Решение № 9644 от 31.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез главен юрисконсулт Д. Петрова, против Решение 927/17.02.2022 г., постановено по административно дело 3641/2020 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отменено негово Решение 550 по Протокол 80/25.07.2019 г., одобряващо проект за план за регулация, план за застрояване и план-схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, в частта относно поземлен имот с идентификатор 68134.1505.1303, попадащ в УПИ II за озеленяване с режим на Тго, кв. 42а и поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2688 /част от поземлен имот с идентификатор 68134.1505.2263 и 68134.1504.2221/, попадащ в УПИ IV за озеленяване с режим на Тго, кв. 42 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. По същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Петрова, която моли да бъде уважена, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответните страни разноски. Ответните страни - П. Апостолов, И. Бонев, Р. Бонев, И. Апостолов, В. Игнатова, Т. Стоянова, И. Петкова, С. Маркова, Л. Апостолова, Д. Андонов, Б. Апостолов, В. Николчова се представляват от адвокат Д. Михайлова, която оспорва касационната жалба с молба да бъде оставена без уважение, като претендира сторените от доверителите й разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, първостепенният съд е изследвал допустимостта на подадената жалба, включително и посредством заключение на вещо лице. Установено е, че оспорващите се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1505.1303 и поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2688, които са предмет на процесния план за регулация и застрояване, поради което притежават качеството на заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Постановено е и определение по чл. 218, ал. 3 ЗУТ, определящо предмета на правния спор, което е влязло в законна сила. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения план, съдът е установил допуснато в хода на административното производство съществено нарушение, както и нарушения на материалния закон, които са го мотивирали да го отмени в частта, засягаща процесните два имота. Част от възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че процесните имоти са с неприложена първа регулация по смисъла на § 22 ЗР ЗУТ, тоест е налице основание за изработване на ПУП по реда на чл. 16 ЗУТ. Това изискване е било изрично разписано и в заповедите, с които е допуснато изработването на плана за преструктуриране на жилищен комплекс на м. ж.к. Дружба 1 III част и м. ж.к. Дружба 2 I част, район Искър, но не е било спазено с окончателния административен акт. В този смисъл, правилен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в подмяна на заданието за изработване на проекта. Следвало е да се разработи и одобри план по чл. 16 ЗУТ спрямо неурегулираните до този момент имоти, като това процесуално нарушение води и до материална незаконосъобразност на оспорения акт, в частта му относно процесните поземлени имоти, тъй като действителното им правно и фактическо състояние е налагало тяхното устрояване по друг ред. На следващо място е установено, че с оспорения план се предвижда процентът зелени площи за широко обществено ползване с режим Тго за ж.к. Дружба 2 I част, да е в размер на 23,68 %, който размер значително надхвърля минимално изискуемите 15 % съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Както правилно е отбелязал съдът това надвишаване е допустимо, стига да не нарушава баланса между общия и частния интерес. При тези изчисления, обоснован е изводът за това, че с отреждането на процесните имоти в режим Тго е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, тъй като се засягат права и интереси на собствениците им в по-голяма степен от необходимото, както и на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, регламентираща предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответните страни следва да се присъдят сторените от тях разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, който размер напълно съответства на действителната фактическа и правна сложност на казуса, поради което възражението за прекомерност на касационния жалбоподател е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,