Решение № 5071 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 761/2013 г.

ВАСVI отделение10.04.2013 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 226 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 343/2012 г. на Административен съд - Стара Загора. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5071 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 761/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора против решение № 226 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 343/2012 г. на Административен съд - Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 5, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 12, чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) чл. 54а, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, след което оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Ответната по жалбата страна, Юлияна Георгиева Палазова, от гр. Казанлък моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 226 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 343/2012 г. Административен съд - Стара Загора е отменил по жалба на Юлияна Георгиева Палазова, от гр. Казанлък решение № 105/06.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора, с което е оставено без уважение оспорването на разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 30 от 15.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Обявил е нищожността на разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 30 от 15.06.2012 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 4 от НОИПОБ е отменено разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 1 от 06.12.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Юлияна Георгиева Палазова. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 30 от 15.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е издадено при липса на материалноправна компетентност, доколкото в разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, посочена като правно основание за издаването му, не е предвидено правомощие на длъжностното лице, на което е възложено осигуряването за безработица в ТП на НОИ да отменя с ново разпореждане издаденото вече такова за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съдът е посочил, че такова правомощие е включено в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от НОИПОБ, но тази норма противоречи на нормата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, която е от по-висок ранг и затова на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА следва да бъде приложена разпоредбата от по-високия по степен нормативен акт. Решението е правилно. По делото е установено, че на Юлияна Палазова е било отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО за периода от 28.11.2011 г. до 27.09.2012 г. в размер на 42.02 лева дневно. Към момента на отпускане на осигурителното плащане Палазова е била избрана за общински съветник в Общински съвет - Казанлък. Ежемесечно страната е декларирала дните на участието си в заседания на Общинския съвет, за които органите на ТП на НОИ са прекратявали изплащането на обезщетението, а след това са го възстановявали. С разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 28/11.04.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Юлияна Палазова, считано от 01.03.2012 г., като е прието, че лицето упражнява трудова дейност на изборна длъжност като общински съветник и производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица следва да се спре до изясняване на статуса на лицето във връзка с ползваните осигурителни права. С последващо разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 29/07.06.2012 г. на основание чл. 55 от АПК спряното производство е възобновено, считано от 01.03.2012 г. С разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 30/15.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 4 от НОИПОБ е отменено разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 1/06.12.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че по силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО за Юлияна Палазова е възникнало осигуряване, което не е прекратено. С разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО (актуална редакция към датата на издаване на оспорените актове) е прието, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от НОИПОБ е предвидено, че длъжностното лице, издало разпореждането за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на паричното обезщетение за безработица, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, може да го поправя, изменя или отменя с ново разпореждане, когато е допусната явна фактическа грешка. От съдържанието на цитираните текстове е видно, че в разпоредбата от подзаконовия нормативен акт е предвидено правомощие на административния орган, което не е било предвидено в законовата норма. Съгласно § 5 от ПЗР на НОИПОБ, наредбата е издадена на основание чл. 54а, ал. 5 от КСО. Според чл. 75, ал. 2 от АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, а чл. 7, ал. 2 от ЗНА дефинира наредбата като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. От изложеното е видно, че правомощията на овластен с публична власт административен орган, които са установени със закон, могат да бъдат допълнени само със закон. Допълването им с подзаконов нормативен акт е недопустимо, още повече когато липсва надлежно овластяване със закон да бъде направено такова допълване с подзаконовия нормативен акт. С оглед на това не може да бъде споделено становището, изразено в касационната жалба, че правомощието по чл. 6, ал. 1, т. 1 от НОИПОБ на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица да отменя издаденото преди това разпореждане за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на парично обезщетение за безработица, само допълва правомощията на осигурителния орган. Правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица да отменя издаденото преди това разпореждане, свързано с обезщетение за безработица, не може да бъде изведено и от разпоредбите на чл. 99-100 от АПК, уреждащи института на възобновяването. Този ред не е приложен в случая, а изключения от регламентирания в АПК ред, включително относно компетентния орган, могат да бъдат регламентирани само в закон, а не в подзаконов нормативен акт. Поради изложените съображения правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че разпореждане № 232 - 00 - 1834 - 30 от 15.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора е издадено при липса на материална компетентност и е прогласил същото за нищожно, като преди това е отменил решение № 105/06.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора, с което същото е било потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

4