Решение № 4061 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2017 г.

Решение № 4061 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ТПО В.- Ц. за проучване, проектиране и бизнес осигуряване" ЕООД, гр. В., представлявано от управителя - К. П. Н., чрез процесуалният й представител - адв. И., против решение № 1329/14.07.2017 г. по адм. дело № 1037/2016 г. на Административен съд - В., с което е отменено изменението на КККР на гр. В., одобрена със заповед от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в действие на началника на СГКК- В. по отразяване на ПИ с идентификатор 10135.2464.104 по приложения към заявление от 08.12.2011 г. проект за изменение и вписване на собственост в КР за този имот, съгласно представения нот. акт № 168/2015 г. на СВ- В.. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на СГКК- В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: В. В. Д., В. Х. Т., Ю. Х. П., К. С. Б., Б. Й. Д., П. А. В., П. В. Т., Д. Й. А. и С. Г. В., редовно призовани, чрез пълномощника им - адв. В. оспорват касационната жалба като неоснователна. В. Д. претендира разноски, съгласно представен списък. Ответниците: Д. Н. Д., В. С. Т., И. В. А., М. В. А., С. И. А., М. Н. В. и А. В. А., редовно призовани, чрез пълномощника им - адв. С., също оспорват касационната жалба. Претендират разноски за касационната инстанция. Останалите ответници, редовно призовани, не изпращат представители. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да отмени изменението на КККР на гр. В., досежно нанесения ПИ, с проектен идентификатор 10135.2464.104, на името на "ТПО- В. ЦППБО" ЕООД, без заповед, чрез действие на началника на СГКК- В., е прието от съда, че изменението е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба на В. В. Д., като съсобственик на ПИ с идентификатор 10135.2464.45, засегнат от действията по изменение на КККР на гр. В., извършени по заявление от 08.12.2011 г. на "ТПО- В. ЦППБО" ЕООД, допълнено със заявление от 05.01.2016 г. до началника на СГКК- В.. В уведомителните писма на органа до заинтересованите лица е посочено, че предприетото изменение е във вр. с разпоредбите на чл. 53а, ал. 3 ЗКИР. Установено е от съда, след анализ на доказателствата и подробното заключение на СТЕ, че действието по изменение на КККР на гр. В., представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване пред съда, тъй като засяга пряко и непосредствено площа, границите и конфигурацията на три ПИ, а именно: ПИ на оспорващия с посочения идентификатор накрая № 45, ПИ с идентификатор накрая № 46, собственост на 8 бр. физически лица /ФЛ/представлявани от адв. С./ и ПИ с идентификатор накрая № 54, собственост на МЗГ- Държавно лесничейство В., които са вписани като техни собственици в КР към одобрената КККР от 2008 г. Отчетено е по същество, че оспореното действие е извършено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК, поради неуведомяване на всички заинтересовани лица за постъпилото заявление от 05.01.2016 г. и в нарушение на материалния закон. Изследвани са предпоставките за изменение на КККР на основанията по чл. 52, чл. 53 и чл. 53а ЗКИР / ред. към 2016 г./, при което е направен извод, че такива липсват. Обсъдени е и основанието за изменение на КККР при наличие на непълнота и грешка по чл. 54 ЗКИР, вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, като е прието от съда, че и това основание отсъства, поради наличието на спор за материално право между заявителя и вписаните в регистъра собственици на засегнатите три имота, който спор е пречка за извършеното изменение. Въз основа на всичко това е направен извод за незаконосъобразност на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи относно оспорения акт. По делото е установено, че предмет на жалбата подадена от ответника Дяков, са действията на началника на СГКК- В. по изменение на КККР на гр. В., одобрена през 2008 г., чрез нанасяне в КК на нов ПИ с идентификатор накрая № 104 и записването му в КР като собственост на касатора - "ТПО В. ЦППБО" ЕООД. Установено е още, чрез представения проект на изменението и скиците към заключението на СТЕ, че процесното изменение в КК засяга площа и границите на съседните три имота, с идентификатори накрая № 45, № 46 и № 54, собственост на други лица - ответници. Изменението на КККР за конкретен имот, без издаването на заповед, може да се допусне на конкретно посочени от закона основания, за наличието на които органът дължи представянето на доказателства. Такива биха били случаите на изменения по чл. 52, ал. 1, т. 1- 7 ЗКИР, по чл. 53 - относно КР и чл. 53а, т. 1- 5 ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г., изм. Д. в. бр. 57/2016 г./. В случая, при правилно приложение на закона са изводите на съда, че органът не е установил наличието на материалноправните предпоставки за изменение на КККР на гр. В., на някоя от посочените по- горе разпоредби, без издаване на заповед, а само с действия. Правилно е прието, че не е приложима хипотезата на изменение по чл. 53а, ал. 3 ЗКИР / Д. в. бр. 49/2014 г./, тъй като такава алинея липсва, а т. 3 от същата норма визира нанасянето на сгради и самостоятелни обекти в тях или в съоръжения на техническата инфраструктура, каквито в случая липсват, тъй като изменението е по отношение на поземлен имот, а не сгради. Неприложима е и хипотезата на чл. 52, ал. 1, т. 7 ЗКИР, както неправилно се поддържа от касатора. Тази разпоредба има предвид предварително индивидуализиране на имоти - предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост / или вещно право преди изм. от 2016 г./, като самото им нанасяне в КККР, чрез изменението й, се извършва след постъпване на данни от вписан акт пред Службата по вписвания. Случаят не е такъв, тъй като представения нот. акт № 168/2015 г. на СВ-В., на името на касатора, не удостоверява прехвърлителна или придобивна сделка с процесния недвижим имот, а има характер на констативен. Правото на собственост въру него е придобито на основание други първични документи, приложени към констативния нот. акт, отпреди 2008 г. /когато е одобрена КККР на гр. В./. Следователно като е приел, че органът не е доказал основание за извършеното изменение чрез действие, без издаване на заповед, поради което изменението е незаконосъобразно, съдът е постановил правилно решение. Решението е правилно и по отношение изводите на съда за отсъствие на основание за изменение на КККР по чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка, поради наличието на спор за материално право със собствениците на засегнатите от изменението три имота - № 45, № 46 и № 54. Изменението на това основание се извършва със заповед, каквато в случая не е издадена, а съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР / ред. 2014 г. изм. 2016 г./, изменението по този ред е възможно след решаване на спора за материално право по общия исков ред и представяне на влязло в сила решение, придружено от скица-проект въз основа на него, който ред не е спазен от касатора. Изложеното е достатъчно да обуслови изводи, в подкрепа на направените от решаващия съд за незаконосъобразност на действието на началника на СГКК- В. по изменение на КККР на гр. В.. Настоящата инстанция не намира че са нарушени съществено процесуалните правила на чл. 26, 34 и 35 АПК поради несъобщаване на заявлението от 05.01.2016 г., тъй като изменението е по заявление от 08.12.2011 г., за което има данни, че органът е спазил тези разпоредби и са налице възражения от заинтересованите лица - ответници. Не е налице и нарушаване на принципа за равно участие на страните в производството. Независимо от това, нарушението на материалния закон е достатъчно основание за отмяна на действието по изменение на КККР като незаконосъобразно. Предвид изложеното оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, са неоснователни. Ето защо като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат на ответниците, съобразно направеното искане, се дължат разноски за касационната инстанция, както следва: на В. Д. - 600 лева, платено адвокатско възнаграждение / л. 26/, на Д. Н. Д. - 600 лв. платено адв. възнаграждение / л. 31/, на С. И. А., М. Н. В., А. В. А., И. В. А., М. В. А. и В. С. Т., общо 1 000 лева, заплатено адв. възнаграждение / л. 60/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение