Решение № 6825 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14492/2012 г.

Решение № 6825 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14492/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - София - област, против решение № 779/22.10.2012 г., постановено по адм. дело № 718/2012 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено решение № 03-12912 Н1/22.05.2012 г. на директора на РУСО - София област и потвърденото с него разпореждане № 540813/29.03.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Петър Димитров Чобанов от гр. Пирдоп, Софийска област, чрез пълномощника адв. Петя Николова, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - София област е отменено решение № 03-12912 Н1/22.05.2012 г. на директора на РУСО - София област и потвърденото с него разпореждане № 540813/29.03.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петър Димитров Чобанов. Съдът е върнал преписката на РУСО - София област за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петър Чобанов на основание § 4, ал. 1 ПЗР КСО, като е прието, че за същия не е изпълнено условието за минимален сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. В тази връзка съдът е приел, че осигурителния стаж за периода от 20.12.1976 г. до 01.11.1979 г., положен в "Автотранспорт Средногорие" ЕООД, неправилно е зачетен за трета категория, по съображението на пенсионния орган, че този стаж е неизяснен. Като е обсъдил представените удостоверения обр. УП - 3 изх. № 210/28.11.2002 г., № 237/19.04.2005 г. и 21/10.05.2008 г., всички издадени от "Автотранспорт Средногорие" ЕООД, както и трудова книжка на лицето, съдът е направил извода, че за посочения период лицето е работило като майстор-смяна в сервизна работилница и шофьор на ГАЗ-53, като този стаж, съгласно т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отм., се зачита от втора категория. Съдът е приел, че наред с това при постановяване на обжалвания акт неправилно не е зачетен осигурителен стаж на Петър Чобанов за периода от 01.04.2000 г. до 02.12.2002 г., поради това че на същия не е било изплатено трудовото възнаграждение. Изложил е, че за този период лицето е имало сключен трудов договор с "Автотранспорт Средногорие" ЕООД и дължимото му трудово правоотношение не е изплатено, но е налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 86/2003 г. по описа на Районен съд гр. Пирдоп, с което предприятието е осъдено да заплати на същия трудовото възнаграждение и въз основа на това решение е издаден изпълнител лист. Съдът е изложил подробни съображения, според които при действащата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното установено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото или начисленото и неизплатеното възнаграждение. Жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, налице е неизплатено трудово възнаграждение, което работодателят му е осъден да заплати, осигурителните вноски са дължими. Според съда административният орган неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 70а, ал. 4 КСО, тъй като в случая от съществено значение за решаването на спора е зачитането на осигурителния стаж за периода от 01.04.2000 г. до 02.12.2002 г., а не изчисляването на осигурителния доход. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Петър Димитров Чобанов е подал заявление с вх. № МП-03-4639/13.02.2012 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. С разпореждане № 540813/29.03.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при РУСО - София област е отказано отпускането на исканата пенсия, като е прието, че към момента на подаване на заявлението Петър Чобанов е имал навършена възраст 57 години и 6 месеца, признат е осигурителен стаж от втора категория 18 години, 1 месец и 9 дни, от трета категория - 16 години, 2 месеца и 21 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 38 години, 10 месеца и 10 дни. В разпореждането е посочено, че лицето не отговаря на условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като няма 100 точки, не отговаря и на условията по чл. 68, ал. 1, 2 и 3 КСО, тъй като не е навършил предвидената в тези разпоредби възраст. Посочено е също, че осигурителният стаж за периода 20.12.1976 г. - 01.11.1979 г. е зачетен за трета категория, тъй като не е изяснен; осигурителният стаж за периода 01.04.2000 г. - 02.12.2001 г. не е зачетен, тъй като не е изплатено трудово възнаграждение. Направените изводи са възприети изцяло от директора на РУСО - София област с решение № 03-12912 Н1/22.05.2012 г., с което разпореждането е потвърдено. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване, че съдът се е произнесъл недопустимо относно категорията на осигурителния стаж за периода от 20.12.1976 г. до 01.11.1979 г. Както се установява от съдържанието на жалбата до съда, жалбоподателят Петър Чобанов е оспорил изцяло решение № 03-12912 Н1/22.05.2012 г. на директора на РУСО - София област и потвърденото с него разпореждане № 540813/29.03.2012 г., като изрично е посочил, че едно от основанията за постановяване на отказа за отпускане на пенсия е незачитането на стажа за периода от 20.12.1976 г. до 01.11.1979 г. като такъв от втора категория. Независимо от това че в жалбата не са изложени допълнителни съображения относно незаконосъобразността на акта в частта, касаеща посочения период, съдът правилно е извършил проверка на законосъобразността му в съответствие със задължението си по чл. 168 АПК, като е преценил всички основания по чл. 146 АПК. При тази проверка съдът обосновано е достигнал до заключението, че изводите на административния орган не са обосновани от събраните доказателства и наред с това са изградени в нарушение на изискването по чл. 35 АПК, според което административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Първоинстанционният съд подробно е изложил съдържанието на доказателства, които са събрани по делото и които се отнасят до осигурителния стаж през периода 20.12.1976 г. - 01.11.1979 г., поради което не следва това съдържание да бъде възпроизвеждано отново. При положение, че административният орган е счел представените доказателства за стажа през този период за недостатъчни, неясни или с противоречиво съдържание, то е следвало да даде съответни указания на лицето за отстраняването на тези непълноти или противоречия, както и евентуално да изиска предоставянето на сведения и/или документи от предприятието, в което е положен осигурителния стаж - "Автотранспорт Средногорие" ЕООД или да извърши проверка в това предприятие относно длъжността, на която е бил назначен и е работил Петър Чобанов през посочения период, както и относно вида и естеството на трудовите му функции с оглед преценката относно категорията на осигурителния стаж. Действително, от представените по преписката удостоверения обр. УП-3, издадени от "Автотранспорт Средногорие" ЕООД и отнасящи се до периода от 20.12.1976 г. до 01.11.1979 г., съответно включващи и този период, не може да се направи категоричен извод каква длъжност е изпълнявал Петър Чобанов през този период. Така в удостоверение обр. УП - 3 с изх. № 210/28.11.2002 г. е посочено, че за периода 20.12.76 г. - 27.02.78 г. е работил на длъжност "майстор-автомонтьор", а през периода от 27.02.78 г. до 10.04.86 г. - на длъжност "шофьор на Газ 53", докато в удостоверение обр. УП-3 с изх. № 237/19.04.2005 г. за периода 20.12.76 г. - 01.11.79 г. е посочено, че е работил на длъжност "майстор смяна", а в удостоверение обр. УП-3 с изх. 21/10.05.2008 г. за същия период е посочено, че е работил на длъжност "майстор-смяна в сервизна работилница", т. е. за периода от 27.02.78г. до 01.11.79 г. са налице доказателства с различно съдържание относно заеманата длъжност, което е от съществено значение за преценката относно категорията на труда, освен това и за целия период не е изяснена точно изпълняваната длъжност. В разпоредбата на т. 53а ПКТП (отм.) е предвидено, че се призната от втора категория трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Предвид това, от втора категория по посочената разпоредба следва да бъде признат осигурителния стаж на Петър Чобанов само за периода, през който безспорно е установено, че е работил като шофьор на товарен автомобил Газ 53. Изводът на първоинстанционния съд, че за целия период от 20.12.1976 г. до 01.11.1979 г. Петър Чобанов е работил като майстор-смяна и шофьор не съответства на съдържанието на представените доказателства /цитираните три удостоверения обр. УП-3 и трудовата книжка, в която за периода е посочено, че лицето е работило на длъжността "майстор-смяна"/, поради което е необоснован. Независимо от това, правилен е решаващия извод на съда, че при преценката на категорията на стажа през този период административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като не е изяснил релевантните факти и обстоятелства. В тази връзка следва да се има предвид, че при новото произнасяне на административния орган следва да бъде изяснено, включително чрез събиране на доказателства от заявителя, от предприятието - осигурител "Автотранспорт - Средногорие" ЕООД и/или извършване на проверката при последното, относно това на каква длъжност или длъжности е работил Петър Чобанов през периода от 20.12.1976 г. до 01.11.1979 г. и в съответствие с това да бъде направен обоснован извод относно категорията на труда през този период, съответно на отделните части от периода, ако се установи, че лицето е заемало различни длъжности. Относно периода от 01.04.2000 г. до 02.12.2002 г. изводите на съда са съобразени с материалния закон и установената съдебна практика, поради което са правилни. От фактическа страна относно този период е безспорно, че Петър Чобанов е работил по трудово правоотношение в "Автотранспорт - Средногорие" ЕООД, но не му е изплатено дължимото трудово възнаграждение, за което дружеството е осъдено да го заплати с решение № 194/03.10.2003 г. по гр. дело № 86/2003 г. по описа на Районен съд гр. Пирдоп, влязло в сила на 27.10.2003 г. Спорът в тази част е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в този случай следва да бъде зачетен осигурителен стаж. Правилно съдът е посочил, че относно осигурителния стаж през този спорен период намират приложение разпоредбите на раздел V - Установяване и зачитане на осигурителния стаж и осигурителния доход, от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /тогава със заглавие Наредба за пенсиите/, която в 37, ал. 1, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 21/2000 г., предвижда, че за осигурителен стаж след 01.01.2000 г. се зачитат периодите, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В случая е установено безспорно, че Петър Чобанов е работил по трудово правоотношение и работодателят му е осъден да му заплати трудовото възнаграждение с влязло в сила съдебно решение. Върху подлежащите на изплащане трудови възнаграждения се дължат осигурителни вноски, поради което е изпълнено едно от алтернативно предвидените изисквания по посочената разпоредба. Неправилно в касационната жалба се поддържа довод за непризнаване на осигурителния стаж на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 2, т. 1 от същата наредба, в която е предвидено, че за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с КТ или с друг закон нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на МС намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време. Тълкуването на израза "получили възнаграждение" не следва да е буквално, тъй като това противоречи на разума на закона, както и на основни конституционни принципи като правото на труд и заплащане, съответстващо на извършената работа, правото на социално осигуряване, на равно третиране и т. н. Подобно тълкуване би довело до лишаване на лицата от основни конституционни права поради независещи от тях причини - поведение на техния работодател, което е недопустимо. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО в редакцията й към момента на подаване на заявлението, според която се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното установено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начислено и неизплатено, както и неначислено възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. С тази разпоредба се уреждат предпоставките за зачитане на осигурителен стаж и поради това, че преценката за изпълнението на тези предпоставки се прави към момента на отпускане на пенсията, то съдът правилно се е позовал на разпоредбата. Жалбоподателят е бил осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, а възнаграждението не е изплатено, но е присъдено в негова полза с влязло в сила съдебно решение, поради което осигурителните вноски са дължими, същите могат да бъдат събрани и принудително по реда на ДОПК. Поради това съдът правилно се е позовал на тази разпоредба, още повече че нейното съдържание е в смисъла на действащата през 2000 г. и 2001 г. регламентация по Наредбата за пенсиите /сега НПОС/, обсъдена по-горе. Предвид изложеното, съдът правилно е достигнал до извода, че следва да бъде зачетен осигурителен стаж за периода 01.04.2000 г. - 02.12.2002 г. Правилни са също изводите на съда, че при зачитането на осигурителния стаж не намира приложение разпоредбата на чл. 70а, ал. 4 КСО /редакция ДВ, бр. 1/2002 г., в сила от 01.01.2002 г./, която предвижда, че при определяне на осигурителния доход за периода до 31.12.2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се вижда, че тя визира само изчисляването на осигурителния доход, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение