Решение № 3861 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11185/2017 г.

Решение № 3861 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11185/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на А. К. Х. от гр. Б., чрез адв. Арабаджиева, срещу Решение № 5098 от 2.08.2017 г., постановено от Административен съд - С.-град, по адм. дело № 1899 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу срещу Ревизионен акт (РА) № Р -2222-00150-02051-091-001 от 9.11.2015 г., издаден от Р. Я., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Е. М. на длъжност главен инспектор - ръководител на ревизията, частично потвърден в оспорваната част с решение № 131 от 27.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-С.-град е отхвърлил жалбата на А. К. Х. срещу Ревизионен акт (РА) № Р -2222-00150-02051-091-001 от 9.11.2015 г., издаден от Р. Я., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Е. М. на длъжност главен инспектор - ръководител на ревизията, частично потвърден в оспорваната част с решение № 131 от 27.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г., в размер на 39 315,43 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 14 131,88 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, включително дадените свидетелски показания и извършената ССчЕ. Приел е, че за 2011 г. стойността на имуществото и направените разходи от лицето явно и съществено превишава размера на декларираните доходи и получени средства. Първостепенният съд е приел, че в хода на проведената ревизия по безспорен начин е констатирано наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, описани подробно в ревизионен доклад и акт. Относно определянето на размера на разполагаемата сума към началото на ревизията е прието, че правилно органите по приходите не са кредитирали договора за заем от 5.11.2003 г. за сумата от 200 000 лв. предоставена от "ЛИБЕРТЕ" ЕООД на А. Х., тъй като не е представен при първата ревизия. При определяне на разполагаемата сума органите по приходите също така не вземат предвид и сумите получени от договори за заем, сключени през 2006 г. със заемодателите Д. М. за сумата от 10 000 лв. и С. А. за сумата от 5 000 лв. Първостепенният съд е приел доводите на органите по приходите, че тези суми също не са били налични към 1.01.2007 г., тъй като на 11.12.2006 г. А. Х. е придобил недвижим имот, финансиран от получените суми от договорите за заеми с Д. М. и С. А., тъй като липсват данни жалбоподателят да е разполагал със собствени парични средства към тази дата. Касационните оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липсата на основания за извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: т. 7. Декларираните и/или получени приходи, доходи, източници от формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. По делото не се е установило наличието на разполагаема сума в размер на 540 000 лв., като такава не може да бъде установена единствено и само на база декларация. Не са ангажирани доказателства за това къде е била съхранявана тя. Посочената сума от 540 000 лв. също така не съответства на представените договори за заем преди 2007 г. за сумите общо в размер на 220 000 лв. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал договора за заем от 5.11.2003 г. за сумата от 200 000 лв. предоставена от "ЛИБЕРТЕ" ЕООД на А. Х., тъй като не е представен при първата ревизия. С оглед липсата на предоставена от оспорващия информация и доказателства за начина за изразходване на получената в заем сума и мястото на нейното съхранение до 1.01.2007 г., недоказано се явява твърдението, че същата е била в наличност към посочената дата. Също така, правилно не е кредитирал договорите за заем сключени със заемодателите Д. М. и С. А. в размер съответно на 10 000 лв. и 5 000 лв. като е приел изводите на органите по приходите, че тези суми също не са били налични към 1.01.2007 г., тъй като на 11.12.2006 г. А. Х. е придобил недвижим имот, явно финансиран с горепосочените заемни средства с оглед на липсата на данни жалбоподателят да е разполагал със собствени парични средства към тази дата. С оглед на горното АС - С.-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по спора, ответникът по касация има право на присъждане на разноски по делото. На основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП следва да се присъди сумата от 2 133,41 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,