Решение № 89 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 535/2009 г.

Решение № 89 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 535/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на А. К. С. от гр. К. против решение № 224/30.12.2008 г. по гр. дело № 259/2008 г. на Кърджалийски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Т. К. Х., Н. И. С., Х. И. С., всички от гр. К. и трето лице-помагач О. К. не изразяват становище по нея. Касационният съд обсъди отменителните касационни доводи, поддържани от касатора, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и ги намира за основателни по следните съображения: с определение № 862/4.09.2009 г. по гр. дело № 535/2009 г. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение и искът по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е уважен срещу касатора, защото е установил предпоставките за това, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В противоречие с цитираната съдебна практика на касационния съд, изразена в многобройните му решения, въззивният съд е мотивирал изводи, че колизията между правата на бившите собственици и ползвателите, каквито се явяват ищците, при наличие на предпоставките на § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ /без да ги изследва и приеме за доказани/ била решена от законодателя, в полза на последните. Затова, за да остави в сила първоинстанционното решение, с което установителният иск, предявен от ищците, в качеството им на ползватели, чието право е трансформирано в право на собственост е уважен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност. Констатирано е, че наследодателят на ищците е имал учредено право на ползване по ПМС № 21/63 г. - върху земеделска земя, с площ от 1000 кв. м., в землището на кв. "В", общ. К. и по отношение на него е проведена и завършена процедурата на фактическия състав на § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо и въпреки издадената заповед № 203/1.03.2007 г. на К. на О. К., в полза на правоимащия ответник. При така приетата фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с издадения нот. акт № 99/1996 г. ищците са придобили имота, съгласно § 4 б ЗСПЗЗ, по силата на закона, което било основание за уважаването на установителната им претенция за собственост. Правните изводи на съда са необосновани, поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствената норма на чл. 235, ал. 2 ГПК, което налага отмяна и постановяване на друг съдебен акт, с който установителният иск, като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли, по следните съображения: в тежест на ищците е било установяването на всички обстоятелства, изискуеми се от пар 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост, като наследници на ползвателя И. С. Х., починал през 2004 г. Ответникът - касатор е оспорил трансформираното право на собственост на ползвателя, за което ищците са се легитимирали с констативния нот. акт № 99/1996 г., издаден на основание § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ. Отсъстват категорични доказателства за наличие на съществуващите предпоставки на § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно които ползвателят Х. е можел да придобие правото на собственост, върху предоставения му за ползване имот. Справката на в. лице, извършена в О. К., че имотът е представлявал 500 кв. м. лозе и 500 кв. м. градина се основава единствено на молбата на ползвателя от 3.06.1992 г., в която го е описал, като предоставен имот, неединствен за семейството му. Оценителният протокол на комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на К. на О. К. за оценка на имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ дава, достатъчна информация за местонахождението на имота, в кв. "В" гр. К., както и че представлява само земеделска земя, а не и лозе и овощна градина, каквото е неговото описание и в нотариалния констативен акт. Разпитаните в първоинстанционния съд свидетели също не установяват обстоятелствата, твърдяни в заявлението-молба на ползвателя от 3.06.1992 г. за неговото предназначение като лозе и овощна градина. Освен това видно от заключението на техническата, назначена в първоинстанционното производство експертиза, не е налице и изискуемото се отстояние на имота от град К.. Като е приел, че издаденият нотариален акт, в полза на наследодателя на ищците, легитимира неговите наследници с трансформирано право на собственост, по силата на закона, при отсъствие на доказателства за наличие на изискуемите се от него предпоставки, въззивният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 281, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се отмени и установителният иск срещу касатора, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли, а нот. акт № 99/1996 г. следва да се отмени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Ответниците следва да заплатят на касатора направените за настоящата инстанция разноски, в размер на 61.00 лв., затова ВКС на РБ, II-ро г. о.