Решение № 7902 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12189/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда гр. Монтана, чрез проц. представител - ст. юрисконсулт С. Кръстева, против Решение 649/24.10.2023г. по адм. дело 537 по описа за 2023г. на Административен съд Монтана, с което по жалба на Общинско предприятие Чистота гр. Монтана е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 31.07.2023г., с лицето Ц. И. П., издадено от М. Петков - гл. инспектор в Дирекция Инспекция по труда - гр. Монтана и Предписание от 31.07.2023г., работодателя да предложи на работника скючване на трудов договор, считано от 20.07.2023г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли се същото да бъде отменено, а първоинстанционната жалба отхвърлена, като се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Общинско предприятие Чистота, чрез процс. представител- адв. К. Атанасова, поддържа неоснователност на касационното оспорване. Иска се да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за пред касационната инстанция, съобразно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Монтана е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване пред Административен съд Монтана е Постановление от 31.07.2023г., издадено от гл. инспектор в Дирекция Инспекция по труда Монтана, с което на основание чл. 405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между ОП Чистота и Ц. И. П., считано от 20.07.2023г. и е дадено предписание на ОП Чистота да предложи на Ц. И. П. сключването на трудов договор, считано от 20.07.2023г. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че между ОП Чистота Монтана и Ц. И. П. е налице сключен граждански договор от 03.07.2023г. за почистване на тревните площи в централната градска част на гр. Монтана, със срок на изпълнение от 03.07.2023г. до 31.07.2023г., срещу уговорено възнаграждение в размер ан 780 лв. На 20.07.2023г. лицето Ц. И. П. е бил извънредно повикан от ОП Чистота Монтана за включване в почистването на градската градина в централната градска част след разразилата се предищния ден в гр. Монтана силна буря. В същия ден в 13:30ч. Ц. П. е починал в градинката на парк Монтанезеум. От приобщените по делото доказателства съдът е установил, че почистването на парк Монтанезеум е възложено на външен изпълнител, а именно: Алфасист инженеринг ООД гр. София. На 21.07.2023г. на място и на 25.07.2023г. по документи на ОП Чистота Монтана е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. Провреката е завършила с издаване на Протокол за извършена проверка ПР2327950 от 25.07.2023г., в който в шест точки са констатирани нарушение на трудовото законодателство, сред които липсват такива относими към твърдяното в оспорения акт трудово правоотношение между ОП Чистота Монтана и Ц. И. П.. Във връзка с констатираните нарушения на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издадено предписание в шест точки, неотносими към процесното. След издаване на протокола по извършената проверка, в Дирекция Инспекция по труда Монтана е постъпила жалба от И. П. Л., в качеството му на наследник на Ц. И. П. б.ж. на гр. Монтана, починал на 20.07.2023 г., в която се твърди, че вуйчо му след 2021г. работил на граждански договор за ОП Чистота Монтана, въпреки че всеки ден бил на пълен работен ден от осем часа, както и на 20 юли 2023г., когато в парк Монтанезиум по време на работа му става лошо и по-късно почива. Предвид подадената жалба на 31.07.2023г. с изх. 23071626 е издадено Решение на гл. инспектор М. Петков за отстраняване допусната непълнота в Протокол от извършена проверка ПР2327950 от 25.07.2023г. във връзка c извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в Общинско предприятие Чистота гр. Монтана, за допълване на нарушение под 7, а именно: При проверката е констатирано, че лицето Ц. И. П. с [ЕГН] на 20.07.2023г. е осъществявал трудова дейност, почистване на тревни площи в централната градска част на град Монтана, като е предоставяло работна сила в полза на предприятието ОП Чистота гр. Монтана, без сключен писмен трудов договор в нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Протоколът от проверка и допълнението към него са връчени на 25.07.2023г. на Директора на ОП Чистота гр. Монтана, ведно с процесното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на осн. чл. 405а, ал. 4 от КТ между работодателя ОП Чистота гр.Монтана и починалото лице Ц. И. П. и Предписание на осн. чл. 405а, ал. 4 от КТ за сключване на ТД. При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорените пред него административни актове. Приел е същите за издадени от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводсвтените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Този извод на първоинстанционния съд изцяло се споделя от настоящият касационен състав. В хода на съдебното производство са събрани всички относими гласни и писмени доказателства, който първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и е извел правни изводи съобразени с относимите по делото факти и обстоятелства и приложимите материалноправни разпоредби. Споделят се изводите на ревизираната инстанция, че оспорените постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между лицето Ц. И. П. и ОП Чистота и Предписание работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор са издадени в нарушение на чл. 35 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Оспореният пред първоинстанционния съд акт е издаден на основание чл. 405а, ал.1 от КТ. Съобразно последната разпоредба, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Разпоредбата на ал. 4 сочи, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Ал. 5 на чл. 405а от КТ въвежда, изключение от правилото на ал. 4, токава когато е настъпила смърт на работника. Съгласно последната разпоредба в този случай, не се дава предписание на работодателя за сключване на трудов договор, а само се констатира действителното съществуване на трудово правоотношение. Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Тази норма обаче не изключва възможността за уговаряне извършването на определена дейност по силата на граждански договор, тогава когато страните имат воля да се договорят за постигане на определен резултат, а не за трайно и повтарящо се престиране на работна сила. За да се определи дали дадено правоотношение има характер на трудово, следва да се извърши анализ дали същото носи основните му белезите, като работно време, трудово възнаграждение, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор. Настоящият касационен състав намира, че в хода на административното производство не са изследвани всички относими факти и обстоятелства, съобразно които да е възможно да се достигне до извод за наличие на трудово правоотношение. За да обяви правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа като трудово, органът е следвало да установи договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В хода на проверката контролният орган не е изяснил обстоятелствата относно изпълняваната от Ц. И. П. работа. Нито в оспорения административен акт, нито в допълнения протокол за проверка е налице извършен от административния орган анализ на тези относими към определяне на правоотношението като трудово, факти и обстоятелства. Ето защо, касационната инстанция намира оспорените административни актове за издадени, както в нарушение на чл. 35 от АПК, така и в нарушение на установената в чл. 59, т.4 от АПК форма, при липса на изложени мотиви. От процесните актове не е видно органа да е взел предвид наличието на такива факти и обстоятелства, които биха могли да доведат до направения извод за наличие на трудово правоотношение. Дори и в допълнения протокол за проверка такива не се съдържат. Последният единствено декларативно посочва предоставяне на работна сила от лицето Ц. П. в полза на ОП Чистота на 20.07.2023г., без сключен писмен договор. Този протокол обаче не е бил цитиран като основание за издаване на процесните актове, предвид което не би могло да се приеме, че в същия се съдържат мотивите за издаването им. Дори и да се приеме последното, то от посоченото престиране на работна сила на 20.07.2023г. не би могло да се стигне до извод, че същото е с оглед на прикрито трудово правоотношение. Този извод не може да се изведе и от възприетите от административния орган обстоятелства за наличие на граждански договор между починалото лице и ОП Чистота, за настъпила смърт на лицето на 20.07.2023г. в парк Монтанезеум, след като е бил повикан за конкретната дата да почиства централната градска част. Последните две обстоятелства не обосновават извод за наличие на основните елементи на трудово правоотношение. Няма данни по делото дейността по почистване да е била осъществявяна от починалото лице ежедневно, при спазване на установено работно време и установен трудов ред, с оглед договорено ежемесечно възнаграждение. Липсват и такива фактически твърдени от страна на самия административен орган. По изложените съображения изводът на административния орган за наличие на трудово правоотношение се явява необоснован, а постановлението с което същото е обявено за съществуващо издадено при наличие на основания по чл. 146, т.2, 3 и 4 от АПК за неговата отмяна. Споделя се изводът на първоинстанционния съд за издаване на оспореното пред него предписание, да се сключи трудов договор с лицето Ц. И. П. за противоречащо на разпоредбата на чл. 405а, ал.5 от КТ. Предвид последната при настъпила смърт на лицето, както е в процесният случай, предписание за сключване на трудов договор не се издава на работодателя. По така изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че като е отменил оспорените пред него актове, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Предвид, че не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и с оглед, че същото е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски, за адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за заплащане на такова в размер на 1000 лв., в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение