Решение № 2340 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2009 г.

Решение № 2340 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ -162/05.03.09 г. на изп. директор на НАП да изпълнява правомощията на директор на дирекцията, касационна жалба срещу решение № 1461 от 20.08.09 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 414/08 г., в частта му, в която е прогласена нищожността на РА № 452 от 16.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, потвърден с решение № 969/17.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определените на "ИМПУЛС"-ООД - гр. Разград данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4627.48 лв. и лихва - 692.19 лв. за данъчния период м. септември 2006 г., както и в частта му, в която е отменен като незаконосъобразен същия РА относно определените на дружеството данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. март 2006 г. в размер на 325.83 лв. и лихва 62.43 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ИМПУЛС" ООД - гр. Разград - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил РА № 452 от 16.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, потвърден с решение № 969/17.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Съдът е прогласил нищожността на РА в частта му, относно определените на "ИМПУЛС" - ООД - гр. Разград данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4627.48 лв. и лихва - 692.19 лв. по фактура № 279/25.09.06 г., издадена от "СИТИ-Д" - ЕООД, за данъчния период м. септември 2006 г., като е изложил следните съображения: По делото е представен АПВ № 2663/30.10.06 г., с който на дружеството-жалбоподател е извършена проверка за данъчния период м. септември 2006 г. Органът по приходите е приел, че не са налице основания за корекция на декларирания ДДС за възстановяване в размер на 1033.28 лв. При това положение, за да се извърши изменение на вече установените с данъчен акт данъчни права и задължения, следва ревизията да е възложена от директора на ТД на НАП, което в случая не е налице. Ревизията е възложена със заповед № 562 ЗВР № 330/03.07.07 г. на осн. чл. 112 и 113 от ДОПК, издадена от началник отдел "Контрол" при ТД-Разград, упълномощен от директора на ТД на НАП-Разград да издава заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112 от ДОПК със заповед № 74/22.06.07 г. За да отмени като незаконосъобразен РА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 50027780/24.03.06 г., издадена от "ДАНИМА"-ЕООД, в размер на 325.83 лв. и лихва 62.43 лв. на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), съдът е приел, че чрез представените по делото доказателства и заключението на вещото лице, изготвено след проверка на счетоводството на дружеството-доставчик в присъствието на счетоводителя Крумова, са оборени констатациите на органа по приходите относно липсата на начисляване на данъка. Така постановеното решение е правилно. В редица свои решения ВАС е приел, че и при действието на ДОПК /до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.07 г./ при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Реалността на доставката по фактура № 50027780/24.03.06 г., издадена от "ДАНИМА"-ЕООД, не е оспорена от страна на органа по приходите и правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Правилен е изводът на съда, че от заключението на вещото лице по приетата ССЕ безспорно се установява начисляването на данъка в счетоводството на доставчика в изпълнение на изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) чрез отразяването на данъка по сметка 4532 "Начислен данък по продажбите" като задължение към бюджета и осчетоводяването на фактурата чрез съответните счетоводни записвания по сметки 411 "Клиенти", 702 "Приходи от продажба на стоки" и др. С оглед на изложеното, решението на АС-Варна, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация не заявява искане за присъждане на разноски за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение