Решение № 11550 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Геобат ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. Георгиева срещу решение 50 от 06.03.2023 г. по адм. дело 329/2022 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01 -2600/2158#1 от 10.08.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на съда за наличие на фактически и правни основания за издаване на процесния АУПДВ, като в тази връзка развива подробни доводи. Поддържа, че изводът за законосъобразност на процесния АУПДВ е формиран и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, включително и даденото в хода на съдебното производство заключение по назначената съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени АУПДВ или връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Брайкова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ 01-2600/2158#1 от 10.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с който на Геобат ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. в размер на 5 619,90 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността /Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г./. За да отхвърли оспорването, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: Със заявление от 12.05.2018 г. дружеството е заявило за подпомагане СЕПП - площ от 65,4 ха и 47,73 ха по мярка 13.1. Със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, е одобрен проект за специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 /л.69/, а със заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018. Така издадените заповеди са публикувани на интернет страниците на Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ и ДФЗ. Заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. е обнародвана и в Държавен вестник и същата не е обжалвана в частта ѝ, касаеща декларирани за подпомагане от Геобат ЕООД земеделски площи. С писмо с изх. 02-200-2600/4409 от 31.03.2021 г. /л. 112/ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ дружеството е уведомено, че в резултат от кръстосани проверки по заявления за подпомагане за кампания 2018 г., след извършване а намаления за подпомагане се оторизират суми по заявените схеми и мерки, от които по СЕПП в размер на 10 610,07 лв. и по подмярка 13.1/НР1 в размер на 8 378,94 лв. Съгласно съдържанието на уведомителното писмо, изплатените суми по двете схеми и подмярки са, както следва: по СЕПП - изплатена сума в размер на 12 473 лв. и по подмярка 13. 1/НР1 - изплатена сума в размер на 12 135,54 лв. Съдът приема, че между страните по делото няма спор, че описаните суми са изплатени към дружеството, както и обстоятелството, че уведомителното писмо не е оспорено от Геобат ЕООД е и влязло в законна сила. С писмо изх. 01-2600/2158 от 08.04.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие /Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014/ и предвид констатирано от страна на административния орган недължимо плащане на финансова помощ, Геобат ЕООД е уведомено за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Видно от мотивите на писмото, след приключване на проверките по подаденото от дружеството заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни Площи, допустими за подпомагане за парцел с композитен номер 51398-585-90-1 с декларирана площ 5.96 ха и недопустима площ от 5.8 ха и парцел с композитен номер 51398-95-157-1 с декларирана площ 2.25 ха и недопустима площ от 0.11 ха. В тази връзка и с оглед отразените в ИСАК окончателните данни за допустимите за подпомагане площи е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2018, при която е установено, че коректните суми, на които дружеството има право на подпомагане са: по СЕПП в размер на 10 610,07 лв. и по мярка 13.1 в размер на 8 378,94 лв. Указано е, че разликата между първоначално оторизираната и полагаема се субсидия в размер на 1 863,30 лв. по СЕПП и 3 756,60 лв. по мярка 13.1 или общо 5619,90 лв. представлява недължимо платена сума и следва да се възстанови на ДФЗ. С писмо с вх. 02-200-2600/4506 от 05.05.2022 г. Геобат ЕООД е оспорило горните констатации /л. 75/. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният АУПДВ. В хода на съдебното производство е допусната, изслушана и приета СТЕ, която е изцяло кредитирана от първоинстанционния съд. При тази фактическа установеност административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма. Този извод е мотивиран с разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, определяща като публични държавните и общинските вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите за тези вземания. Решаващият състав е преценил, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на който със заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е делегирано правомощието да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Обосновал е извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. При преценката за съответствието на АУПДВ с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е съобразил, че вземането на ДФЗ е възникнало въз основа на влязло в сила уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. 02-200-2600/4409 от 31.03.2021 г. /л. 112/. Съставът приема, че уведомителното писмо не е обжалвано от дружеството и е влязло в законна сила, като от доказателствата по делото, в това число и даденото заключение по СТЕ според съда безспорно се установява недопустимостта за подпомагане на 5,8 ха от парцел 51398-585-90-1 с декларирана площ 5.96 ха и на 0,11 ха от парцел с 51398-95-157-1 с декларирана площ 2.25 ха. По аргумент от чл. 33а, ал. 2 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и с оглед липсата на доказателства за оспорване на заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, първостепенният съд е обосновал извод, че същата е влязла в сила и изключването на процесните парцели от слой Площи, допустими за подпомагане е законосъобразно. На следващо място е приел, че размерът на публичното държавно вземане, установено в оспорения АУПДВ, е определен също съобразно влязъл в сила административен акт - уведомително писмо с 02-200-2600/4409 от 31.03.2021 г., за което по делото няма данни да е обжалвано от страна на Геобат ЕООД. В контекста на изложеното и предвид обстоятелството, че двата акта се характеризират със стабилност, съдът приема, че същите са породили целените с тях правни последици и е недопустимо извършването на инцидентен контрол за валидност и законосъобразност на същите. С оглед наличието на влезли в сила, като необжалвани от заинтересованата страна стабилни административни актове, съставът приема, че са изпълнени условията за издаване на оспорения АУПДВ и не са налице твърдяните от дружеството нарушения на закона, с оглед на което оспорването е отхвърлено. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Подробно изложените от страна на касатора възражения против съдебния акт преповтарят доводите на дружеството досежно законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд АУПДВ. В тази връзка и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, настоящото решение препраща към мотивите в първоинстанционния съдебен акт. Административният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е основното твърдение в касационната жалба, че процесният акт е издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Изложените фактически и правни основания са взаимосвързани и от същите е ясно как е определен размерът на установената за възстановяване сума при установена с влязъл в сила акт недопустимост за подпомагане на част от декларираните от Геобат ЕООД парцели. В АУПДВ са посочени достатъчно детайлни и разбираеми мотиви за неговото издаване и в този смисъл правото на защита на дружеството не е нарушено в рамките на административното производство. По делото безспорно се установява, че в изпълнение на заповед РД 46 504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой Площи, допстими за подпомагане и заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой специализиран слой Площи, допстими за подпомагане, са извършени кръстосани проверки по подадените за кампания 2018 заявления, обстоятелство, което се потвърждава и от съдържанието на оспорения АУПДВ. Установената недопустимост на площи в общ размер на 5,91 ха от парцел с композитен 51398-585-90-1 и парцел с 51398-95-157-1, заявени от Геобат ЕОД за подпомагане, както основателно сочи и първостепенния съд, освен, че е установена в хода на административното производство, се потвърждава и от даденото в хода на съдебното производство заключение по СТЕ. В тази връзка наведеното от страна на касатора възражение досежно даденото от страна на експерта заключение е неоснователно, тъй като при изслушването му в открито съдебно заседание, същото ясно посочва начина, по който е извършил проверките и данните, въз основа, на които е достигнал до обоснования от него извод за недопустимост на площи в общ размер на 5,91 ха. На следващо място, правилно и обосновано посочва административният съд в своите мотиви, че няма данни дружеството да е обжалвало посочената заповед на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой за кампания 2018, нито уведомителното писмо на ДФЗ от 31.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане /л. 112 от делото/, което обосновава извод, че установената в хода на административното производство недопустимост за подпомагане на площи в общ размер на 5,91 ха не е опровергана от страна на дружеството. За пълнота следва да се посочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /в действащата по време редакция/, на която се позовава и адмнистративният орган в мотивите на оспорения акт, заповедта е обнародвана в ДВ, публикувана е на интернет - страницата на министерството и Геобат ЕООД, като кандидат за директно плащане по заявените схими и мерки е имало възможност да я обжалва. Необжалването на тази заповед, която е влязла в сила, е послужила и като основание да се определи публичното държавно вземане за възстановяване по СЕПП и мярка 13.1. В този смисъл и решение 10235 от 26.10.2023 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 1849/2023 г. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на процесния АУПДВ, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение