Решение № 219 от 17.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5283/2016 г.

Решение № 219 от 17.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5283/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по касационната жалба на адвокат О. Л. като процесуален представител на И. Н. Н. от София и на адвокат Д. Ц. като процесуален представител на "ТВ Седем" ЕАД София /в несъстоятелност – виж в тази връзка изявлението от 19.06.2018 г. на Р. М. в качеството му на синдик на дружеството, че поддържа подадената чрез адвокат Ц. касационна жалба/ срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 15.06.2016 г. по гр. д. № 293/2016 г., с което е потвърдено решението на СГС от 05.11.2015 г. по гр. д. № 6192/2014 г., с което "ТВ Седем" ЕАД и И. Н. са осъдени да заплатят солидарно на Т. П. Д. 20000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения в предавания на "ТВ Седем" на 19.03.2014 г. и на 26.03.2014 г., по 10000 лв. за всяко едно, ведно със законната лихва върху 10000 лв., считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане, и върху 10000 лв., считано от 26.03.2014 г. до окончателното изплащане. Касационно обжалване на така постановеното решение е допуснато с определение № 798/12.07.2017 г. по въпроса за значението за размера на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени на физическо лице в качеството му на публична личност. Процесуалният представител на дружеството-касатор е заявил становище, че производството по отношение на него следва да бъде прекратено поради откриването на производство по несъстоятелност, непредявяването от ищеца на претендираното вземане в това производство в предвидените в ТЗ преклузивни срокове и погасяването поради неупражняването им на правата му по аргумент от чл. 739, ал. 1 ТЗ. Чрез процесуалния си представител адв. Л. И. Н. Н. е заявила, че поддържа касационната си жалба и че иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Т. П. Д. е заел становище за нейната неоснователност. За да се произнесе, ВКС взе предвид: Безспорно установено е между страните, че преди постановяването на въззивното решение с решение на СГС от 10.05.2016 г. по д. № 4260/2014 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството-касатор и то е обявено в несъстоятелност. С писмени изявления от 12.01.2018 г. и от 30.11.2017 г. Т. П. Д. и синдикът на "ТВ Седем" ЕАД Р. М. са посочили, че ищецът не е предявил в предвидените в закона /чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ/ срокове /общо три месеца от вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност/ пред съда по несъстоятелността претендираното по настоящото дело относно дружеството вземане, възникнало през м. март 2014 г., предявено пред съда с искова молба от 08.05.2014 Г. Синдикът е заявил и че няма данни вземането да е обезпечено с имущество на трети лица. Съдът намира, че с постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 ТЗ се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността, което с оглед универсалния си характер изключва индивидуалното изпълнение по ГПК по силата на чл. 638 ТЗ. От този момент удовлетворяването на кредитора на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство, което е предпоставено от упражняването от него на правото му да предяви вземането си в производството. С изтичането на предвидените в чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ преклузивни срокове се погасява процесуалното право за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, при което, въпреки че материалното право все още не е погасено /чл. 739, ал. 1 ТЗ/, кредиторът не може да реализира вземането си нито чрез универсалното принудително изпълнение, нито в недопустимото поради производството по несъстоятелност индивидуално принудително изпълнение. Това обосновава отпадане на правния интерес на ищеца от търсената защита. Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно по време на висящността на производството, с отпадането му отпада и правомощието на съда да разреши спора между страните. С оглед на това постановените въззивно и първоинстанционно решения в обжалваните им пред касационния съд осъдителни части по отношение на "ТВ Седем" ЕАД /в несъст. / следва да бъдат обезсилени, а производството – прекратено. След обявяване на делото за решаване на 12.06.2019 г. по него е депозирана молба от Т. П. Д. и И. Н. Н., в която заявяват, че са постигнали извънсъдебно споразумение, с което са уредили спора помежду им, че във връзка с това ищецът Д. на основание чл. 232 ГПК оттегля предявените спрямо Н. искове и че последната изразява изричното си съгласие за това. Иска се прекратяване на производството по делото. Към молбата е приложено и подписаното от страните споразумение. При това положение се налага извод, че съдът е десезиран от разглеждането на спора по предявените от Д. срещу Н. искове с обратна сила, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес въззивното решение в обжалваните му от Н. осъдителни части, както и потвърденото с него в същите части първоинстанционно решение, следва да бъдат обезсилени и производството по делото да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,