Решение № 2613 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12427/2018 г.

Решение № 2613 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12427/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Кара – Спед" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, област Хасково, бул. "Освобождение" № 66, подадена чрез адв. К. Горянов, против решение № 1636/16.07.2018 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, постановено по адм. д. № 514/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16002617002070-091-001/31.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 20/15.01.2018 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 991. 73 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК. Твърди се, че доказателствата, събрани в хода на административното производство не са разгледани от съда в тяхната цялост и той ги е тълкувал превратно, както и че не е изложил собствени мотиви, а е възприел тези на решаващия орган. Според касатора, поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ съдебният състав приема, че процесните стоки не са получени на територията на друга държава – членка, въпреки че са представени транспортни документи. Претендира се отмяна на решението със законните последици от това.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив ЦУ на НАП - гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Калева по съображения, изложени в писмена защита, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 991. 73 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16002617002070-091-001/31.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 20/15.01.2018 г. Със същия на ревизираното дружество "Кара – Спед" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер 11 545. 80 лв. лв. и лихви 3 845. 10 лв. за данъчни периоди м. 3. 2014 г., м. 06. 2014 г. и м. 07. 2014 г. Ревизиращите органи са приели, че не е доказано осъществяването на вътрешнообщностни доставки /ВОД/ от "Кара – Спед" ЕООД към "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L., Румъния с регистрация по ДДС в Румъния и валиден ДДС № RO27358443 (л. 166 от делото), по издадени от него три фактури и на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС в качеството си на доставчик ревизираното дружеството дължи ДДС по облагаемите доставки.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо, постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не са допуснати твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения.

Правилно е приел съдът, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган по приходите. Със ЗВР е определен времеви и материален обхват на ревизията, който е съобразен при издаването на РА. РА е издаден в предвидената от закона форма от компетентни органи по приходите при спазване на административнопроизводствените правила.

Въз основа на анализа на събраните в ревизионното производство и в съдебното производство доказателства съдът правилно е установил фактите по делото, а те са следните:

"Кара-Спед" ЕООД е декларирало през м. 03. 2014 г., м. 06. 2014 г. и м. 07. 2014 г. ВОД на стоки, по издадени от него фактури, както следва:

• фактура № 2121000001/13.03.2014 г. на стойност 14 434, 02 лв. /7 380, 00 €/, издадена към получателя "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L., Румъния, с VIN № RO27358443 с предмет на доставката - 20 500 кг. портокали. Същите са закупени от ревизираното дружество по фактура от 11.03.2014 г., издадена от турския доставчик "SECRET FARM GIDA SANAYI VE TICARET" A. S. на стойност 7 380, 00 щатски долара;

• фактура № 2121000007/26.06.2014 г. на стойност 21 647, 52 лв. /11 068, 20 €/, издадена към получателя "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L., Румъния, с VIN № RO27358443 с предмет на доставката - 5 148 кг. доматено пюре. Същото е закупено от ревизираното дружество по фактура № 398/24.06.2014 г., издадена от италианския доставчик "STERILTOM" S. R. L., с VIN №IT01072770330 на стойност 10 054, 04 €;

• фактура № 2121000008/04.07.2014 г. на стойност 21 647, 52 лв. /11 068, 20 €/, издадена към получателя "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L., Румъния, с VIN № RO27358443 с предмет на доставката - 5 148 кг. доматено пюре. Същото е закупено от ревизираното дружество по фактура № 348/23.06.2014 г., издадена от италианския доставчик "STERILTOM" S. R. L., с VIN №IT01072770330 на стойност 10 054, 04 €.

По отношение доставките на доматено пюре жалбоподателят твърди, че погрешно е декларирал ВОД вместо тристранна операция в качеството му на посредник.

От страна на "Кара-Спед" ЕООД са представени копия на издадените от дружеството инвойси към румънското дружество и фактурите, по които то е получило стоките от своите доставчици, както и платежни документи. При ревизията е установено, че румънският контрагент не е декларирал през 2014 г. вътреобщностни придобивания /ВОП/ от българската фирма "Кара - Спед" ЕООД. От своя страна жалбоподателят представя VIES декларация, подадена от "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L. за м. август 2014 г.

С оглед така установените факти правилен е изводът на първостепенния съд за законосъобразност на РА, тъй като ревизираното дружество не разполага с необходимите документи по чл. 45 ППЗДДС, чрез които да докаже осъществяването на ВОД към "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L., Румъния по фактура № 2121000001/13.03.2014 г. за доставка на портокали. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, точно транспониращ текста на чл. 138, пар. 1 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

При липсата на конкретни разпоредби в директивата относно доказателствата, които трябва да представи данъчнозадълженото лице, за да се ползва от освобождаването от ДДС, когато твърди, че осъществява ВОД, в правомощията на държавите членки е да определят в съответствие с чл. 131 от нея условията, при които тези доставки се освобождават /т. 33 от решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело С-21/16 "Euro Tyre BV"/. Документите, с които доставчикът следва да разполага, за доказване на ВОД, са изброени в чл. 45 ППЗДДС. Безспорно в случая "Кара - Спед" ЕООД разполага с документ за доставката по т. 1, б. "а" - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката, но не разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка по т. 2, б. "а" и "б" в приложимата редакция, а именно: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

От представените по делото доказателства относно доставката на портокали се доказва получаването на същите от "Кара – Спед" ЕООД на 29.03.2014 г. с ЕАД № 14 BG003107 j0000640, върху която е поставен печат "разрешавам вдигането на стоката". Представена е и митническа декларация № 14 BG00310700229888 от 05.04.2014 г. с изпращач "Кара – Спед" ЕООД и получател "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L., която не е транспортен документ по смисъла на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС /международна товарителница/ и не удостоверява, че стоката /портокали/ е получена на територията на друга държава членка.

Относно доставките на доматено пюре във връзка с фактура № 2121000008/04.07.2014 г. е представено ЧМР с изпращач STERILTOM" S. R. L, получател "Кара – Спед" ЕООД, превозвач "Автотранс – Я. Николов" ЕООД – гр. Септември и отбелязване в кл. 24, че стоката е получена от "Кара – Спед" ЕООД. По отношение на тази фактура твърденията на дружеството за осъществена тристранна операция, при която българското дружество действа като посредник не се установяват. Представеното ЧМР доказва придобиване на стоката от българското дружество, а не от румънското дружество. Документи по чл. 45, т. 2 ППЗДДС, удостоверяващи получаването на стоката от румънското дружество не са представени. Представената VIES декларация, подадена от "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L. за м. август 2014 г., e извън ревизираните периоди и е неотносима, освен това не е достатъчна, за да докаже осъществяването на ВОД /виж т. 3 от диспозитива на решението на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos/.

Във връзка с фактура № 2121000007/26.06.2014 г. е представена международна товарителница с изпращач "STERILTOM" S. R. L, получател "Кара – Спед" ЕООД, превозвач "Пламбой груп" ООД – гр. Септември и отбелязване в кл. 24, че стоката е получена от "T&B METROPOLITAN SUPORT BUSINES" S. R. L. Документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция, за да докаже обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 ЗДДС, са регламентирани в чл. 9, ал. 2 от правилника. Според чл. 9, ал. 2, т. 3 той трябва да е подал VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с издадената от него фактура, а според т. 4 с писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. Ако изискването за подаване на декларация по т. 3 е формално, то потвърждението не е, тъй като чрез него се доказва материалноправното условие за освобождаване от заплащането на ДДС, а именно осъществяването на вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, за която лицето, за което е извършена доставката, е определено като платеца на ДДС /виж решение на СЕС от 19 април 2018 г. по дело C-580/16, Firma Hans Bьhler KG, т. 49 и т. 50/.

Ревизираното дружество не разполага с такова доказателство. Условията и документите, които посредникът в тристранната операция следва да представи, за да бъде освободен от заплащане на ДДС, са регламентирани ясно в закона и дружеството е можело да се снабди с тях, полагайки добросъвестно грижа за собствените си търговски дела, а именно като поиска от румънския получател да потвърди, че е получили стоките по начина, регламентиран в българския закон, и се снабди с необходимото писмено потвърждение, изхождащо от него.

Съгласно ал. 3 на чл. 9 в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. Този срок към датата на издаването на РА е изтекъл. Чл. 62, ал. 3 ЗДДС регламентира, че ал. 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. За доказване на това обстоятелство придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им /чл. 9, ал. 1 ППЗДДС/. Такъв документ жалбоподателят също не е представил. Чл. 10 от правилника обаче регламентира възможност за корекция на начисления данък, ако и когато дружеството се снабди с такъв документ.

С оглед така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че с РА законосъобразно е начислен ДДС по първата и третата фактури, поради недоказани ВОД към румънското дружество, а по втората на основание чл. 62, ал. 2 ЗДДС, поради недоказана тристранна операция, и като е отхвърлил жалбата на "Кара – Спед" ЕООД срещу него Пловдивският административен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение