Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г.

Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на в нохд № 81/2008 г. на Монтанския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение от 26.V.2008 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. Соченото в искането касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, което служебният защитник на осъдения С. Р. Р.намира за неоснователно. Върховният касационен съд установи: С присъдата си от 11.III.2008 г. по нохд № 365/2007 г., Ломският районен съд е признал С. Р. Р. за невиновен в това, на 19.VIII.2007 г. вс. К., Монтанска област, действайки при условията на опасен рецидив, да е откраднал от дома на С. Т. Георгиев от с.с. мобилен телефон САДЖЕМ, оценен на 15 лева, при което го е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. С решението, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. За да оправдаят Р. двете съдебни инстанции правилно са приели, че извършеното от него деяние се обхваща от чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността на деянието е свързана преди всичко с възможните или настъпили вредни последици и затова, когато те са явно незначителни, обществената опасност на деянието е толкова ниска, че третирането му като престъпление, дори и представляващо маловажен случай, е неоправдано. Незначителността на предмета на кражбата-било като вещ или като стойност на вещта-и липсата на други вредни последици от нея, обуславят и явната незначителност на обществена опасност на такова деяние, което пък е основание да се приложи по отношение на него правилото на чл. 9, ал. 2 НК. Последното е приложимо за всички деяния, формално осъществяващи признаците на който и да било престъпен състав, а що се отнася до личността на извършителя тя, без напълно да се игнорира, няма определящо значение за приложението на чл. 9, ал. 2 НК първо, и, второ, следва да се обсъждат не само и не толкова досегашните й проявления, колкото поведението на дееца в конкретния случай. В последния съдилищата са били изправени не само пред деяние с изключително ниска степен на обществена опасност /"явно незначителна" според употребения в закона термин/ с оглед както на стойността на предмета му, така и на липсата на вредни последици, поради връщането предмета на неговия притежател, а още и поради последващото извършването на деянието поведение на подсъдимия, довело до бързото му установяване като извършител. И, накрая, съпоставката на обсъжданото деяние с криминогенната обстановка в страната и извършващите се в нея множество несанкционирани или символично санкционирани престъпления с крайно тежки за държавата и отделни нейни граждани последици, определено налага квалифицирането му като "формално" по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, както законосъобразно е прието с оспорваните съдебни актове. Съобразно дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение