Решение № 7890 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13859/2017 г.

Решение № 7890 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13859/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., чрез главен юрисконсулт Златева, срещу Решение № 1504 от 29.08.2017 г., постановено по адм. дело № 247/2017 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – П. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и тази на обжалвания от дружеството административен акт като незаконосъобразен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", редовно призован не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ("В и К") ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., против разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от 18.11.2016 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – П., с което на дружеството е разрешено ползване на воден обект: река Дере, приток на река С., за заустване на отпадъчни води за експлоатация на обект: "Канализационна мрежа" на град К., по негово заявление от 25.11.2015 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на закона и е съобразено с целта му. Този извод се основава на приета от съда доказаност на възприетите от административния орган предпоставки за издаване на исканото разрешително във вид и обем съответен на приложимите законови разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на касационния жалбоподател в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е и надлежно мотивирано. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че съдебният акт противоречи на материалния закон. Касаторът "В и К" ЕАД, гр. Б. на 25.11.2015 г. е подал заявление за издаване на разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води от канализационната система на гр. К., коригирано съгласно писмените указания на ответника с ново такова, по образец, от 11.02.2016 г., при прилагане на изисканите от последния приложения. По така подаденото заявление директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е издал оспореното пред съда разрешително на основание чл. 46, ал. 3, б. "б", чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) и наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 от същия закон. При установеното по делото неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че оспореното от дружеството разрешително е незаконосъобразно като издадено при посочването му като собственик на канализационната мрежа на гр. К., чието заустване в посочен воден обект е разрешено. В подаденото с писмо от 11.02.2016 г. "коректно заявление по образец за експлоатация на съществуващи канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания" изрично е посочено, че "В и К" ЕАД гр. Б. е собственик на канализационната система на гр. К., при което коректно е записан като такъв и в издаденото разрешително. Към този момент (на подаване на заявлението) дружеството е и собственик на активите, видно от представения по делото приемно-предавателен протокол от 08.07.2016 г., с който на основание § 9, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (обн. – ДВ, бр. 103 от 2013 г., изм. и доп. – бр. 58 от 2015 г.) и чл. 19 от ЗВ "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б. предава на община Карнобат списък със счетоводни данни към 31.03.2016 г. на В и К системи и съоръжения – публична общинска собственост, прехвърлени на общината съгласно сключен договор по чл. 198о, ал. 1 от ЗВ между Асоциацията по В и К "В и К" гр. Б., които активи следва да се заведат в баланса на община Карнобат с дата 01.04.2016 г. Жалбоподателят не твърди, не се и установява по делото след извършеното прехвърляне да е отправил искане до административния орган за вписването му като ползвател на канализационната мрежа, по силата на чл. 2. 1, (а) от договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен на 25.02.2016 г. на основание чл. 185п, ал. 1 от ЗВ, между "Асоциация по В и К на обособената територия, обслужвана от "В и К" ЕАД гр. Б. и дружеството жалбоподател. Отделно от това не са налице законови пречки за издаване на разрешителното на дружеството, при приложението на чл. 9, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, съгласно която то (разрешителното) за заустване, може да се издаде и на лицето, което има учредено право на ползване на обекта, който формира отпадъчни води, в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ, на която разпоредба оспореното пред съда се основава. Твърдяното в касационната жалба, че дружеството няма учредено право на ползване се опровергава от предмета на договора 25.02.2016 г., сключен на основание чл. 185п, ал. 1 от ЗВ между "Асоциация по В и К на обособената територия, обслужвана от "В и К" ЕАД гр. Б. и дружеството жалбоподател и изричният текст на чл. 4. 1 (а) от същия, с който на оператора е предоставено изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи активи при спазване на изискванията и ограниченията по ЗВ и Закона за опазване на околната среда. Минималното съдържание на договора следва да съответства на изискванията на чл. 198п, ал. 5 ЗВ, като според чл. 198п, ал. 3 ЗВ В и К операторите признават в счетоводния си баланс (отчета за финансовото състояние) имуществените права, предоставени им с договорите по ал. 1, върху предоставените им В и К системи и съоръжения – публична собственост, и начисляват разходи за амортизации за тях по реда на Закона за счетоводството. Тези амортизационни отчисления се реинвестират от В и К операторите в инфраструктурата в съответствие с одобрените инвестиционни програми към утвърдените им бизнес планове. Отделно от това, както правилно е прието и от първоинстанционния съд, издадения административен акт не е титул за собственост, съответно произтичащите от закона задължения за собственика не могат да бъдат дерогирани от него, а поетите от страните по договора, сключен на основание чл. 198п, ал. 1 ЗВ, не са предмет на настоящето производство. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение и оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, основани на неправилното определяне на заложените в издаденото разрешително индивидуални емисионни ограничения по потоци на мястото на заустване, при твърдяна невъзможност за изпълнението им. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗВ разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по чл. 46, ал. 1, т. 3 освен реквизитите по ал. 1 съдържа и индивидуални емисионни ограничения на всички характерни показатели на отпадъчните води по потоци и места на заустване, както и срок за достигане на индивидуалните емисионни ограничения. Съответно чл. 120, ал. 2 ЗВ вменява индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води, издадени по реда на този закон, да се определят чрез комбиниран подход, като не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни норми, а условията за постигане на индивидуалните емисионни ограничения не могат да бъдат по-малко строги от изискванията по този закон и по други нормативни актове в областта на околната среда, имащи отношение към водите. Емисионните норми се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 ЗВ, като до привеждането и в съответствие с изискванията на ЗВ се прилагат отменените наредби по чл. 135, ал. 1, т. 10 и 12, доколкото не са в противоречие на този закон - § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВ (ДВ, бр. 58 от 2015 г.). В изпълнение на посочената нормативна уредба в издаденото разрешително са посочени като негов задължителен елемент индивидуални емисионни ограничения на всички характерни показатели на отпадъчните води, както и срок за достигането им, при съобразяване и въвеждане на минимално допустимите норми на индивидуалните емисионни ограничения определени с Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, издадена на основание чл. 135, т. 12 от ЗВ, отменена, но приложима съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВ (ДВ, бр. 58 от 2015 г.). При посочената задължителност за въвеждане на индивидуални емисионни ограничения и срок за постигането им в издадения акт и след като същите са въведени в него в минимално допустим размер доводите на касационния жалбоподател за несъответствието му със закона са неоснователни. Несъстоятелно е и твърдяното в касационната жалба, че дружеството не може да постигне посочените в разрешителното норми на индивидуални емисионни ограничения за азот и фосфор, поради липса на пречиствателна станция. С представеното по делото Решение № РР-3001/19.12.2016 г. е коригирано оспореното пред съда относно срока за постигане на въведените с него индивидуални емисионни ограничения, като този за показателите общ азот и общ фосфор е изменен, а именно – "до шест месеца след изграждане и въвеждане в редовна експлоатация на ГПСОВ на гр. К. Отделно от посоченото, ако жалбоподателят счита, че не е в състояние да изпълни изведените от закона минимални изисквания за чистотата на заустваните отпадъчни води, каквито са основните му доводи, с оглед възможността да му бъдат наложени санкции, то той може да се откаже от него, искайки прекратяването му и преди установения с него срок. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение