Решение № 6431 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2017 г.

Решение № 6431 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

В. А. И. обжалва Решение № 12818/25.10.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на V отделение, по адм. дело № 10195/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЧР1-162/20.07.2016 г. на министъра на труда и социалната политика.

Ответникът - министърът на труда и социалната политика, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Със заповедта е прекратено служебното правоотношение на Илков, заемал длъжност "началник на отдел "Европейска координация" в дирекция "Европейски въпроси и международно сътрудничество" в Министерството на труда и социалната политика, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител - поради съкращаване на длъжността. Актът е издаден във връзка с прието Постановление № 176/18.07.2016 г. на Министерския съвет, изменящ и допълващ устройствения правилник на министерството, като са променени функциите и числеността на звена в администрацията. Министърът е утвърдил ново длъжностно разписание със заповед от 20.07.2016 г., според което двата отдела в дирекцията, в т. ч. и ръководеният от Илков, са закрити, а числеността на дирекцията е увеличена с 3 щатни бройки.

б. Следователно са осъществени елементите от динамичния фактически състав, обуславящи пораждането на правомощието на органа по назначаването едностранно да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В случая спорът е концентриран до въпроса дали съкращаването на длъжността е реално.

1. Неоснователен е главният довод на касатора, чиято цел е да обоснове фиктивност на съкращаването на длъжността.

а. Длъжността "началник на отдел" в ДЕВМС е въобще отпаднала от длъжностното разписание като последица от закриването на отдела, т. е. преустановена е основната присъща на длъжността ръководна функция спрямо обособеното звено от структурата на дирекцията, а част от изпълняваната дейност е преминала в друга дирекция по силата на промените в устройствения правилник на министерството.

б. Разпределението пък на функции от заеманата към други длъжности в дирекцията е аргумент в подкрепа, а не против, наличието на фактическото основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. То сочи, че длъжността с белезите на съкратената не се дублира с новооткрита длъжност, тъй като е прекъснато единството от функции, задължения и изисквания, обединени от наименованието на длъжността като нормативно определена позиция - вж. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията.

в. Без значение за правилността на горния извод е въпросът дали функциите на дирекцията са (не)съществено променени с устройствения правилник. Дори и при запазване на обема и съдържанието на възложените на дирекцията задачи е допустима вътрешна структурна и длъжностна реорганизация, при която се засяга броя, наименованието на длъжностите и разпределението на служебните задължения между тях. Предприемането й е в дискрецията на ръководителя на администрацията и контролът върху нея е неподведомствен на съда.

1. Съпоставянето на работните планове на служителите в дирекцията преди и след съкращението, на което се акцентира в жалбата, е неотносимо към изследването на предпоставките на упражненото правомощие по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.

Изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се подчинява на основната цел при изпълнението на длъжността и преките задължения, определени в длъжностната характеристика - арг. чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Именно тя индивидуализира системата от функции, задължения и изисквания, обособяващи дадена длъжност в администрацията според дефиницията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Затова евентуалното разминаване между работните планове и длъжностните характеристики не би се отразило на преценката относно съдържанието и обхвата на функциите и задълженията, отграничаващи съкратената длъжност. По тази причина отказът на съда да допълни предмета на съдебно-икономическата експертиза с анализ и на работните планове не представлява съществено процесуално нарушение.

При липсата на заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия