чл. 11, т. 1, б. "а" ЗАвтП. Наличието на визираната в приложената административноправна норма предпоставка е доказано по несъмнен начин. Превозвачът не оспорва съществуването на две удостоверения с еднакъв номер и дата, но с противоположно съдържание, нито че към заявлението за издаване на лиценз е представено това, според което дружеството няма задължения, нито че последното е неистински документ или документ с невярно съдържание. С установяването на факта, че лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание, настъпват предвидените в хипотезата на цитираната правна норма последици, изразяващи се в прекратяване на правата на лицензианта с решение на административния орган. Доказателствата за обезпечаване на задълженията и за погасяване по давност на част от тях, на които се позовава касаторът, са неотносими към предмета на спора, който касае единствено обективното ползване на неистински документ или на такъв с невярно съдържание за придобиване на процесния лиценз. Законосъобразно в тази връзка съдът е приел, че образуването на наказателното производство срещу неизвестен извършител и спирането му поради неразкриване на извършителя са ирелевантни за прилагането на чл. 11, т. 1, б. "а" ЗАвтП. Твърденията на жалбоподателя, че отговорността следва да се търси от напуснал дружеството съдружник също не водят на друг правен резултат. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на законовите основания за издаване на заповедта. Съгласно нормата на чл. 11, т. 1, б. "а" ЗАвтП, въз основа на която е издаден обжалвания акт, правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от същия закон поставя като едно от изискванията за лицензиране доказването на финансова стабилност на превозвача. Видно от чл. 7, ал. 6 ЗАвтП, критерият за финансова стабилност е изпълнен, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари предвижда финансовата стабилност да се доказва чрез представяне на справка съгласно приложение № 3 към наредбата, с приложени следните документи: счетоводен баланс към последното число на предходния месец; банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5 и удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая приложеното към заявлението на "Груп" ООД удостоверение № 2214012823 от 29.11.2006 г. за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК е дало основание на органа да издаде искания лиценз. Установяването след издаването на лиценза, че това удостоверение е неистинско и удостоверява неверен факт, с оглед наличието на друго, автентично удостоверение със същия номер и от същата дата, съгласно което дружеството има задължения, поражда за органа правомощието да прекрати правата по този лиценз, тъй като същият е издаден въз основа на неистински документ, съответно - на документ с невярно съдържание. С други думи, от значение за материалната законосъобразност на заповедта е безспорно установеният факт, че един от изискуемите в производството по издаване на лиценз на Общността документи е неистински, респективно - с невярно съдържание, което обуславя изначално опорочаване на издадения лиценз и налага прекратяване на получените по него права. Ето защо, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, съдът е приложил правилно закона. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените в това производство такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател "Груп" ООД следва да бъде осъден да заплати на ИА "АА" сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК