Решение № 11763 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/, чрез процесуален представител, срещу решение 343/31.03.2025 г., постановено адм. дело 84/2025 г. на Административен съд Монтана, с което е отменена Заповед 3286з-362 от 27.01.2025г. издадена от Директора на ГДНП за постановен отказ за снемане на полицейска регистрация 15168 от 26.01.2021г. по описа на РУ Монтана към ОД на МВР Монтана, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР на Р. Д. Т.. Съдебното решение се обжалва с доводи за неговата неправилност, поради необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението на АС Монтана и отхвърляне на жалбата срещу посочената заповед на директора на ГДНП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Р. Д. Т., чрез пълномощник, в писмен отговор и съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение, АС Монтана е приел за установено, че на 01.11.2024г. Р. Д. Т. подал заявление с вх. УРИ-301000-17587 до ОД на МВР Монтана, с искане да му бъде заличена полицейската регистрация във МВР, направена във вр. с повдигнато обвинение за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, за което престъпление е бил осъден по НОХД 53/2021г. по описа на РС Берковица и му било наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години. По заявлението в ОД на МВР Монтана е образувана преписка, по която била извършена проверка и изготвено предложение от директора на ОД МВР Монтана до Директора на ГД Национална полиция при МВР с изх.301р-23351 от 12.12.2024г., с развити мотиви за отказ от снемане на полицейска регистрация 15168/26.01.2021г., извършена на Р. Д. Т. във вр. с ДП 278/2020г. по описа на ОДМВР Монтана, поради това, че не отговаря на условията по чл.68, ал.6 от ЗМВР. Посочено е, че НОХД 53/2021г. по описа на РС Берковица е образувано въз основа на материалите от ДП 278/2020г. по описа на ОД МВР Монтана, по което е извършена полицейска регистрация 15168/26.01.2021г. на РУ Монтана, за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С одобреното споразумение по същото НОХД Р. Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66 от НК, за изпитателен срок от три години. Споразумението е влязло в законна сила на 20.04.2021г., като след изтичането на изпитателния срок Р. Т. е реабилитиран, на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК. Съставен е профил на заявителя Р. Т., с данни, изведени от съдържанието на справка рег. 3286р-4806 от 27.01.2025г., установяващи, че Т. е извършител по ЗМ 40 от 20.02.2006г. на РУ Оряхово при ОД на МВР Враца за деяние по чл.290 от НК и по ЗМ 278/2020 на ОД на МВР Монтана, за деяние по чл.339, ал.1 от НК, по което е извършена полицейската регистрация. Установено е, в резултат на извършената проверка в АИС Административно наказателна дейност, че срещу Р. Т. има издадени шест акта за установяване на административно нарушение ( АУАН), шест наказателни постановления (НП) по тях и 11 фиша, като актовете са за различни по вид и тежест нарушения на Закона за движение по пътищата ( ЗДвП), в това число и за виновно причиняване на ПТП, с наложени различни по размер глоби/санкции, за което е приложена справка за нарушител/водач. При тези данни, със Заповед 3286з-362 от 27.01.2025г., издадена от директора на ГДНП, поради липса на основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР и в резултат от направен анализ/профил на заявителя, е отказано снемане на полицейската регистрация. За да отмени този отказ, първоинстанционният съд е приел, че макар и издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, актът е издаден в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Изводите в оспорената заповед, че личността на Р. Т. е рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл.6 ал.1 т.1-3, 6 и 9 от ЗМВР, съдът определил като необосновани, а заповедта - издадена в нарушение на материалния закон и с неговата цел. АС Монтана е посочил, че след като е осъден с одобрено споразумение по НОХД 53/2021г. по описа на РС Берковица, влязло в законна сила на 20.04.2021г., срещу Р. Д. Т. няма образувани нови прокурорски преписки или водени досъдебни или наказателни производства, за посоченото ЗМ 40 от 20.02.2006г. на РУ Оряхово при ОД на МВР Враца, за деяние по чл.290 от НК, липсват доказателства налице ли е повдигнато обвинение, приключило ли е разследването по него, както и липсва влязла в сила присъда за такова по вид престъпление, при което необосновано в обжалваната заповед е прието, че в случая не са налице предпоставките за снемане на полицейската регистрация на Р. Д. Т., тъй като не са отпаднали целите, за които същите се съхраняват. Решаващият съд е обосновал и че неправилно са взети предвид извършените от заявителя нарушения на Закона за движение по пътищата ( ЗДвП), които се явяват административни и като такива са деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и не могат да се преценяват при обсъждане на въпроса за снемане на регистрацията по ЗМВР, която е криминалистична и се извършва единствено по отношение на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Като краен извод, АС Монтана определил оспорената заповед за материално незаконосъобразна и противоречаща с целта на закона. Решението е неправилно. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващия съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка първоинстанционния съд е достигнал до неправилни изводи. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, касае обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680, попадат в приложното поле на тази директива. Според чл. 4, § 1, буква в) от посочената Директива, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г., на което се е позовал и АС Монтана, е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждани във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, §2, буква б) и чл.16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В производството пред АС Монтана е установено, че в хода на административното производство по чл. 68 ал. 6 от ЗМВР административният орган е извършил дължимата проверка за необходимост от съхранение на личните данни на Р. Д. Т. в информационните масиви на МВР, към момента на подаване на заявлението му. Органът е извършил и дължимата преценка на относимите обстоятелства, като е съобразил личността на Р. Т., при което я определил като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазване на обществения ред. При осъществяването на тази преценка, от органа е съобразено голямото количество държани без надлежно разрешение боеприпаси, за което Р. Д. е признат за виновен по НОХД 53/2021г. по описа на РС Берковица, във връзка с изграждането на профила му на лице, незачитащо обществения ред. В допълнение, касационната инстанция приема, че правилно е определен като подходящ и разумен срока на съхранение на данните от полицейската регистрация на Р. Т., при съобразяване с характера и тежестта на престъплението, за които лицето е осъдено през 2021 г. и предвид факта, че реабилитацията по право е настъпила на 20.04.2024г., малко над година и 6 месеца преди подаването на заявлението за снемане на полицейската регистрация. Съгласно т. 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС, настъпилата реабилитация не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е само индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. Като правилни в конкретната хипотеза, се определят изводите на АС Монтана относно издадените срещу Р. Т. 6 АУАН и 6 НП за извършени нарушения на ЗДвП, обсъдени в административния акт при анализа и преценката относно абсолютната необходимост от продължаване на съхранението на личните му данни при извършената полицейска регистрация. Същите са неотносими към преценката на основанията за исканото снемане на полицейска регистрация, доколкото са издадени за извършени административни нарушения по ЗДвП, а не за престъпления по смисъла на Наказателния кодекс, при което не могат да бъдат основание за постановяване на отказ за снемане на полицейска регистрация, извършена за престъпление по чл.339 от НК. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Д. Т. срещу заповед 3286з-362 от 27.01.2025г. издадена от Директора на ГДНП С оглед изхода на делото на ГДНП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за първата и за касационната инстанция или в общ размер от 200 (двеста) лева за двете съдебни инстанции, платимо от ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,