Решение № 1564 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2008 г.

Решение № 1564 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Социално подпомагане-"Родопи"-гр. Пловдив против решение № 509/21.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1744/2007 г. от Административен съд гр. Пловдив. Доводите са за недопустимост на съдебния акт като постановен по просрочена жалба срещу административен акт с искане за обезсилването му и прекратяване на производството по делото. Ответникът - "Многопрофилна болница за активно лечение" (МБАЛ) гр. Асеновград не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оплакванията в касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение административният съд отменя отказ на директора на дирекция Социално подпомагане - "Родопи" - гр. Пловдив за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение, обективиран с писмо изх. № 701/0033 от 26.09.2007 г. на дирекция Социално подпомагане - "Родопи" - гр. Пловдив, връща преписката на административния орган за нов произнасяне при съобразяване със задължителните указания, дадени в решението, определен е едномесечен срок за произнасяне, считано от получаване на преписката. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че към момента на постъпване и през време на престоя на пациентката Лиляна Симеонова Казакова в МБАЛ-Асеновград, тя е с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл. 109, ал. 1, предл. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), поради което е здравно неосигурена по смисъла на чл. 1, ал. 3, т. 1 от ЗЗО и дирекция Социално подпомагане дължи стойността на проведеното лечение на лечебното заведение на основание чл. 1, ал. 3, т. 1 от Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 17/31.01.2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани за 2007 г. и за 2008 г., които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес (Загл. доп.-ДВ, бр. 16 от 2008 г.). Решението е допустимо. Произнесено е по редовна жалба на МБАЛ-Асеновград ЕООД срещу отказ на директора на дирекция Социално подпомагане-"Родопи"-гр. Пловдив, за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение, обективиран с писмо изх. № 701/0033 от 5.10.2007 г. Действително оспореният административен акт не подлежи на задължително административно обжалване, но след като засегнатата страна -лечебното заведение- упражнява правото си по чл. 81, ал. 1 от АПК и сезира горестоящия административен орган, то за срока за оспорване по съдебен ред ще важат установените в чл. 149, ал. 3 от АПК правила. Изчислен по този начин, преклузивният срок за оспорване на индивидуалния административен акт е спазен, и решаващият съд постановява допустимо решение. Независимо, че касаторът не прави доводи за неправилност на съдебното решение, настоящата инстанция е обвързана от предмета на касационната проверка, така както е очертан с разпоредбата на чл. 218 от АПК. Като провери служебно за съответствието на решението с материалния закон, намира, че същото е правилно, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящата инстанция. В релевантния за съдебноадминистративния спор времеви момент-18.06.2007 г.-16.07.2007 г. пациентката на МБАЛ-Асеновград ЕООД е безспорно здравно неосигурена и отговаря на условията по чл. 1, ал. 3 от ПМС № 17/2007 г., следователно за административния орган-дирекция за Социално подпомагане възниква задължението да осигури заплащането на стойността на оказаната болнична помощ за диагностика и лечение, съгласно чл. 1 от Постановлението и по реда и условията, предвидени в чл. 55, ал. 2 и 4 от ЗЗО. По изложените съображения оспореното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение