Решение № 10288 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2009 г.

Решение № 10288 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Стемар" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1117/17.12.2008 г. по адм. д. № 755/2007 г. на Бургаския административен съд, в частта, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000109/11.4.2007 г. на ТД-Сливен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Стемар" ЕООД против РА № 2000109/11.4.2007 г. на ТД-Сливен в частта, с която е определено задължение по ЗДДС (отм.) за м. 10.2003 г. В мотивите си съдът е приел, че за този период РА е издаден от редовно овластен актосъставител. С РА за м. 10.2003 г. не е признат данъчен кредит 1512 лв и са начислени лихви на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е намерен на адреса му за кореспонденция и не е установено осъществяване на доставката и начисляване на данъка. Съдът е приел, че доставчикът не е намерен и от вещото лице, не е извършена проверка в счетоводството му за начисляване на данъка и осъществяване на доставката и е приел, че правилно с ревизионният акт не е признат данъчния кредит по фактурата. Приел е също, че след като не е установено осъществяване на доставката чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) не може да се приложи и е отхвърлил жалбата. Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за липса на доставки по спорната фактура и правилно приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). При разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. Доставчикът е търсен на адреса му за кореспонденция както от органите по приходите, така и от вещото лице. Представен е ДРА, съставен на доставчика за м. 10.2003 г., с който не се установява начисляване на данъка по спорната доставка, нито осъществяването й, предвид липсата на констатации в него, касаещи процесната фактура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,