Решение № 1208 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5249/2007 г.

Решение № 1208 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5249/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. Ж., В. Х. Т. и Д. Х. А. срещу въззивно решение № 263/9.07.2007 г. на Добричкия окръжен съд постановено по гр. д. № 247/2007 г., с което е оставено в сила решение № 440 от 5.01.2006 г. по гр. д. № 1829/2004 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 431, ал. 2 ГПК относно нотариален акт № 119, т. Х, д. № 3606/97 г. на нотариус при ДРС. В жалбата са развити бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение-касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че при установяване на нищожност на правен акт, съдът е длъжен служебно да прогласи нищожността му. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че решението в частта, с която е прекратено производството по предявения от Ц. Х. Ж., В. Х. Т. и Д. Х. А. срещу К. С. Д. и С. Н. Д. и М. К. П.и Н. П. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е влязло в сила. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи предявения иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК и се постанови продължаване на прекратеното производство. В срока по чл. 218г ГПК не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация - К. С. Д., С. Н. Д., Мила К. П. и Н. П. П. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли искът на касаторите - ищци за отмяна на нотариален акт № 119, т. Х, д. № 3606/1997 г. на нотариуса на ДРС въззивният съд е приел, че те не са трети лица по смисъла на чл. 431, ал. 2 ГПК, защото са правоприемници на страна по договора, обективиран в нотариалния акт, който е извън приложното поле на чл. 431, ал. 2 ГПК, тъй като с него не се удостоверяват материални права, а сключването на договора за покупко- продажба. Съдът не се е произнесъл по искането за прогласяване нищожността на нотариалния акт тъй като е приел, че не е предявен такъв иск. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения и правилно е приложен материалният закон . В конкретния случай е предявен иск за отмяна на нотариалния акт по реда на чл. 431 ГПК, който по своето естество е различен от иска по чл. 472 ГПК регламентиращ нищожността като основание. За да бъде квалифицирана претенцията по този ред, а именно по чл. 472 ГПК, следва да бъдат изложени в исковата молба обстоятелствата, сочещи нарушение именно на правилата визирани в нормата и те да кореспондират с петитума, което в настоящия случай не е налице. Искане за прогласяване нищожността на нотариалния акт е направено едва в пледоарията по същество от пълномощника на ищците - касатори пред въззивната инстанция. Доказателствената сила на нотариалния акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт нотариалния акт не се ползва със сила на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице. Може да стане и чрез иск по чл. 431, ал. 2 ГПК целящ да се отмени или обезсили нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта не е собственик. Следователно иска по чл. 431, ал. 2 ГПК е отделен иск за отменяване или изменяване на издадените в охранителното производство констативни нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка, но не и тези по договори за прехвърляне на вещни права. Легитимиращият ефект на договора за покупко-продажба, сключен между К, починала на 08.03.2003 г. и Х. А. Н., починал на 14.02.1998 г., наследодател на касаторите - ищци и К. и С. Д. отпада спрямо третите лица, със съдебното решение, с което е установено наличието на порок, засягащ договора. В настоящия случай касаторите - ищци са правоприемници на страна по договора, обективиран в нотариалния акт и по смисъла на чл. 431, ал. 2 ГПК не са трети лица. Неоснователно е и твърдението, че решението не е влязло в сила в частта, с която е прекратено производството по предявения от Ц. Х. Ж., В. Х. Т. и Д. Х. А. срещу К. С. Д. и С. Н. Д. и М. К. П. и Н. П. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на правен интерес. С влязло в сила определение на ДОС от 23.11.2006 г. е прекратено производството по въззивната жалба на касаторите, тъй като същите са изчерпали процесуалния ред за защита. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящата инстанция не се търсят, поради което и не следва да се присъждат. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение