Решение № 12157 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2018 г.

Решение № 12157 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от комисар З. Пеев – главен разследващ полицай, началник отдел "Разследване", Областна дирекция на министерство на вътрешните работи ОДМВР Бургас (ОДМВР Бургас) против решение № 582 от 27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3500/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. С него е отменена негова заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Н. Москов. В касационната жалба са наведени доводи за нарушения на материалния закон и за неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне на оспорването. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Н. Москов оспорва касационната жалба, счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, и като такова моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № УРИ 251 з-4320 от 04.12.2017 г. началника на отдел "Разследване" при ОД на МВР - Бургас налага на Н. Москов – старши разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОД на МВР - Бургас дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. Установил е, че при издаването на процесната заповед е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не е обсъдено посоченото от служителя в дадените от него възражения и обяснения в хода на дисциплинарното производство, че голяма част от процесните преписки по досъдебни производства са били приключени законосъобразно в хода на извършваната проверка. Липсва обсъждане и относно изложените възражения за натовареността на служителя. Настоящият състав споделя изцяло съображенията на съда, изложени по повод установената фактическа обстановка във връзка с издаването на процесната заповед и относно преценката на правните основания, на които се е позовал административния орган. При издаването на акта за дисциплинарно наказание органът формално е приложил чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Съгласно тази разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая дисциплинарно наказващият орган е наложил процесното наказание "порицание", без да е направен анализ на предпоставките за вида и размера на наказанието, като липсват и съответните изводи в заповедта. При липсата на мотиви в тази посока, изводът на решаващия съд, че е налице несъразмерност на наложеното наказание, като вид санкция от предвидените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР, е обоснован и законосъобразен. Решението на Административен съд – Бургас, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила поради липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение