Решение № 7317 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14495/2010 г.

Решение № 7317 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14495/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Разград, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Виолета Тодорова Башур, срещу решение № 45 от 8.10.2010 г. по адм. дело № 94/2010 г. на Административен съд - Разград. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че с експертно решение № 1049 от 28.05.2009 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - Разград е преосвидетелствала непълнолетната Севинч Инанч Адем от Разград и е определила 20 % трайно намалена работоспособност вместо дотогава определената й 80 % трайно намалена работоспособност. Сезирана с жалба от Севинч Инанч Адем Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с експертно решение № 10 от 7.01.2010 г. е отменила решението на ТЕЛК в частта за оценка на работоспособността и е определила 56 % трайно намалена работоспособност. Решението на НЕЛК не е било оспорено пред съда, влязло е в сила и е задължително за всички (чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето). С оглед на определения с него процент на трайно намалена работоспособност Севинч Инанч Адем е дете с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД). Според чл. 8д, ал. 1, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) родители, които отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст, имат право на месечна добавка в размер 70 на сто от минималната работна заплата, която се изплаща от съответната дирекция "Социално подпомагане". Редът за упражняване на това право е регламентиран с чл. 10 ЗСПД и с чл. 24а ППЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 8 ППЗСПД. По тези обстоятелства между страните не се спори. Спорът между тях е по прилагането на чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД. Според тази разпоредба месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е издадено експертното решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК, ако молбата-декларация е подадена в 3-месечен срок от датата на решението, а когато молбата-декларация е подадена след този срок, месечната добавка се отпуска от началото на месеца, през който е подадена. Посоченото по-горе експертно решение № 10 от 7.01.2010 г. е доставено на адресата Севинч Инанч Адем в Разград на 22.06.2010 г. (служебна бележка изх. № 1079 от 15.09.2010 г. на ТП "Български пощи" - Разград) и в същия ден майката Хава Халилова Шакир е подала молба - декларация по чл. 10, ал. 1 ЗСПД, респ. по чл. 24а, ал. 1 ППЗСПД (вх. № 3490 от 22.06.2010 г.). Със заповед № 3490 от 30.06.2010 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Разград е отпуснал месечната добавка по чл. 8д ЗСПД от 1.06.2010 г., съобразявайки правилото на чл. 24а, ал. 6, изр. второ ППЗСПД. С оспореното с касационната жалба решение Разградският административен съд е отменил тази заповед в частта за началната дата, от която се отпуска месечната добавка и е изпратил делото като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество след като изиска служебно информация "за момента на издаване на експертно решение № 10 от 7.01.2010 г. на НЕЛК". За да постанови този резултат съдът е приел, че "административният орган не е събрал доказателства за действителния момент на издаване на експертното решение на НЕЛК, въпреки че получава екземпляр от експертното решение, съгласно чл. 52 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че възприетото от Разградският административен съд разрешение е неправилно. Имплицитно изразената с него идея, че в тежест на административния орган (директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Разград) е да установи дали експертно решение № 10 от 7.01.2010 г. на НЕЛК действително е било издадено на посочената в него дата 7.01.2010 г. или е било антидатирано, не може да бъде споделена. Ако експертното решение на НЕЛК е антидатирано, то ще бъде неистински административен акт (диспозитивен официален документ с невярно съдържание). Вярната (действителната) дата, на която е издадено това решение, може да бъде установена само чрез иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, защото в хода на съдебното производство пред първата инстанция жалбоподателката Хава Халилова Шакир не е упражнила процесуалното право по чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Както се посочи и по-горе експертно решение на НЕЛК, което не е оспорено пред съда, е задължително за всички - чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето. Поради това директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Разград няма правомощие да игнорира вписаната в експертното решение дата на неговото издаване. Интересен е и въпросът дали разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД не противоречи на закона (напр. на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето), но този въпрос не може да бъде обсъждан инцидентно в настоящето касационно производство. В процесния случай директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Разград е действал при условията на обвързана компетентност, което означава, че нормативно установените правила (и в частност това на чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД) са задължителни за него. При издаването на оспорената заповед той е изпълнил изискванията на закона, поради което заповедта не страда от порока материална незаконосъобразност. Директорът е спазил и установените със ЗСПД и ППЗСПД административнопроизводствени правила. Поради това издадената от него заповед е законосъобразна. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно (постановено в нарушение на материалния закон) и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Хава Халилова Шакир срещу заповед № 3490 от 30.06.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Разград. Ако бъде съдебно установено антидатиране на процесното експертно решение на НЕЛК, ще е налице основание за отмяна на настоящето решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и въпросът да бъде пререшен с оглед на съдебно установената действителна дата, на която е било издадено експертното решение. Същото важи и в случай, че с влязло в сила съдебно решение разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 ППЗСПД бъде отменена като несъответна на закона. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,