Решение № 4953 от 25.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Василев, приподписана от адв. С. Стойчев, срещу Решение 467 от 15.12.2021 г., постановено по адм. д. 559 по описа на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Василев срещу Община Стара Загора частичен иск за сумата в размер на 1000,00 лв. от 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2018 г. до 23.01.2021 г., като последица на обявено за нищожно Решение 1808 от 27.09.2018 г. на Общински съвет (ОбС) Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, Василев е осъден да заплати на Община Стара Загора сумата от 100,00 лв., представляваща сторените по делото разноски. В касационната жалба се релевират доводи за частичната недопустимост на обжалваното решение като постановено свръх петитум за периода 13.02.2020 г. 23.01.2021 г., за който е отхвърлен искът и се иска обезсилването му в тази част. В останалата част, според Василев, решението е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според него, първоинстанционният съд е възприел твърденията в обстоятелствената част на исковата молба като такива, които са относими към придобиване на определено заболяване от Василев като последица на изживения стрес. Разяснява се, че всъщност твърденията са единствено за претърпени негативни емоции и чувства, поради което неправилно съдът е приел, че за установяване на твърдените вреди той следвало да представи медицински документи, от които да се установи заболяването. Оспорва се изводът на съда, че предвид характера на обявения за нищожен акт (даване на разрешение за изработване на проект за ПУП Изменение на план за регулация и План за застрояване за територията на парк), той обективно не би могъл да причини твърдените вреди, доколкото касае само предварителна устройствена процедура. Според Василев, в тази насока съдът е следвало да съобрази и приемането от ОС Стара Загора на последващ акт (отменен впоследствие от съда), с който се одобрява изменение на ПУП ПЗР. В този смисъл съдът не съобразил, че релевантно е как нищожният акт се е отразил във вътрешната сфера на лицето, как е възприет лично от него, а не дали издаването на такъв акт би имало някаква действителна правна последица за границите на имота на Василев. Неправилни били и изводите на съда, че предвид водените множество дела от него във връзка с процесния имот, не може еднозначно да се приеме, че емоционалното му състояние е произтекло именно във връзка с конкретното решение на ОбС Стара Загора, а единствено било възможно да се отрази на степента на емоционално засягане на лицето. Предвид подробно изложените в касационната жалба съображения се иска частичното обезсилване и отмяна в останалата част на обжалваното съдебно решение, и постановяване в тази част на друго, с което да бъде уважен предявеният частичен иск. В случай, че преценката на касационната инстанция е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, се иска след отмяната на решението, връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на АС Стара Загора. Претендират се разноски съобразно представен списък на разноските и доказателства за извършването им и се прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуалното представителство на ответника по касация. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът Община Стара Загора не се представлява в съдебното заседание. Постъпило е писмено становище, в което се изразява такова за неоснователност на касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, която обосновава интерес от касационното оспорване, доколкото обжалваното съдебно решение е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният частичен иск за допустим, а по същество за неоснователен. Направил извод, че е налице само една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване правото на обезщетение по ЗОДОВ обявен от съда нищожен административен акт. Направил извод, че по делото не било установено и доказано, че в резултат на издаването му Василев е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Съдът приел, че предвид характера на акта даване на разрешение за изработване на проект за ПУП Изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на парк/квартал Бедечка по плана на гр. Стара Загора, той обективно не би могъл да причини на настоящия касационен жалбоподател твърдените вреди доколкото касае само предварителна устройствената процедура. Съобразил, че с това решение на общинския съвет не се отчуждава имотът, а само се дава предварително съгласие за изработването на ПУП. Посочил, че само по себе си разрешението за изработване на проект не означава, че изменението на ПУП ПР и ПЗ съобразно предложението на вносителя ще бъде одобрено, респективно ще засегне правото на собственост на Василев. По тези мотиви съдът направил извод, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между описаните в исковата молба негативни преживявания и конкретния административен акт. Отделно от това посочил, че от гласните доказателства не се установяват претърпени страдания от психичен характер и влошено здравословно състояние, причинени от това решение на ОбС - Стара Загора. Показанията на свидетелката съдът оценил като противоречиви и не ги кредитирал, като мотивирал становището си с известни неточности и несъответствия в казаното от нея с данните по делото. По отношение показанията на свидетелката в частта, касаеща здравословното състояние на Василев, съдът приел, че не следва да ги съобрази, доколкото наличието на заболяване следва да бъде доказано чрез прилагане на съответните медицински документи, от които да се установи вида му, от кога то съществува и дали е налице причинно-следствена връзка между него и обявения за нищожен административен акт. Като съобразил казаното от свидетелката и данните от служебно извършена справка относно водени дела от Василев все във връзка с процесния имот, съдът приел, че дори и да е налице емоционално сриване на лицето, то не може да се приеме еднозначно, че същото е произтекло от воденото дело за конкретното решение обявено за нищожно, а е възможно да е породено от всяко едно от тези дела. По тези съображения съдът постановил решението, предмет на проверка сега. Решението е валидно. То е недопустимо в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Василев иск за сумата от 1000,00 лв., частично предявен от целия му размер от 10000,00 лв. за периода 13.02.2020 г. 23.01.2021 г. като постановено свръх петитум, и допустимо и правилно в останалата част. Основателно е направеното касационно оплакване за постановяване на обжалваното съдебно решение за периода 13.02.2020 г. 23.01.2021 г. свръх петитум. Обосновано на искането за съдебна защита, което Василев е отправил до съда, предвид заявеното от него в уточнителната му молба от 16.09.2021 г. (връчена на ответника) и впоследствие направения доклад на делото в открито съдебно заседание на 02.11.2021 г., той твърди, че за така посочения период не е сезирал съда. Предвид това искането му за обезсилване на решението относно този период като постановено свръх петитум е основателно, като в тази част делото следва и да се прекрати. С останалата част от решението, съдът е отговорил точно на искането за съдебна защита, като е съобразил релевантните за спора факти, както и изразените от страните становища. Обсъдил е относимите към предмета на делото възражения и оспорвания, като им е дал обоснован и правилен отговор, който се споделя от настоящия състав. При съобразяване на писмените и гласни доказателства, които са от значение за решаване на спора, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът неправилно приел за недоказани някои от твърдените вреди поради липсата на представени медицински документи. Видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че Василев твърди, че се сринал, проявил симптоми на остра стресова реакция на организма и неговите увреждания на сърцето и на краката се засилили. Тези твърдения, както правилно е приел и съдът, подлежат на установяване и доказване със съответни медицински документи, каквито по делото не били представени. Такива не са представени и относно факта, сочен от свидетелката, че във връзка със състоянието, в което Василев изпаднал, бил повикан лекар. Без значение относно установяване наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Община Стара Загора се явява посоченото от съда как Василев е придобил имота при обсъждане дадените от разпитаната по делото свидетелка показания; изказът му относно прекратяване на дейността на едноличния търговец на Василев, както и резултатите от направената от съда справка в ТРРЮЛНЦ (това се признава и от самия касационен жалбоподател). Цитатите от мотивите на съдебното решение, които фигурират в касационната жалба, са извадени от контекста на тяхното съдържание, което води до превратното им тълкуване в нея. При техния цялостен прочит е очевидно, че съдът правилно е възприел казаното от свидетелката и на база него е направил обосновани на смисъла на показанията изводи. Неустановено е останало настъпването на твърдените в исковата молба (на стр. 3 и 4 от нея) вреди. Неоправдано Василев възразява и срещу приетото от съда, че предвид характера на обявения за нищожен акт (даване на разрешение за изработване на проект за ПУП Изменение на план за регулация и План за застрояване за територията на парк), той обективно не би могъл да причини твърдените вреди доколкото касае само предварителна устройствена процедура. Без основание в тази връзка касационният жалбоподател сочи, че съдът отнесъл въпроса до това дали нищожният акт би имал действителна пряка последица за границите на имота, доколкото видно и от цитата от мотивите на акта, съдът е обсъдил въпроса, че само по себе си решението за изработване на проект не означава, че изменението на ПУП ПР и ПЗ съобразно предложението на вносителя ще бъде одобрено, респективно да засегне правото на собственост на Василев. Доводите в касационната жалба отново почиват на изолиран прочит на мотивите на съдебното решение. Наред с това не държат сметка, че по принцип същинското засягане на правото на собственост на едно лице би могло да рефлектира върху неговите преживявания и в резултат да доведе до настъпване на вреди от характера на твърдените (което в случая не е така, предвид евентуалните последици на нищожния акт, както правилно е приел съдът). В тази насока не е установено и доказано по делото, че актът е породил настъпването на твърдените от Василев последици и е навлязъл по един брутален начин в живота на ищеца , предизвиквайки дълбоки и трайни негативни чувства и емоции у него. В допълнение, по делото не са доказани и фактите, на които Василев се позовава в касационната жалба относно издаването на последващо решение от ОбС Стара Загора и отмяната му по съдебен ред. Неоснователни са и оплакванията, че съдът приел за релевантно към оценката настъпили ли са твърдените промени в емоционалното състояние на Василев именно от обявения за нищожен акт наличието на множество дела, които той води по отношение на процесния имот. Макар действително свидетелката да сочи, че негативните чувства на Василев са породени от решението на ОбС - Стара Загора от септември 2018 г., това не противостои на приетото от съда, тъй като тя не е направила разграничение на породените емоции от другите издадени актове и водените дела, за да се преценят показанията й в тази насока. Наред с това, решението на ОбС Стара Загора от септември 2018 г. не е индивидуализирано, за да е категорично установено, че друго такова няма. Фактите, на които се позовава Василев в касационната жалба относно тези дела не може да се обсъждат едва в настоящото производство, поради забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания. По така изложените съображения, в допустимата част, решението като правилно, следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора, разноски на Василев за касационното производство не се следват. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК и чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение