Решение № 14445 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2010 г.

Решение № 14445 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 28/26.03.2010 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 16/2010 г., Административен съд - Габрово по жалба на Петър Генчев Димитров е: 1) отменил Решение № 71 от 28.12.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово, с което е потвърдено Разпореждане № 4504052224 от 03.11.2009 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово и с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО на Петър Генчев Димитров, ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. "Еким Цанков" № 4, вх. "Г", ап. 4, и Разпореждане № 4504052224 от 23.11.2009 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово и с което на основание чл. 114 от КСО е постановено да се възстанови недобросъвестно получената пенсия от Димитров в размер на 3 910.31 лева; 2) отменил Разпореждане № 4504052224 от 03.11.2009 г. и Разпореждане № 4504052224 от 23.11.2009 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово; 3) разпоредил връщане преписката на ТП на НОИ - "РУ "СО" - Габрово за ново произнасяне съгласно дадените указания; 4) осъдил ТП на НОИ - "РУ "СО" - Габрово, гр. Габрово, ул. "Николаевска" № 17, да заплати в полза на Петър Генчев Димитров, ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. "Еким Цанков" № 4, вх. "Г", ап. 4, сумата 375 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от ТП на НОИ - "РУ "СО" - Габрово. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, за решаване след това на делото по същество, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тезата за неправилност на решението и законосъобразност на отменените с него административни актове се поддържа и от повереника му в писмена защита и в съдебно заседание. Ответникът Петър Генчев Димитров от гр. Габрово в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на направените деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Габрово, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Габрово, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че постановените от административните органи актове са незаконосъобразни. Правилно са тълкувани относимите за казуса норми на чл. 94 и на чл. 114 от КСО. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на шестмесечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. По делото безспорно е установено, че трудовото правоотношение на Петър Генчев Димитров (придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) с Професионалната гимназия по машиностроене и транспорт в с. Градница е прекратено, считано от 01.05.2008 г., на 07.05.2008 г. той е сключил нов трудов договор със същия работодател с начална дата на изпълнението му от 10.05.2008 г., а на 10.05.2008 г. е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и през периода 01.05.2008 г. - 09.05.2008 г. (включващ три работни дни) не е работил, не се е осигурявал и не е подлежал на осигуряване. При тези данни и като е взел предвид нормата на чл. 10 от КСО, съгласно която осигуряването се прекратява с прекратяването на трудовото правоотношение, правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Димитров са били налице предпоставките на чл. 94, ал. 1 от КСО към 01.05.2008 г., от която дата административният орган първоначално му е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). След като лицето не се е осигурявало на основанията по чл. 4 от КСО през периода първи - девети май 2008 г., ирелевантен в случая е факта, че на същата дата, на която е подадено заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - 10.05.2008 г., Димитров е започнал отново да се осигурява на друго основание. Отпускането на личната пенсия за ОСВ е станало при наличието на условията за това, защото към момента на отпускането й той е придобил право на пенсия, имал е навършена възраст и осигурителен стаж. Налице е било и второто условие за това - прекратяване на осигуряването, което е от значение за определяне на началния момент, от който следва да бъде отпусната пенсията. Такова прекратяване е налице, тъй като от датата, от която е прекратено трудовото правоотношение - 01.05.2008 г., осигурителните плащания към НОИ са били прекратени и са възобновени впоследствие на друго основание. Освен това заявлението му за отпускане на лична пенсия е подадено в предвидения от закона шестмесечен срок, което обуславя отпускането на пенсията от датата на прекратяване на осигуряването, а не от датата на подаване на заявлението. С оглед на това тезата, която се силаеше да докаже касатора в тази връзка, и която е в унисон с развитите от пенсионния орган съображения: че прекратяване на осигуряването е следвало да бъде налице и към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не може да бъде споделена. В случая не съда, както твърди касатора, а именно последния допуска правно-техническо смешение между понятията "придобиване право на пенсия" и "упражняване на придобитото право". Горното обуславя правилността на преценката на Габровския административен съд за незаконосъобразност на разпореждането от 03.11.2009 г., с което е отменено разпореждането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съответен на материалния закон е и извода на съда касателно тълкуването и прилагането на чл. 114 от КСО, и за незаконосъобразност на разпореждането от 23.11.2009 г. за връщане на неоснователно получена сума по извършени пенсионни плащания. От изложеното по-горе явства, че в случая получените пенсии от Димитров са му били дължими, което означава, че не са налице неоснователно получени суми. Но дори и това да не беше така, за да се задължи лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване, а така също е необходимо и недобросъвестното му отношение, а качеството "добросъвестност" се предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило пенсията, което не е укрило никакви факти с правно значение, противно на твърдяното от касатора. В този смисъл административният орган в противоречие с материалния закон е приел, че Димитров е получил за посоченият в разпореждането от 23.11.2009 г. период недобросъвестно определената му пенсия. Връщане се дължи не само поради факта на неоснователното им получаване, а при наличие и на другата кумулативно дадена предпоставка - за проявена недобросъвестност на получилото ги лице. В случая пенсионния орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово също е издал незаконосъобразен акт. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Габрово, което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово трябва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред тази инстанция в размер на 280 лв. (видно от номерирания като лист 14 по настоящото дело договор за правна защита и съдействие). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,