Решение № 190 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2010 г.

Решение № 190 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена П. гимназия "Н. П." [населено място] срещу въззивно решение, постановено на 28.06.2010 г. по гр. д. № 325/2010 г. на Шуменския окръжен съд. Касационното обжалване е допуснато с определение № 669/09.05.2011 г. по въпроси за критериите, по които се установява кой измежду сравняваните служители работи по-добре, какъв контрол може да упражни съда на тази преценка на работодателя и за доказателствените средства, с които може да се установи в исковия процес извършване на подбор по чл. 329 КТ Съставът на Върховния касационен съд, намира следното: Работодателят трябва да се ръководи от по-високата квалификация и по-добра работа на сравняваните работници и служители. Квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация, като се установява със съответните документи. Преценката за качеството на работата /точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения/ се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от значение за съответната трудова функция. Между тях са и данните за дисциплинарното минало на служителя с оглед цялостната му трудова характеристика Оценката по двата показателя, които са въздигнати в чл. 329 КТ е комплексна, като подборът включва още и съпоставяне по приетите показатели на всеки участник в подбора. С тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работата. Работодателят може да извърши преценката за квалификация и качество на работа, като използва различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Допустими са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощни комисии по подбора. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност. По касационните оплаквания: К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски. Ответникът по касация В. И. В. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е развила съображения за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила въззивното решение и да й бъдат присъдени съдебноделоводните разноски. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на сраните, както и приложимия закон, намира, че касационната жалба е основателна. Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния Шуменски районен съд е уважил исковете, който е приел, че уволнението на В. е незаконосъобразно, поради нарушение на чл. 329 КТ - недоказан предварителен подбор, съответно критериите по които евентуално е бил извършен и мотивите, поради които останалите на работа учители по информатика са предпочетени пред В. Правилно въззивният съд е приел, че подборът по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол, но в противоречие с даденото от настоящия състав разяснение, е отказал да цени протокол № 01/01.07.2009 на ръководството на училището със синдикалните ръководители, на което са обсъждани и приети критериите за подбор на педагогическия персонал, взето е и решение какви точки при какви данни да се поставят по отделните показатели, имащи отношение към квалификацията и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Към този документ е приложен и протокол, в който в табличен вариант са оценени поотделно участващите в подбора. Двата писмени документа, макар и частни, са годни доказателствени средства за установяване на отразеното в тях, като В. В. не е възразила в срок срещу автентичността им, нито че са съставени с оглед интересите на процеса. При това положение, за работодателят не е имало задължение да сочи и други доказателства, установяващи извършването на подбора. Възприетите от работодателя показатели са с оглед образованието и качеството на работа на лицата, между които е извършван подбора. Няма пречка, работодателят да ползва резултати от тестове, по-ранни атестации, изпити и др. под., за да прецени точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения на служителите и да съпостави качествата им. В случая, е взето решение да се имат предвид и резултатите при оценяването по Национална програма "Диференцирано заплащане" по показателите, относими към критериите по чл. 329 КТ. В. не е твърдяла в исковата молба, нито по-късно след представяне на цитираните по-горе документи, че нейните оценки, съответно тези на другите служители, участвали в подбора, не са обективни и по този въпрос не е имало спор в първата инстанция. Възражението, че работодателят не е установил факти и не е посочил доказателства за дадените оценки по показателите, по които е извършил подбора, е въведено за първи път едва с въззивната жалба, което е недопустимо. В заключение, решението на въззивния съд се явява неправилно и следва да се касира, като спора се разреши по същество от настоящия състав и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ се отхвърлят. В. В. следва да заплати на работодателя сторените във всички инстанции съдебноделоводни разноски. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение