Решение № 11111 от 25.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2013 г.

Решение № 11111 от 25.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали против решение № 33 от 11.03.2013 г. на Административен съд - Кърджали по административно дело № 215/2012 г. С него е отменено решение № ПОВН-13/16.11.2012 г. на директора на РУ "СО" - Кърджали, с което е отхвърлена жалба на Ажда Лятиф Ахмед срещу разпореждане № О-08-081-02-00024268/08.10.2012 г. на заместващ ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Кърджали, и Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали е осъдено да заплати на Ажда Лятиф Ахмед сумата от 450 лв. за разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата на Ажда Лятиф Ахмед против решението на директора на РУ "СО" - Кърджали. Ответницата по касация Ажда Лятиф Ахмед, действаща чрез повереника си адвокат Сунай Фаик Мехмед, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред ВАС. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, за основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на касационната ответница срещу решение на директора на РУ "СО" - Кърджали, с което не е уважена нейна жалба срещу разпореждане, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението, като е приел от доказателствата по делото, че са налице всички предпоставки за упражняване на правото на обезщетение за бременност и раждане. Постановеното съдебно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Правото на обезщетение за бременност и раждане е признато по чл. 48а от КСО на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква съгласно чл. 10 от КСО от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Според § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Така посочените изисквания на закона не се установяват в настоящият случай. Неправилни са изводите на съда, че Ажда Ахмед е упражнявала трудова дейност като земеделски производител. Видно от приложените писмени доказателства в процесния период лицето не е пребивавало на територията на Република България. В задграничният паспорт на Ажда Ахмед е посочено, че същата е напуснала територията на Република Турция на 17.08.2012 г. и е влязла в същата на 08.09.2012 г. Задграничният паспорт на лицето е официален документ, поради което данните съдържащи се в него следва да бъдат кредитирани от съда като безспорно достоверни. Съдът в нарушение на правилото по чл. 164, т. 2 от ГПК и при липсата на предпоставките по чл. 165, ал. 1 от ГПК е допуснал свидетелски показания в противната насока. Извън горното, Ажда Ахмед не е с двойно гражданство и пребивава в държава, която не е в Европейския съюз, поради което всяко преминаване на лицето през границата на Република Турция се отбелязва в задграничния й паспорт, а позоваването на цитираната от съда и от повереника на ответницата по касация европейска директива в тази връзка е неоснователно. През процесният период касационната ответница не е пребивала на територията на Република България, не е осъществявала дейност като земеделски производител, поради което не е осигурено лице и към момента на осигурителния риск не отговаря на условията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане. Внасянето на осигурителни вноски, без да е упражнявана трудова дейност, не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение. Спорният въпрос от фактическа страна къде се е намирала Ажда Лятиф Ахмед в периода около раждането и за който се иска обезщетение, е разрешен от съда при необоснованост на изводите с оглед събраните доказателства. Съдът не е кредитирал безспорно установените факти по делото, че жалбоподателката е отсъствала от страната предвид официалните данни за преминаване през ГКПП, а е кредитирал гласни доказателства за установяване на пребиваване в страната за същия период в разрез с правилата на правната логика за анализ на доказателствата във връзка едни с други и в тяхната съвкупност. Това нарушение е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК за отмяна на решението като неправилно. Тъй като не се налага събирането на нови доказателства и спорните въпроси са по приложението на закона, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което първоначалната жалба на Ажда Ахмед се отхвърли като неоснователна. При този изход няма основание да бъде уважено искането на касационната ответница за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство пред настоящата инстанция, а касаторът не е претендирал такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,