Решение № 12824 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4927/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Чалъков от [населено място], общ. [община], [улица], срещу Решение 582 от 27.03.2023 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 2611/2022 г. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на Д. Чалъков срещу Отказ за съставяне на протокол за пътно транспортно произшествие (ПТП), рег. 273000-4948 от 13.10.2022 г. на началника на Районно управление Хасково. Касационният жалбоподател Д. Чалъков, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е събрал относимите доказателства по делото, въз основа на което не е изяснил достатъчно и е възприел неправилно фактическата обстановка. Твърди, че съдът повърхностно се е позовал единствено на посоченото от административния орган, без да изиска необходимите справки и доказателства и въз основа на тях да изгради своите фактически и правни изводи. Твърди, че от съда не е обсъдено и осъщественото от страна на административния орган бездействие, като в законовия срок от същия не му е изпратен отговор на подадената жалба, както и неправилно не е удовлетворено искането му за представяне на копие на протокола за ПТП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление (РУ) Хасково при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. На 19.08.2022 г. Д. Чалъков подава Молба, вх. 273000-4005 до началника на РУ - Хасково при ОДМВР - Пловдив за издаване на екземпляр от протокол за ПТП, реализирано в близост до дома му, от което същият е претърпял имуществени вреди. В молбата посочва, че издаването на екземпляр от протокол за ПТП, му е необходим за търсене на защита на правата му по реда на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. С Писмо, рег. 273000-4948 от 13.10.2022 г., главен инспектор към РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, уведомява г-н Чалъков, че има образувано досъдебно производство 199/2021 г. при РУ - Хисар, което към настоящия момент не е приключило и че в следствие на извършена проверка е установено, че по случая не е регистрирано пътно транспортно произшествие. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и счита, че в конкретния случай не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване на констативен протокол за пътно транспортно произшествие съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а именно: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. двустранен констативен протокол за ПТП, като допълва, че за първите две хипотези, се издава протокол на трети лица, претърпели вреди от ПТП, както и при загубване на оригинала. Посочва, че не за всички пътнотранспортни произшествия е налице задължение на службите по контрол на МВР да посещават мястото на ПТП и счита, че доводите на жалбоподателя, не попадат в нито една от законовите хипотези, задължаващи ги да посетят твърдяното като настъпило ПТП и да съставят констативен протокол. Приема, че от доказателствата по делото, се установява, че за твърдяното от жалбоподателя ПТП реализирано в близост до дома му, липсват данни изобщо да е регистрирано настъпването на такова, както и данни да е бил съставен протокол, или въпросното място да е посещавано от компетентните органи. Счита, че липсата на предпоставки за издаване на протокол, предпоставя и неудовлетворяване искането на жалбоподателя за предоставяне на копие от него. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение от съда на задължението за събиране на доказателства, са неоснователни, тъй като с разпореждане от 11.10.2022 г. съдът е изискал административния орган да представи административна преписка в цялост, ведно с подадената от касатора молба за започване на производството пред органа. Правилно при постановяване на решението си съдът се е позовал на събраните писмени доказателства. Същите са били приети като доказателства по делото, а доказателствената им стойност не е оборена в съдебното производство пред първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и е формирал съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Видно от горното, доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно материалната законосъобразност на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: 1) при произшествието има убит или ранен човек; 2) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3) в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 5) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. В чл. 125а, ал. 1 ЗДвП е посочено, че службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Нормата на сочената разпоредба е императивна и поставя изискването за съставяне на протокола за посещение на ПТП, при наличието на някои от хипотезите посочени в чл. 125 ЗДвП. Следва да се посочи, че Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г., ще намери приложение единствено, когато се реализира някоя от предпоставките заложени в чл. 125 ЗДвП. Видно от изрично посочените предпоставки за задължително посещение на ПТП от компетентните органи, сред тях не са посочените от касатора доводи, изразяващи се в настъпили имуществени щети увредена земеделска техника, а именно два броя сеялка марка NODET в следствие на пътнотранспортно произшествие. Както правилно приема и първоинстанционният съд за административния орган не е съществувало задължение за посещение на мястото на ПТП, в следствие на което да бъде издаден и констативен протокол, от който иска копие касаторът. Липсата на основания за посещение на ПТП, за което липсват данни такова да е регистрирано пред органите на РУ - Хасково, предпоставя и липсата на съставен констативен протокол за настъпило пътно транспортно произшествие. При така установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ е правилен, което прави обжалваното решение правилно и съдът следва да го остави в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд