Решение № 14453 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2009 г.
ВАСIV отделение30.11.2009 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
Оставя в сила решение № 262 от 20.02.2009 г. на Административен съд Варна, ХХХIII състав по адм. дело № 459/2007 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14453 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от старши експерт Мирена Стоянова Дамбова, пълномощник на областния управител на област с административен център гр. Варна против решение № 262/20.02.2009 г. на Административен съд Варна, ХХХIII състав, по адм. дело № 459/2007 г. С него се отменя като незаконосъобразна заповед № РД - 06 - 7706 - 321 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на план на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Ваялар", землище Варна, относно имоти № 39, 40 и 41 и се връща преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска отмяната му. Съображенията са, че при постановяването му съдът не съобразил обстоятелствата, че за изработването на планът на новообразуваните имоти се сключва договор, който е отпреди сключените сделки през 2000 и 2002 г., поради което е следвало собствениците да представят нотариалните си актове, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. При липса на служебно задължение за нанасяне на промените в кадастъра от службата по геодезия кадастър и картография и областната администрация споровете за граници между собствениците на имоти следва да бъдат разрешавани по исков ред. Ответниците адвокат Биляна Дякова лично и като пълномощник на Божидар Атанасов и Наталия Атанасова вземат становища в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни, Георги Йорданов Караджов, Димитър Желязков Димитров и Георги Георгиев Стоянов не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е преценил фактите, установени до приключване на устните състезания по делото. Решението е съобразено с разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като в случая планът на новообразуваните имоти не е съобразен с правата на собственици, чиито имоти не са включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации. При установеното, че една от границите на имот № 41 преминава през съществуващата сграда съдът правилно е приел материална незаконосъобразност в тази част и липсват касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Божидар Атанасов Божидаров, Наталия Атанасова Божидарова и адвокат Биляна Дякова като правоприемници на Георги Георгиев Стоянов срещу заповед № РД - 06 - 7706 - 321/29.11.2006 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за селищно образувание местност "Ваялар", землище Варна, област Варна, в частта за имот № 41. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта в тази част, тъй като имотът им е отразен в планът на новообразуваните имоти с различия изразяващи се в това, че една от границите му преминава през съществуваща сграда, поради което и ВиК остава в съседния имот, намалена е площта на имота и лицето му, поради което се иска отмяната на заповедта. Съдът от данните по приложената административна преписка, заключения на съдебно технически експертизи и доказателствата поделото е установил, че жалбоподателите се легитимират като собственици на имот № 41 от ПНИ който съпоставен с имота по предходни планове е с различия в площта и границите, като една от тях преминава през масивна сграда в имота, която не е нанесена в ПНИ. При тези фактически констатации е прието, че са нарушени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ при изработване на планът на новообразуваните имоти в частта за имот № 41, собственост на лица които не са ползватели или бивши собственици, на които имотите следва да бъдат нанесени в ПНИ без промени. При изложените съображения заповедта в частта за имоти № 39, № 40 и № 41 от ПНИ е отменена и преписката върната на органа за произнасяне. Решението е правилно. Разпоредбата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че за земите предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти. Според чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая жалбоподателите са извън категориите лица, за които се изработва план на новообразуваните имоти, тъй като са собственици на имоти които не са включвани в ТКЗ, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации. Имотите на такива лица се нанасят в ПНИ без промени тъй като за тях не се издава заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ тъй като имат нотариални актове или други титули за собственост и на тях собствеността не се възстановява защото не е изгубвана. Поради тези причини установеното несъответствие с действителното фактическо положение по отношение площта и границите на имот № 41 от ПНИ правилно е прието като нарушение на материалния закон и основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Поддържаните касационни доводи, че е задължение на собствениците да предоставят информация за собствеността си при изготвянето на ПНИ и при неизпълнението му следва да се водят искови производства при спор за граници е неоснователно. Нарушението на такова задължение от собствениците на имоти, не освобождава административния орган от задължението му по чл. 35 и чл. 36 от АПК за служебното събиране на доказателствата за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на акта. Активната процесуална роля на административния орган е вменена и с принципната разпоредба на чл. 9, ал. 2 от АПК, нарушението на която е в пряка връзка с някое от основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. При изложените съображения не се констатират пороци на решението, сочени като основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение