Решение № 1153 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15105/2011 г.

Решение № 1153 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15105/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - Плевен, действащ чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Елеонора Радулова, срещу решение № 536 от 13.10.2011 г., постановено по административно дело № 745 от 2011 г., Административния съд - Плевен. С посоченото решение съдът е обявил за нищожно решение № 26 от 19.07.2011 г. на касатора, с което е отхвърлена жалба вх. № ФР-216 от 07.07.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 634 от 28.06.2011 г. на началника отдел "КПК" при РУСО - Плевен. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на съдебното решение като неправилно и спорът да бъде решен по същество, като се потвърдят атакуваните административни актове. Ответниците по касация - Силвия Кирилова Маринова, Николай Тодоров Николаев, Петко Георгиев Димитров, Митко Желязков Георгиев и Юрка Веселинова Русанова, всичките от гр. Плевен - не изразяват становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Плевен, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Силвия Кирилова Маринова, Николай Тодоров Николаев, Петко Георгиев Димитров, Митко Желязков Георгиев и Юрка Веселинова Русанова, всичките от гр. Плевен, решение № 26 от 19.07.2011 г. на касатора, с което е отхвърлена жалба вх. № ФР-216 от 07.07.2011 г. срещу разпореждане № 634 от 28.06.2011 г. на началника отдел "КПК" при РУСО - Плевен. С последното е разпоредено на основание чл. 110, ал. 3 КСО внасяне солидарно от настоящите ответници по касация, в качеството им на членове на ТЕЛК, на сумата общо в размер на 1271,29 лв., от която главница - 934,44 и лихва - 336,85, начислена до 31.05.2011 г. по РА за начет вх. № 1 от 09.06.2011 г. Съображенията на директора на РУСО - Плевен са били, че нанесените щети на ДОО произхождали от изплатените суми на Славянка Иванова Хаджийска за пенсии за инвалидност поради общо заболяване за периода от 09.05.2005 г. до 31.05.2010 г. Според административния орган вредата е настъпила вследствие на неточна информация за степента на увреждане, посочена в отменено впоследствие от НЕЛК експертно решение на ТЕЛК и възникналата за ДОО щета, изразяваща се в неправилно отпусната пенсия за инвалидност. С постановеното решение Плевенският административен съд е обявил оспорените актове за нищожни, след като обосновано е приел, че са издадени при липса на основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (в редакцията след изменението в ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) за ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК като орган на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност за причинени от техни действия щети на държавното обществено осигуряване. Решението на Плевенския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване в приложимата за казуса редакция. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимия материален закон, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е съобразил, че в хода на административното производство е влязло в сила изменение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), съгласно което от редакцията на разпоредбата са премахнати думите "или от отменени актове на медицинската експертиза и др.", поради което щетите на държавното обществено осигуряване не могат да бъдат свързвани с отмяната на актове на медицинската експертиза. Доколкото още преди издаването на разпореждането за събиране на сумите по акта за начет и на потвърдилото го решение на директора на РУСО, горецитираната законодателна промяна е била влязла в сила, решаващият съдебен състав е формулирал извод за нищожност на издадените след това процесни административни актове. Този извод следва да бъде изцяло споделен. С изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) е бил премахнат текста за търсене на отговорност на лицата, съставили отменения акт на медицинската експертиза. Съгласно доктрината и установената съдебна практика, административен акт е нищожен, когато е лишен от нормативна основа, когато е издаден от некомпетентен орган или когато е издаден от органа при превишаване на границите на компетентността му. В случая процесните разпореждане и решение са издадени при пълна липса на правно основание въз основа на отменен текст от КСО, и като лишени от нормативна основа, са нищожни. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно закона и е направил обоснован правен извод, съответен на събраните доказателства, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,