Решение № 2318 от 7.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1146/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

В. К. Л. обжалва Решение 546/29.11.2023 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 807/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед ЗЛС-83/18.09.2023 г. на ВрИД командир на Военно формирование 42800 за налагане на касатора на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване на отчет при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

Ответникът - ВрИД командир на Военно формирование 42800, не взема участие в касационното производство.

Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Атакуваното решение не е засегнато от заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които по същество са относими към приложението на материалния закон от първостепенния съд. Съображенията на съда, с които са обосновани решаващите изводи за процесуална и материалноправна законосъобразност на заповедта, съответстват на закона.

1. Заповедта, противно на доводите на касатора, отговаря на съществените изисквания към съдържанието й, установени от чл. 148, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ППЗОВСРБ спрямо акта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на договора за военна служба. Заключението следва от съотнасянето на дължимото според разпоредбите към реквизитите на конкретната заповед.

а. В мотивната част на акта е описано нарушението управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, т.е. умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 НК, за което Л. е осъден с влязла в сила присъда (в частност протоколно определение на Софийския военен съд от 21.08.2023 г., одобряващо споразумение с последиците на влязла в сила присъда вж. чл. 383, ал. 1 НПК), точните правни основания за дисциплинарното наказание и прекратяването на договора чл. 245, ал. 1, т. 1 и чл. 165, т. 3 ЗОВСРБ, а разпоредените правни последици са ясно формулирани и изразяват недвусмислено волята на органа. При тези реквизити на заповедта обективно не би могъл да бъде препятстван нито съдебният контрол, нито осъществяването на правото на защита на нейния адресат.

б. Уреждането с последваща заповед на началника на ВФ от 25.09.2023 г. на имуществените последици от прекратяване на правоотношението не е порок на оспорената заповед, а евентуална нейна непълнота, която е преодоляна с издаването на отделен акт.

в. Срокът за сдаване на длъжността е свързан с изпълнението на заповедта, както правилно е приел и административният съд, доколкото сдаването е функция от прекратяването на договора за военна служба. Затова непосочването му изрично в акта не засяга неговата законосъобразност, още повече, след като длъжността реално е била сдадена до датата на връчване на заповедта и по този факт не е налице спор между страните.

г. Релевираната от касатора неяснота относно момента на прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност е преодолима с позоваването на чл. 170, ал. 1 ЗОВСРБ - договорът за военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба.

1. Неоснователен е доводът, че неотразяването в потвърдената от съда заповед на акта за оправомощаване на командира на ВФ да наложи дисциплинарното наказание и да прекрати договора за военна служба представлява нарушение, влияещо върху законосъобразността на заповедта.

а. Компетентността на органа произтича пряко от закона или от делегация. Във втората хипотеза оправомощаването е юридически факт от предмета на доказване, подлежащ на установяване с доказателствени средства, а не е реквизит на самия акт, с който е упражнено конкретното правомощие. В случая оправомощаването на издателя на заповедта е извършено на основание чл. 146, т. 3 ЗОВСРБ със Заповед ОХ-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната (вж. т. 8 от заповедта), която е представена по делото, а правомощието специално за налагане на дисциплинарното наказание следва от чл. 137, ал. 4 ППЗОВСРБ вр. чл. 248 от закона.

б. Направеният от съда анализ на източниците, обуславящи компетентността на органа, вкл. придобиването от командира на ВФ на статус от обхвата на Заповед ОХ-672/15.08.2023 г. и правомощията му по отношение на Л. с оглед на притежаваното от него военно звание, се споделя от касационната инстанция. Препратката към мотивите на първоинстанционния съд в тази част е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

1. Неизслушването на касатора или непоискването на писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание по чл. 245, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ не е административнопроизводствено нарушение по чл. 246, ал. 4 ЗОВСРБ, както се поддържа в жалбите пред двете инстанции.

а. Верни са съжденията на съда, обвързващи дължимостта от изслушване при налагане на дисциплинарно наказание уволнение с извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за нарушението чл. 246, ал. 2 от закона. Служебната проверка по разпоредбата не е задължителна, ако нарушението е установено с влязла в сила осъдителна присъда ал. 3 на текста. От своя страна, ал. 4 урежда отпадането на задължението за изслушване, когато то е невъзможно по вина на военнослужещия, но това общо правило трябва да се тълкува правно-логически със специалното по ал. 3 вр. ал. 2, което го дерогира.

б. Разумът на закона за подобно разрешение е разбираем. В хипотезата по чл. 245, ал. 1, т. 1 наказващият орган действа при обвързана компетентност установеният факт на осъждане за умишлено престъпление от общ характер го задължава да наложи въпросното дисциплинарно наказание и отнема възможността му по чл. 247 ЗОВСРБ да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата по извършването му и поведението на военнослужещия до този момент. Евентуално изслушване или изискване на писмени обяснения би било безпредметно, тъй като по хипотеза не би се отразило на процеса по определяне на наказанието.

1. Фигурирането в заповедта на текст, че същата следва да се връчи в деня на издаването й е без правна стойност и не прави акта неизпълним.

Датата на връчване на заповедта има значение за упражняване на правото на жалба срещу нея, както и за началния момент на изпълнението й чл. 250, ал. 2 ЗОВСРБ. Нареждането относно момента на връчване има вътрешноведомствен характер и въобще не е свързано със същинското изпълнение на заповедта, което е предпоставено от деня на връчването на акта или неговото получаване.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение