Решение № 2387 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2009 г.

Решение № 2387 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Петко Личев Петков, от гр. Ловеч, против решение № 82/7.08.2009 г., постановено по адм. дело № 194/2009 г. на Ловешкия административен съд, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № 822/3.06.2009 г., издадена от Кмета на гр. Ловеч на основание чл. 57а ЗУТ и чл. 29, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на ОС-Ловеч, с нареждане за премахване на фургон - преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, собственост на жалбоподателя, находящ се в източната част пред бл. "Явор", в УПИ I, кв. 39 по ПУП-ПЗ на зона "България", поставен в чужд имот, без правно основание, извън предвидените в чл. 56, ал. 2 ЗУТ разрешение и договор за поставяне, без одобрени проекти по реда на Наредбата и одобрена схема на Главния архитект на Община-Ловеч. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, по съображенията, изложени в касационната жалба и в съдебното заседание от пълномощниците адв. Личев и адв. Панайотов. Ответната страна - Кмет на община - Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От доказателствата по делото безспорно е установено, че процесният фургон носи белезите на преместваем обект и е без надлежно разрешение за поставяне, а издаденото през 1999 г., е с изтекъл срок. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна, решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени процесният административен акт. За да обоснове законосъобразност на заповедта, първостепенният съд е приел, че е издадена от компетентен орган, мотивирана е, изпълнена е процедурата по чл. 57а, ал. 2 и сл. ЗУТ и е съставен констативен акт, данните в който не са оборени по надлежен ред. Кредитирано е заключението на съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че върху скица № 04-1105/13.08.1999 г., Главният архитект е ситуирал начин на монтиране на павилион за вулканизация на гуми в УПИ I, отреден "за жилищно строителство и трафопост", в кв. 39, по плана на гр. Ловеч, при условията на чл. 120а, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), с условия за съгласуване с ХЕИ, ВиК, Електроснабдяване и РСПАБ, която, така оформена скица, представлява схема за поставяне на преместваеми съоръжения, по смисъла на посочения законов текст. Самият обсъждан обект е характеризиран като "преместваем фургон, с остаряла конструкция, поставен върху бетонова площадка, с допълнителни извършени в него и извън него строително-монтажни работи - бетонови основи за монтаж на машините (вътре), частично облицовъчен тухлен зид, като цокъл по външната страна и леко метално покритие върху него", а досежно разположението му е посочено съобразяване с издадената от Главният архитект схема за монтиране. Проследена е приложимата според съда правна уредба - отмененият чл. 120а ППЗТСУ, редът по чл. 57а ЗУТ за премахване на преместваемите обекти, приетите наредби на Общинския съвет-Ловеч и въз основа на нея е прието за процесния случай: непредставени от жалбоподателя доказателства за издаване на разрешение за поставяне на павилиона, преместваемият обект е в чужд имот- общинска собственост, липсват договор и одобрени проекти по Наредбата за поставянето му, административният акт е издаден при съобразяване с разпоредбата на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ, при доказан релевантен факт - отпаднало правно основание за поставяне на преместваем обект в чужд имот, неотговарящ на условията по чл. 56 ЗУТ. Настоящият касационен състав споделя доводите в жалбата, с която е сезиран, за неправилност на решението. Безспорни са данните, че обектът е разположен съобразно издадената през 1999 г. схема по реда на чл. 120а ППЗТСУ, че е последвала отмяна на устройствения закон и правилника за приложението му, като, след 2001 г., същият не отговаря на изискванията за поставяне на преместваеми обекти - липсват разрешение, посочване в утвърдена схема и проект. С основание обаче се възразява, че това несъответствие се дължи на недобросъвестно поведение от страна на касационния жалбоподател, след като общината в продължение на години не е проявила грижа на добър стопанин, не е претендирала наем, не е предложила договор досежно ползвания общински терен и не е предприела действия по премахване с оглед липсата му, до момента, в който е депозирана жалбата на живущите в съседство. Във връзка с това, действително не би следвало да се приема валидно основание в заповедта, въз основа на несъобразени законови изисквания, въведени след 1999 г. - времето на ситуирането на обекта, без давани предписания на жалбоподателя и след като в Преходните и заключителни разпоредби на общинската Наредба, предвидените задължения за привеждане в съответствие с нея на договорите и изготвяне на актуална схема досежно преместваемите съоръжения, са за кмета и общинската администрация. На второ място "отпаднало основание", както е приел съдът не е налице - промяната на законодателната уредба не води до подобен извод, обратното - проверката за законосъобразност се прави с оглед действалата към момента на издаването на акта, освен това схемата не визира срок, а договор с общината не е налице, за да е изтекъл такъв, както пък сочи прокурорът. На следващо място - определянето на вида на даден обект, по повод на който е издаден индивидуален административен акт, е правен въпрос, който не би следвало да се възлага на вещо лице, след което да се възприема становището му без коментар. В случая е процедирано точно така - в пункт 1 на заключението е поставена задача "преместваем ли е обекта", отговорът е даден "под условие" - да, ако се разрушат допълнително извършените строително-монтажни работи, след което, в мотивите на решението фактическите данни за обективното състояние на процесния обект (подробно цитирани дословно по-горе), не са обсъждани. Те са релевантни за правилното решаване на спора и водят до различни от приетите в решението изводи - т. н. "фургон", с оглед констатираните бетонова площадка, тухлен външен зид, цокъл, с изпълнен покрив, при безспорно трайното му прикрепяне към терена, включително и с бетоновите фундаменти на машините, с които се извършва дейността, не отговаря на характеристиката на преместваемите съоръжения по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, неизискващи здраво свързване към терена. Направеният извод, води естествено и до втория - за некомпетентност на издателя на заповедта. (В подобен смисъл - решения № № 9361/10.07.2009 г., 7794/12.06.2009 г. на ВАС и др.) Така описания вид на изграденото осъществява признаците на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, личи ясно и на приложения към констативния акт снимков материал, а отделен е въпросът дали то по характера си представлява елемент на допълващото застрояване, както се сочи в касационната жалба. При тези съображения, решението следва да бъде отменено, а с оглед изхода на процеса, на касационния жалбоподател се следват и направените по делото разноски, общо за двете инстанции в размер на 1215 лв., представляващи държавни такси, адвокатска защита и възнаграждение на вещо лице, своевременно претендирани, надлежно доказани и без възражение за прекомерност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, чл. 222 и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,