Решение № 1378 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2024 г.

от 5.5.2023 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в отказа се съдържат четири основания за постановяването му, а АССГ се бил произнесъл само по две от тях. Развива съображения във връзка с твърдените касационни основания, които настоящата инстанция ще обсъди по-долу. Иска отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. Ответникът кмет на район Овча Купел Столична община, в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата. Развива подробни съображения които са относими за касационно производство по реда на ГПК и по тази причина не ще бъдат обсъждани в настоящото решение. Твърди, че не е налице годен за обжалване административен акт, поради което жалбата срещу тъй наречения отказ била недопустима. Твърди че решението на АССГ било валидно, допустимо и правилно. Заявява претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

от 5.5.2023 г. административният орган е уведомил заявителя, че проектното трасе преминава през участък който е в гаранция и не се разрешава извършване на СМР, както и през участък от тротоара за който има сключен договор за гаранция, указано е също да се представи нов констативен протокол, който да е съставен в рамките на последните 3 месеца, а не от 2021 г., тъй като в района има много ново изградени комуникации от техническа инфраструктура, както и да се представи актуален договор за гаранции, образец от който е приложение към писмото. Административният орган е отбелязал, че след коригиране на документацията преписката ще бъде процедирана. Описаното писмо е предмет на обжалване пред Административен съд София град, който като е приел, че дружеството жалбоподател не представило договор за гаранции съобразно утвърдения образец, както и констативен протокол който да отрадява актуалното състояние на настилките в района на строежа, поради което е стигнал до извода, че отказът е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Относно твърдението на ответния административен орган, че не е налице годен за обжалване административен акт, тъй като в писмото се съдържали единствено указания, настоящата инстанция е препятствана да изложи съображения, с оглед постановеното окончателно определение 3293/19.3.2024г. по адм. дело 9707/2023г. на ВАС, с което писмо с изх. РОК21-ТД26-496

от 5.5.2023 г. е възприето като отказ подлежащ на обжалване. Обвързан от стабилитета на цитирания съдебен акт, настоящият състав е принуден да приеме, че не е налице пречката по чл. 159, т. 1 от АПК и развилото се пред АССГ производство е допустимо. По твърденията в касационната жалба съдът намира следното. Право на общинските власти е да актуализират образеца на договора за гаранции, който предлагат на строителите за сключване. Изготвянето на образец на договора е част от процедурата по неговото сключване. Подобно на процесуалните норми имащи действие занапред и простиращи действието си и по отношение на неприключили производства /освен ако е предвидено че започналите производства се довършват по досегашния ред/ изработения нов образец следва да бъде приложен и спрямо искания депозирани преди одобряване на този нов образец, но неприключили със сключването на договор за гаранция. Дружеството заявител е било своевременно уведомено /на 27.3.2023г./ за наличието на нов образец и е имало възможност да изрази несъгласието си с някои от клаузите на образеца или да представи подписан новия образец. До датата на отказа 5.5.2023г. нито едно тези две действия не е предприето от касатора. Действалата към момента на подаване на заявлението и на постановяване на отказа редакция на Наредбата и по точно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 предвижда, че разрешение за строеж на елементи на техническата инфраструктура в публична общинска собственост се издава след сключване на договор за гаранционните срокове за отстраняване на възникналите дефекти и повреди в участъците, в които са извършвали строителство, както и в прилежащите им площи, в които дефектите са пряка и непосредствена последица от строителството, като преди издаване на разрешение за строеж, длъжностно лице от съответната администрация съставя констативен протокол за състоянието на пътните и уличните платна и настилки, тротоари, зелени площи, трайна растителност, паркова мебел, осветление и др. в участъка от тях, в който ще се строи. Вярно е, че в Наредбата не е посочен срок ограничаващ валидността на съставения протокол, но логическото тълкуване на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата сочи, че този протокол се съставя непосредствено преди издаване на разрешението за строеж, като целта на тази непосредственост е отразяване на актуалното състояние на елементите, които евентуално биха били засегнати от строителството. Представянето на протокол отразяващ състоянието близо две години преди отказа, представлява неизпълнение на изискването за актуалност. Съображенията, че с посочената наредба се създавали изисквания за издаване на разрешение за строеж, които не били предвидени в ЗУТ не следва да бъдат обсъждани. Тези съждения биха били относими ако предмет на обжалване бе отказ да се издаде разрешение за строеж, поради неизпълнение на посочените изисквания. Неоснователен е доводът, че съдът не бил обсъдил първите две пречки за сключване на договор за гаранция, описани в обжалваното писмо, като се бил ограничил до обсъждането само на третата и четвъртата. В случая се обжалва отказ, който е мотивиран с няколко основания. Достатъчно е съдът да установи наличието дори на една пречка, за да приеме отказът за законосъобразен, поради което не дължи обсъждане на останалите. Дори те да не са налице, наличието на която и да е пречка обосновава отказа. Като е отхвърлил жалбата, Административен съд София град е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в полза на Столична община в размер 100,- лева.