Решение № 12 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 606/2018 г.

Решение № 12 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 606/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. А. от гр. София срещу решение № 7120/25.10.2017 г. по в. гр. д. № 9649/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № II – 71 – 118/19.09.2014 г. по гр. д. № 41586/2012 г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено по реда на чл. 248 ГПК с решение от 03.06.2016 г., в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, че касаторът дължи на С. П. З. сумата от 6 267,19 евро – част от главница, представляваща задължение по запис на заповед от 31.10.2011 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.03.2012 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 11305/2012 г. на СРС, както и е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. П. З. насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 6 260 евро. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли същото да се отмени, като се отхвърли искът за признаване за установено съществуването на вземане по записа на заповед, да се уважи предявеният насрещен иск и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът С. П. З. от гр. София оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че е сезиран с иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ, предявен от С. П. З. против З. С. А., и с насрещен иск по чл. 59 ЗЗД, предявен от З. С. А. против С. П. З.. По иска с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ Софийският градски съд е приел, че въз основа на запис на заповед от 31.10.2011 г. е възникнало валидно менителнично задължение за З. С. А. към С. П. З. за заплащане без протест и без разноски на сумата от 11 375 евро. Счел е за установено, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на споразумение от същата дата, по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 11 375 евро, формирана като сбор от следните суми: 6 480 евро, предоставени на ответника през март 2011 г.; 195 евро - лихва за 6 месеца и 4 700 евро - неустойка за провалена сделка за покупка на жилище, сключена от ищеца с "Идея Билдингс" ООД. Въз основа на представените платежни документи и заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че по записа на заповед е платена сума в размер на 9 990 лв. (равностойни на 5107,81 евро), като не са ангажирани доказателства за погасяване на друга част от задължението, поради което е потвърдил първоинстанционното решение по установителния иск за съществуване на вземането в размер на 6267,19 евро. По насрещния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД Софийският градски съд е констатирал, че на 29.11.2010 г. между ответника С. П. З. и "Идея Билдингс" ООД е възникнало валидно правоотношение, по силата на което дружеството е следвало да построи и продаде жилище на купувача срещу задължението му да заплати на вноски сумата от 31 308 евро без ДДС. Установил е, че договорът е развален със споразумение от 18.11.2011 г., като платената от С. П. З. сума от 7 820 евро му е върната, а сумата от 4 700 евро е задържана от строителя като задатък. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че причина за разваляне на договора е неплащане на вноски от купувача. Въз основа на представените приходни касови ордери от април и май 2011 г. и заключението на графическата експертиза решаващият съд е счел за установено, че по процесния договор ищецът З. С. А. е заплатил за сметка на ответника С. П. З. сума от общо 6 260 евро. Тълкувайки волята на страните, Софийският градски съд е приел, че със споразумението от 31.10.2011 г. е уредена отговорността на ищеца към ответника за неблагоприятните последици от разваляне на договора с "Идея Билдингс" ООД. Според решаващия съд поведението на З. С. А. при плащането по приходните касови ордери на сумата от 6260 евро не е в хипотезата на гестия. С оглед знанието на страните към 31.10.2011 г., че договорът ще бъде развален и С. П. З. няма да може да си върне платения задатък от 4 700 евро, а ще може да търси връщане само на платеното над 4 700 евро, следвало, че със споразумението от 31.10.2011 г. страните по делото са уредили отношенията си във връзка със суми, които са предназначени за плащане на вноски по договора от 29.11.2010 г. и тъй като С. П. З. няма да може да ги получи от "Идея Билдинг" ООД, то тази невъзможност е в отговорност на З. С. А.. Поради това Софийският градски съд е достигнал до извода, че връщането на сумата от 7 820 евро от "Идея Билдингс" ООД на С. П. З. не е довело до обогатяването му за сметка на обедняването на З. С. А., тъй като сумата от 6 480 евро по споразумението от 31.10.2011 г. не е част от сумата от 7 820 евро по споразумението от 18.11.2011 г. и по разходните касови ордери за суми, които строителят е върнал на ответника. В сумата от 7820 евро били включени платените през месеци април и май 2011 г. суми в размер на 6 260 евро по приходните касови ордери. Задатъкът бил платен преди това, а ищецът платил следващите се вноски по договора от 29.10.2010 г. Сумата от 6480 евро по споразумението от 31.10.2011 г. била различна от сумата от 7820 евро по споразумението от 18.11.2011 г., както и сумата от 6480 евро не включвала сумата от 6260 евро по ордерите. С определение № 492/09.11.2018 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда при постановяване на съдебното решение да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Според касатора въззивният съд неправилно е коментирал събраните по делото доказателствата, не е разкрил точно действителната воля на страните, изразена в представените по делото договори и споразумения, както и е формирал правните си изводи за съществуването на факти и обстоятелства, за настъпването на които по делото не са събрани доказателства. Съставът на І т. о. на ВКС намира, че въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, твърденията и възраженията на страните, но разглеждайки първоначалния и насрещния иск е направил разграничение относно правно релевантните факти за съществуването на всяко от претендираните вземания, като не е съобразил, че тези факти са от значение както за изследване на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, така и същите факти са посочени като обстоятелства, на които се основава претенцията за неоснователно обогатяване. Липсата на съпоставяне на доказаните по делото факти с твърденията на страните, както и на установяване на връзката между отделните факти, има за последица постановяване на решението в отклонение от логическите правила. На това основание въззивното решение е необосновано, поради което следва да се отмени и съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК ВКС да постанови ново решение от същество на спора. Касаторът поддържа, че между него и ответника съществували две отделни правоотношения – едното било предмет на първоначалния иск, а другото – на насрещния. Записът на заповед обезпечавал обективирания в споразумението договор за заем в размер на 6480 евро и 195 евро лихви и поето от него задължение да заплати неустойката по договора от 29.11.2010 г. в размер на 4700 евро. По отношение на заема твърди, че сумата не му е предоставена и поради това не подлежи на връщане, а останалите суми, включително неустойката от 4700 евро, са платени и вземането е погасено. Платените от него 6260 евро на "Идеа билдинг" ООД били негови лични средства, но плащането е за сметка на първоначалния ищец и след като тази сума е върната от "Идея билдингс" ООД на З., то последният се е обогатил със същата. При оспорване на касационната жалба ответникът заявява, че той е предоставил на касатора сумата от 6480 евро за погасяване на неговите задължения към "Идея билдингс" ООД, тези задължения не са изпълнени и поради това е развален договорът и му е начислена неустойка, като касаторът не е доказал плащанията в размер на 6260 евро да са направени с негови лични средства. Върховният касационен съд констатира следното: В исковата молба по предявения положителен установителен иск за съществуване на вземането по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, поемателят не е въвел каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записът на заповед. В отговора на исковата молба издателят е направил възражение за погасяване на вземането чрез плащане в размер на 8000 лева, равностойни на 4090, ЗЗ евро, както и е въвел твърдение, че е заплатил сумата 6260 евро на "Идея билдингс" ООД, представляващо задължение на поемателя по договор от 29.11.2010 г. Тази суми са в общ размер от 10350, ЗЗ евро, като за сумата от 6260 евро е предявен насрещен иск за неоснователно обогатяване, както и е заявено възражение за прихващане при основателност на насрещния иск. Ищецът по първоначалния иск – поемател по записа на заповед е заявил, че е предоставил на З. А. финансови средства (не е посочил конкретна сума), с които А. да заплаща дължимите от него вноски на "Идея билдингс" ООД. Той лично завел А. в "Идея билдингс" ООД и го представил на управителя като лицето, което ще плаща вноските от негово име, но тъй като било налице неизпълнение на задълженията му, договорът от 29.11.2010 г. е развален и строителят удържал за негова сметка неустойка в размер на 4700 евро. Страните подписали споразумението от 31.10.2011 г., като за гарантиране на посоченото в него задължение в размер на 11375 евро е издаден записът на заповед. При така въведените от страните твърдения между издателя и поемателя е безспорно, че записът на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението на задълженията на издателя, поети със сключеното между тях споразумение от 31.10.2011 г. Спорът е какво по съдържание е каузалното отношение, обективирано в споразумението. Настоящият състав на ВКС намира за доказано твърдението на поемателя и приема, че между страните по делото е сключен договор за поръчка, по силата на който поемателят е предоставил на издателя парична сума, с която последният да погасява негови задължения към трето лице ("Идея билдингс" ООД) по договор от 29.10.2010 г. Изводът произтича от уговорките в споразумението, които свързват заплащането на сумата от 4700 евро с "провалената сделка" по договора между З. и "Идея билдингс" ООД, както и от признанието на А., че е получил сумата от 6480 евро. Признанието за получаване на сумата и доказаното твърдение на А., че е платил на "Идея билдингс" ООД сума в размер на 6260 евро, както и съпоставката между времето на предоставяне на сумата – месец март 2011 г. и плащането с приходните касови ордери - месеци април и май 2011 г., сочат именно на възникнало мандатно правоотношение. Твърдението на издателя, че със споразумението е сключен договор за заем е недоказано. От една страна, издателят въвежда каузално заемно правоотношение, а от друга - сочи, че сумата по заема не му е предоставена. Предвид реалния характер на договора за заем, съдебният състав квалифицира твърдението на издателя като довод за безпаричност на ценната книга. Направеното в споразумението признание за получаване на сумата, както и въведеното твърдение за плащане на трето лице от името на поемателя и доказаното плащане в размер на 6260 евро (размер, който не надхвърля предоставената сума по споразумението от 6480 евро) опровергават поддържаната от касатора теза. Споразумението от 31.10.2011 г. урежда последиците от отчетната сделка – поемане на задължение неустойката, в размер на задатъка, каквато е уговорка в т. VІ. 2 на договора от 29.10.2010 г. между З. и "Идея билдингс" ООД, да се заплати от А., както и последният да върне сумата, която му е предоставена за изпълнение на договора за поръчка с лихва върху нея. Сума в размер на 5107,81 евро по записа за заповед, издаден във връзка със споразумението от 31.10.2011 г., е платена доброволно от издателя и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. За съществуването на частта от вземането в размер на сумата от 6267, 19 евро е от значение доказаният по делото факт на връщане на платените по договора от 29.11.2010 г. суми от изпълнителя на възложителя съгласно сключеното между тях споразумение на 18.11.2011 г. и представените по делото платежни документи. Тези факти са се е осъществили след сключване на споразумението между издателя и поемателя на 31.10.2011 г. Със споразумението от 18.11.2011 г. страните прекратяват действието на договора от 29.11.2010 г. и изпълнителят ("Идея билдингс" ООД) се задължава да възстанови на възложителя (З.) "изплатените от него суми в размер на 7820 евро, като задържи уговорената в т. ІІ. 3, б. "а" сума от 4700 евро". Поетото задължение е плащането да се направи по следния начин: 1564 евро при подписване на споразумението и останалите на вноски общо 6257 евро, т. е. това е сумата от 7820 евро, която се възстановява от изпълнителя на възложителя. Следователно сумата за възстановяване – 7820 евро и задържаната сума – 4700 евро формират сбора на платените по договора суми в общ размер от 12520 евро. Според договора от 29.11.2010 г. първото плащане от 3130 евро ще бъде направено при подписване на договора; сумата от 4700 евро е определена и служи за задатък, като не е посочено дали е платена към този момент или се дължи отделно от вноските. Общият размер на плащанията по договора, признати в споразумението от 18.11.2011 г., съвпадат с уговорките в договора за заплащане първите четири вноски, всяка по 3130 евро. В платежните документи – приходни касови ордери за платени от А. за сметка на З. суми са посочени като основания трето и съответно четвърто плащане по договора от 29.11.2010 г. и общият им сбор е в размер на 6260 евро. За начина и времето на плащане на останалите 6260 евро по делото не са представените доказателства. Поетото от изпълнителя "Идея билдингс" ООД задължение да възстанови на З. сумата от 7820 евро е изпълнено и съдът приема, че тази сума включва сумата от 6260 евро, представляваща платените от А. трета и четвърта вноски. Този извод се основава на обстоятелството, че А. не е твърдял и съответно не е представил доказателства за платени по договора суми в по-голям размер от 6260 евро. Тази сума е част от предоставените му 6480 евро според споразумението от 31.10.2011 г., както и липсват твърдения на З. той да е предоставил на А. други суми извън тези по споразумението. Посочените обстоятелства изключват достоверността на твърдението на А. за заплащане на вноските с негови лични средства извън предоставените му, но също така и твърдението на З., че с предоставените суми А. не е погасил негови задължения към "Идея Билдинг" ООД. След анализа на установените по спора факти, свързани с твърденията и възраженията на страните съставът на ВКС приема, че поетото от А. задължение да заплаща вноските, дължими от З. е изпълнено. Третото лице ("Идея билдингс" ООД) е приело изпълнението и след споразумението от 18.11.2011 г. е възстановило вноските на З., поради което вземането по споразумението от 31.10.2011 г. не съществува в посочения размер. Вземането за сумата от 6260 евро по записа на заповед, издаден във връзка със споразумението от 31.10.2011 г., е върната на З., поради което вземането по каузалното правоотношение е погасено и съответно не съществува и вземането, основано на издадения запис на заповед. Пред настоящия съдебен състав спорът е висящ за вземането по записа на заповед в размер на 6267,19 евро, представляваща разлика между сумата по издадения запис на заповед и платените от издателя 5107,81 евро, поради което за сумата от 7, 19 евро не са ангажирани доказателства за погасяване на задължението. Остатъкът в размер на посочената сума се формира от курсовата разлика между направените плащания от издателя в български лева и преизчисляването им във валутата на записа на заповед. По изложените съображения искът за признаване съществуването на вземане на основание запис на заповед от 31.10.2011 г. е основателен в размер на 7,19 евро, а в останалата част за сумата от 6260 евро е неоснователен поради несъществуване на вземането по каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена ценната книга. Предявеният насрещен иск е неоснователен, тъй като не е налице обогатяване без основание на ответника за сметка на обедняването на ищеца. Както съдът посочи, плащанията са направени по договор между страните с предоставени за това парични средства, а платените суми са върнати от третото лице, което ги е получило. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, че З. С. А. дължи на С. П. З. сумата от 6 260 евро – част от главница, представляваща задължение по запис на заповед от 31.10.2011 г., а в останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските. С оглед на изхода от спора съдът следва да разпредели отговорността за разноските. Общият размер на претендираните от касатора разноски по представения списък по чл. 80 ГПК е от 4820,04 лв. за всички съдебни инстанции, като следва да му се присъди сумата от 1710,99 лв. - съразмерно на признатото за съществуващо (включително платените суми по време на висящността на спора), съответно за несъществуващо вземане и с оглед отхвърляне на насрещния иск. Ответникът по касационната жалба е претендирал заплащането на разноски, но не е представил доказателства такива да са направени. С първоинстанционното решение е разпределена отговорността за разноските в исковото и в заповедното производство, като ответникът по касационната жалба – ищец по първоначалния иск има право на разноски в размер на 1928,62 лв., поради което в тази част следва да се отмени обжалваното решение до размера на посочената сума за разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд