Решение № 12027 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Димова, против Решение 6483 от 11.07.2025г., постановено по адм. дело 1319/2025г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни доказателства по делотонеправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди, че съдът е следвало в случая да приложи решението на Съда на ЕС по дело С-465/07. Иска съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, не дава писмен отговор по касационната жалба, но в съдебно заседание, чрез юрк. Хичовски, я оспорва като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 3629/02.06.2025г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Възприети и споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Съдът е взел в предвид, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не е бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, не е имал проблеми с официалните власти заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия, нито във въоръжена групировка. Напуснал е Сирия нелегално за Турция на 18.09.2024 г. Останал в Турция около една седмица, след което влязъл в Република България също нелегално. Съпругата и двете му деца останали в Сирия, където са и всичките му близки роднини. Заявява, че е напуснал страната си на произход заради войната, липсата на сигурност. Нямало заплахи, отправени лично към него и върху него лично не било оказвано насилие, не е бил свидетел на въоръжени действия или сражения. Хора от неговото семейство не са пострадали от военни действия. Изтъкнал, че се притеснява да не го вземат в редовната армия да се бие, тъй като не бил отбил задължителната военна служба и не бил получавал призовка за влизане в редовната армия. Не искал да служи в армията, защото бил единствен син в семейството. В техния район се биели редовната армия и кюрдите от 2014 г. Кюрдите идвали да търсят самия него няколко пъти, но той се криел. Последно го търсили през месец януари 2018 г. Подал е молба за закрила в Република България, защото вуйчо му казал, че е добра държава, в която може да работи и живее. При доказателствата събрани от ДАБ и данните от интервюто, съдът счел, че не се установяват основателни опасения от действия на преследване по чл. 8, ал. 3 5 от ЗУБ, както и, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Избягването на военна служба или мобилизация не представлява само по себе си основание за предоставяне на бежански статут, освен ако не е придружено с преследване по някой от визираните в закона признаци. На член от неговото семейство не е признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. Съдът заключил, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. При тези изводи, съдът приел, че отказът на административния орган, за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на Р. А. А., се явява законосъобразен. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си и Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, относно преценката на безогледно насилие, и приел, с оглед фактическите установявания, че може да бъде направен извод за отсъствие на заплаха за живота и сигурността на лицето, поради безогледно насилие в съответния район, в който лицето ще бъде върнато. Въз основа на посочените справки, включително и нова такава, направена след издаване на адм. акт, е направен извод, че общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Ситуацията в страната е извън границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Обжалваното решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя напълно изводите на административния съд и в условията на чл.221,ал.1, изр.2 от АПК, препраща към тях. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Р. А. А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от лицето бежанска история и актуална информация относно Сирия. Изведен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на А. се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и на чл. 9 от ЗУБ. В случая не е приложима и забраната по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, тъй като по делото не са наведени конкретни възражения, от които да може да се направи обоснован извод, че при връщане в Сирия животът или свободата на лицето, ще бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,