Решение № 1313 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4424/2007 г.

Решение № 1313 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4424/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" и сл. от ГПК (отм.). С решение № 117 от 8.06.2007 г. по гр. д. № 162/2007 г. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 11.01.2007 г. по гр. д. № 587/2006 г. на Варненския окръжен съд в частите му, с които О. с. с. - Варна и П. на Р. Б. са осъдени да заплатят солидарно на В. Г. Д. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана, ведно със законната лихва и сумата 330.72 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснатите ползи в размер на законната лихва на внесената парична гаранция, със законната лихва и в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до размер от 30 000 лв. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение не е било обжалвано пред въззивния съд. Въззивното решение е обжалвано от двете страни с касационни жалби, постъпили в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Ищцата В. Г. Д., чрез пълномощника й адвокат М. Р., го обжалва в частта, с която е отхвърлен иска й за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до 30 000 лв. и в частта за разноските, с молба за отмяната му и уважаване на предявения иск в претендирания размер от 30 000 лв. с присъждане на направените съдебни разноски, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. Поддържа наличие на касационните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Прокуратурата на Р. Б., чрез прокурор в Апелативна прокуратура, гр. В., обжалва въззивното решение в частта му, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размер от 15 000 лв., със законната лихва. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер. Искането е за отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. ОСлС - В. не е взела становище по жалбите. При извършената проверка на основание чл. 218ж от ГПК (отм.) касационният съд прие следното: Установено е по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че ищцата с постановление на следовател при ОСлС - В. от 17.06.99 г. по образуваното сл. д. № 732/96 г. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 302, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 301, ал. 1, вр. с чл. 20, ал.2 НК и спрямо нея е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 500 000 неденоминирани лева, която е внесена на 18.06.99 г. С последващо постановление на следователя от 15.06.2000 г. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Въз основа на внесения от Районна прокуратура - В. обвинителен акт е образувано НОХД № 2775/2000 г., приключило с влязла в сила на 18.03.2004 г. оправдателна присъда за ищцата. При тези факти изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, е правилен, поради което и са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на държавата, в лицето на прокуратурата и Окръжната с. служба. Въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционното решение, е присъдил обезщетение за претендираните неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., а над този размер до претендирания във въззивното производство 30 000 лв. е отхвърлил иска, като е обосновал извода си за наличие на отрицателно въздействие на воденото в продължение на почти пет години наказателно производство върху душевното състояние на ищцата въз основа на изслушаните свидетелски показания. Поради липса на писмени доказателства, нито дори твърдения за наличие на психично заболяване на ищцата в този период, приел за неотносимо искането за назначаване на психиатрична експертиза. Този извод на въззивния съд е правилен, поради което и оплакванията на ищцата за допуснати процесуални нарушение е неоснователно. Твърденията за влошено здравословно състояние, вкл. депресия не са били установени с писмени доказателства по делото, поради което и искането за назначаване на психиатрична експертиза за установяване наличието на психични заболявания, направено във въззивното производство от пълномощника, правилно е отхвърлено от въззивният съд. Настоящият състав намира направеният от въззивния съд извод относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди за неправилен, поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и необоснован. Оплакването на прокуратурата за завишения му размер е основателно, поради следните съображения: Действително, повдигнатите обвинения и извършените следствени действия имат неблагоприятни последици за душевното състояние на ищцата, изразяващи се в накърняване на душевното й спокойствие - същата се е променила, като се е затворила в себе си, отказвала контакт с хората. Това отражение на наказателното производство върху характера й е установено от събраните гласни доказателства, но същото е обичайно такова в подобни случаи, като не разкрива наличие на обстоятелства, които да обосноват определения от въззивния съд размер на обезщетението за репариране на тези неблагоприятни последици. Законът в чл. 52 ЗЗД предвижда обезщетението за неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост, като този критерий не е абстрактен, а следва да се обоснове с обстоятелствата на конкретния случай. По делото не са представени доказателства за причинени неимуществени вреди - страдания и болки, извън обичайните такива при образувано наказателно производство, приключило по предвидената в закона процедура с оправдателната присъда, поради което и това обичайно отрицателно въздействие върху характера и душевното спокойствие на ищцата следва да се обезщети със сумата в размерна 10 000 лв., до който размер искът е основателен. Периодът, в който е приключило производството с влязлата в сила присъда също не е в състояние да обоснове направения от въззивния съд извод за размера на присъденото обезщетение, поради което и обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която този иск е уважен над размера от 10 000 лв. до присъдения такъв от 15 000 лв. и в тази част този иск бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част решението следва да се остави в сила, с оглед на който извод касаторката дължи държавна такса в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), настоящият състав на IV гражданско отделение на Върховния касационен съд на РБ