Решение № 9837 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Венико Строй“ ЕООД чрез адв. Георгиев, срещу Решение № 8671 от 05.03.2026 г., постановено по адм. д. № 10937/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220424002455-091-001/10.07.2025 г. издаден от С. Петрова - орган, възложил ревизията, и М. Гочева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РАПРА №П-22220525127790-003- 001/11.07.2025 г. потвърден с Решение № 1165 от 25.09.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП).

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че събраните доказателства по делото не са обсъдени от АССГ по отделно и в тяхната съвкупност. Подробно аргументира тезата си за доказани доставки на стоки/услуги от доставчиците „СКС 17“ ЕООД, „Лейди Суит“ ЕООД, „Копи Кап Строй“ ЕООД и „Силвестър Груп Лимитед“ ЕООД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на процесния РА. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба, претендира оставяне в сила на решението и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-22220424002455-091-001/10.07.2025 г. издаден от С. Петрова - орган, възложил ревизията, и М. Гочева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РАПРА №П-22220525127790-003- 001/11.07.2025 г. потвърден с Решение № 1165 от 25.09.2025 г. на директора на дирекция ОДОП – София при при ЦУ на НАП, с който на „Венико Строй“ ЕООД са установени допълнително начислени задължения за ДДС, в размер на 20 111.27 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък за 2019 г., 2021 г., 2023 г. в размер на 10 055,63 лв., начислени са лихви за забава в общ размер на 13 077.40 лв.

Съдът е развил съображения за законосъобразност на процесния РА, като е приел, в съответствие с Тълкуването решение № 3/26.06.2025 г. по тълк. дело № 2 от 2024 г. по описа на ОС на съдиите на Върховния административен съд, че е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, в установената писмена форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията.

Административният съд е възприел извода на ревизиращите органи относно непризнатото с РА право на данъчен кредит по 5 бр. фактури с ДДС 6 666,64 лв., изд. от „СКС 17“ ЕООД с предмет на доставките „извършени строително-ремонтни услуги“ и „каменна вата, хидростоп 25 кг., гипсокартон и профили за гипсокартон“, като е анализирал договора с предмет „Монтаж на гипсокартон“ и протокол за извършени СМР, но е констатирал, че в писмените документи липсва посочен обект, в който да са извършени СМР. Идентични са съображенията на съда и за договор за ремонт и протокол за СМР. Акцентирано е върху липсата на посочено основание във фактурите, като е прието, че същите са издадени, без да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС.

Правомерността на отказа на данъчен кредит по 3 бр. фактури, изд. от „Лейди Суит“ ЕООД с предмет продажба на стоки (брамак атикаантик керемида, брамак атика антик начален капак, бордюр, тротоарни плочки, тухли, греди, полукръгъл капак за покрив, подкеремидна паропропусклива мембрана, вентилационна керемида) е обоснована с липсата на представени договори за поръчки, заявки, информация за начина на калкулиране на цената на стоките, траснпортни документи, данни за съхранение на стоката и др. Сходни с изложените са мотивите на АССГ относно доставките на строителни материали по фактури, издадени от „Копи Кап Строй“ ЕООД.

Съображенията на първостепенния съд за недоказаност на доставките по 3 бр. фактури, изд. от „Силвестър Груп Лимитед“ ЕООД с предмет доставка на СМР са обосновани с липсата на кадрова обезпеченост. От АССГ е съобразен договор с предмет „пребоядисване на офис“ и протокол за извършени СМР, като е установено отсъствието на посочен обект, на който да са извършени СМР. Съдът се е позовал на липсата на доказателства като оферта и количествено-стойностна сметка. Сходни са мотивите и относно договор за ремонт № 85 с протокол за СМР, както и договор № 84 с протокол за СМР.

Първостепенният съд е обобщил, че създаването и използването на документите с цел заобикаляне на закона и постигане на данъчно предимство обуславя злоупотребата с ДДС.

Предвид извода за недоказаност на извършването на доставките по горепосочените фактури от „СКС 17“ ЕООД, „Лейди Суит“ ЕООД, „Копи Кап Строй“ ЕООД и „Силвестър Груп Лимитед“ ЕООД, приходните органи са приели, че осчетоводените разходи по тях са документално необосновани, с оглед на което и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО са увеличили с тях счетоводните финансови резултати на дружеството за 2019 г., 2021 г., 2023 г., в резултат на което са определили допълнително дължим корпоративен данък и лихви за забава. Съдът е възприел като законосъобразно извършеното с РА изменение на данъчния резултат във връзка с установени недекларирани приходи от продажби от ФУДВ, съгласно финансов отчет № 16/22.09.2021 г. в размер на 3125.83 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.

1. В частта по ЗДДС:

Според националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от Съда на ЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено и в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране, допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. В конкретния случай следва да се отчете и тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо по категоричен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС или услугата е извършена и резултатът е предаден от доставчика на получателя – чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки.

Правилен е изводът на АССГ, че фактурите, издадени от „СКС 17“ ЕООД и „Силвестър Груп Лимитед“ ЕООД с предмет „СМР дейности“ не са съпътствани от доказателства, съдържащи данни за видовете СМР, количества, място на извършване, специализирана строителна техника, времето на извършване на ремонтните и монтажни работи, вкл. строителни книжа. По преписката не са налични данни за местонахождението на това оборудване, нито за кой обект се отнасят, нито резултатът от нея да е наличен при ревизирания или да е отреден в последващата негова облагаема дейност. Освен това съдът е отчел, че доставчиците не са декларирали трудови договори, действащи към момента на фактуриране на спорните доставки, а наличието на нает персонал, безспорно е необходимо при процесните услуги (товаро-разтоварно дейности, почистване, полагане на бетон/арматура/настилки, боядисване, монтаж скеле и др.). По преписката няма данни за закупуване и транспортиране на материали (пясък, бетони др.), вкл. транспортни документи. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в частта на отказания данъчен кредит по фактурите с предмет – СМР поради липса на достатъчна информация за предмета на доставката, като вид и количество СМР, обект на изпълнение на СМР. Сключените договори и приемо-предавателни протоколи, които не съдържат достатъчна информация за изпълнени СМР, установяват възникването на правоотношения между прекия доставчик и РЛ като възложител относно възлагане и изпълнение на определени услуги, но за целите на ДДС, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит по конкретна фактура, следва да е установено по категоричен начин осъществяването на пряката доставка. Както правилно е отчел и първостепенният съд, липсват допълнителни, съпътстващи документи, които да конкретизират извършването и предаването на процесните услуги от преките доставчици на РЛ.

По отношение на доставките на стоки по фактури, издадени от „Лейди Суит“ ЕООД и „Копи Кап Строй“ ЕООД с предмет „строителни материали“, „брамак атика антик керемида, брамак атика антик начален капак, бордюр, тротоарни плочки, тухли, греди, полукръгъл капак за покрив, подкеремидна паропропусклива мембрана, вентилационна керемида“, във фактурите липсва конкретизация на предмета на доставките, като няма и съставени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи и др. При условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху определените по рода си вещи се прехвърля при определянето им по общо съгласие или от момента на предаването им. В процесния случай няма писмени документи, от които да се направи извод за вида и количеството на съответните строителни материали, предмет на спорните доставки.

Липсата на достатъчно информация във фактурите и съпътстващите ги документи относно предмета на доставките /вид и количество на услугите, конкретен обект на изпълнение на услугите, вид и количество стоки, място на предаване на стоките/ е пречка за установяване наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС, то това право може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на облагаеми доставки, които разполагат с непълни фактури. В посочения смисъл е и решението на Съда на ЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, P. T. SA.

От друга страна, oсчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице.

Следователно, при съвкупна преценка на доказателствата и при правилно приложение на материалния закон е изводът на АССГ за законосъобразност на РА в частта на отказания данъчен кредит по процесните фактури, издадени от гореописаните доставчици.

2. В частта по ЗКПО:

В съответствие с чл.10 ЗКПО са налице предпоставките за увеличение на СФР за 2019 г., 2021 г., 2023 г. по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО, какъвто извод е формирал АССГ. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Липсата на доказателства за реално осъществени доставки по спорните фактури означава, че не следва да бъдат признати разходите по тях.

Правилно с РА е изменен данъчният резултат във връзка с установени недекларирани приходи от продажби от ФУДВ, съгласно финансов отчет №16/22.09.2021 г. в размер на 3125.83 лв.

Следователно, решението в частта на приетия за законосъобразен РА относно установените допълнително задължения за корпоративен данък по ЗКПО за процесните данъчни периоди се явява правилно.

По така изложените съображения, не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди за касационното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение