Решение № 12977 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6563/2012 г.

Решение № 12977 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6563/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 51, ал. 3 от Закона за храните (ЗХ). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Хасково (ОДБХ - гр. Хасково) против решение № 65 от 27.03.2012 г., постановено по адм. дело № 817/2011 г. по описа на Административен съд Хасково. Касационният жалбоподател твърди, че е налице основание по чл. 208, т. 2 АПК за обезсилване на съдебния акт, т. к. за жалбоподателя не съществувал правен интерес от оспорване на процесната заповед, както и липсвал годен предмет на обжалване. Наред с това се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, т. к. съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 190, ал. 2 ГПК и в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК не е указал на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Поддържа се, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се обезсилването му или алтернативно - отмяната на същото, както и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - "Матев" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Христо Ботев" № 92 В, чрез адв. Чемширов, оспорва касационната жалба като неоснователна. По делото са постъпили писмени бележки, в които се излагат подробни съображения за правилност на решението, като се иска същото да се остави в сила. Претендират се и разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Хасково е отменил заповед № 1860 от 17.11.2011 г. за спиране експлоатацията на обект, издадена от директора на ОДБХ - гр. Хасково. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че оспореният акт, с оглед представената по делото заповед № ОСПД-2308 от 26.09.2011 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и предвид разпоредбата на чл. 30, т. 6 ЗХ, е издадена от компетентен орган. Приел е обаче, че процесният акт е постановен в нарушение на изискването на форма, т. к. посочените в него фактически и правни основания не са достатъчни, за да се приеме, че същият е надлежно мотивиран. По отношение на някои от описаните нарушения (абзаци 8 и 9) липсва излагане на конкретни фактически обстоятелства, за да може съдът да осъществи проверка върху тях. Наред с това административният орган не е индивидуализирал всяко допуснато нарушение с посочване на конкретна правна норма (абзаци 4 и 5). Съдът е приел за установено, че констатираните нарушения са във връзка със специфични въпроси от сферата на инвестиционното проектиране и строителство, които не са от компетентността на проверяващите органи. В заключение е счел, че описаните в абзац от 1 до 4 нарушения не са основание за налагане на ПАМ по този закон и ред. Приел е за доказано, че единствено описаното в абзац 7 нарушение би могло да се приеме за нарушение на хигиенни изисквания и здравни правила, осъществено след регистрацията на обекта, но същото самостоятелно не е с такава тежест, че да обоснове спирането експлоатацията на обекта. По изложените съображения решаващият състав е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и на целта на закона, което е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Решението е правилно. Хасковският административен съд е приел за установено, че на ответното дружество е било издадено удостоверение № 111 от 26.10.2011 г. за временна регистрация на обект за производство на храни, с което се удостоверява, че обект "Предприятие за производство на млени меса, месни заготовки и разфасовки от червено месо" отговаря на изискванията на регламентите и се регистрира за периода от 26.10.2011 до 26.01.2012 г. като обект за производство на определени групи храни. Във връзка със сигнал от лица, живущи в съседство с обекта от 27.10.2011 г. на същия е извършена проверка на 15 и 16 ноември 2011 г., приключила с Доклад от 16 ноември, в което комисията е посочила, че не й бил представен документ за въвеждане в експлоатация на предприятието в несъответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните, както и са констатирани несъответствия, посочени в четири точки. На основание констатациите в Доклада на комисията директорът на ОДБХ - Хасково е издал оспорената заповед, която е приета за незаконосъобразна от административния съд по посочените по-горе съображения. На първо място, неоснователно е изтъкнатото в касационната жалба оплакване за недопустимост на решението. Съответно на нормите на процесуалния закон решаващият състав е приел, че за дружеството - жалбоподател е налице правен интерес от оспорване на приложената принудителна административна мярка (ПАМ), като такава, с която се спира експлоатацията на обекта, както и предвид законово разписаната възможност да бъде удължен срокът на временната регистрация с нови три месеца, дори и обектът да не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1 ЗХ. По изложените съображения, не е налице касационното основание по чл. 208, т. 2 АПК за обезсилване на оспорения съдебен акт. Първоинстанционното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Нормативната регламентация на условията и реда за производство и търговия с храни се съдържа в Закона за храните, разпоредбата на чийто чл. 26 прогласява, че на официален контрол подлежат всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни (т. 1), състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни (т. 2); както и суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни (т. 3); а съгласно чл. 28 с. з. компетентният да извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, е БАБХ. С Наредба № 5/2006 г. са детайлизирани хигиенните изисквания към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, към първичното производство на храни, към обектите за производство и търговия с храни и към условията за производство и търговия с храни. Наредбата се прилага на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни, включително първичното производство на храни. Именно в качеството си на орган за извършване на контрол върху всички храни директорът на съответната областна дирекция е приложил принудителна административна мярка по чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, а това е преустановителна ПАМ, която се прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Предоставеното с цитираните норми правомощие е в изпълнение на основно конституционно начало - това по чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, според което държавата закриля здравето на гражданите. За да се приложи обаче посочената по-горе принудителна мярка, компетентните органи следва по безспорен начин да констатират извършени от проверяваното дружество нарушения, като последните следва да бъдат обстоятелствено описани и да им бъде дадена съответната правна квалификация. В конкретния случай, настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на решаващата инстанция за издаване на процесната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От една страна, по отношение на някои от визираните нарушения липсва излагане на конкретни фактически обстоятелства, които впоследствие да бъдат проверени от съда (абзац 8 и 9 от заповедта), което правилно е било прието за равнозначно на липса на мотиви, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. От друга страна, верен е и изводът на съда за това, че административният орган (в абзац 4 и 5) не е индивидуализирал възприетите от него нарушения с посочване на точна и конкретна правна норма. Последното, освен че е порок във формата на административния акт, е довело и до ограничаване на правото на защита на дружеството, на което са вменени съответните нарушения, т. к. е бил лишен от възможността в пълнота да организира защитата си в рамките на административното производство. Законосъобразен е и изводът на Административен съд - Хасково, че процесната ПАМ е приложена при липса на законоустановените предпоставки за това. В тази връзка, съответно на материалния закон решаващият съд е приел, че описаните в заповедта нарушения (абзац 1, 2 и 3) не са от категорията нарушения, свързани с хигиената и безопасността на храните, които да обосноват прилагането на процесната ПАМ, а описаните такива в абзац 4 и 5 са недоказани или по начина, по който са формулирани, не представляват нарушения. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд, с което е отменена заповедта за спиране експлоатацията на обекта е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява на базата на фактическите основания за издаването му. В конкретния случай възприетите от административния орган нарушения се изразяват в непредставяне на доказателства за законосъобразно извършено инвестиционно проектиране, а не в нарушение на хигиенните изисквания и на здравните норми, които биха довели до вредни последствия за живота и здравето на гражданите. Прилагането на процесната ПАМ при съображения за нарушени материалноправни норми, различни от онези, регламентиращи обществените отношения, предмет на защита по ЗХ, представлява постановяване на административен акт в несъответствие с целта на закона, което правилно е прието от решаващия състав като самостоятелно основание за отмяната му. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неприлагане нормата на чл. 190, ал. 2 и чл. 161 ГПК. Както бе посочено и по-горе, непредставянето на изброените доказателства - одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, т. к. липсата им би довела до извод за допуснати нарушения по Закона за устройство на територията, а не по ЗХ, които могат да обосноват прилагане на принудителна мярка по този закон. Като се има предвид изложеното относно липсата на нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението и поради това, че в касационната жалба не се сочат други доказателства, които да обосноват наличието на касационни основания, оспореното решение като правилно следва да се остави в сила. От пълномощника на ответното дружество е направено искане за присъждане на разноски, но с оглед липсата на представени доказателства за реално направени такива в касационното производство, същото следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,