Решение № 8809 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2014 г.

Решение № 8809 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на службата по геодезия, картография и кадастър- Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 352/19.02.2014 г. по адм. д. № 4445/2013 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно, включително и в частта досежно присъдените с решението разноски и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба Д. П. Й. чрез своя процесуален представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледна по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на касатора да издаде скица-извадка от кадастралната карта на имот с идентификатор № 10135.4501.1166 по искане на Д. П. Й. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Решението е материално законосъобразно: Снабдяването със скица е искане за издаване на удостоверителен административен акт. Искането не е свързано с конкретно задължение на претендиращия за установяване на материално субективно право. Поради това административният орган е задължен да издаде исканата справка в претендирания й вид. Тъй като се касае за мълчалив отказ, то същият е незаконосъобразен и поради това, че не може да се направи извод за предполагаемите съображения на административния орган за отказа. Като е направил извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт и е върнал приписката на административния орган за прознасяне на компетентния административен орган, съдът е постановил решението си в съотвествие с материалния закон, поради което наведеното оплакване с касационна жалба за нарушението му е неоснователно. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани пред касационната разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. С решението си съдът е осъдил административния орган да заплати на Д. П. Й. направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лв. Касационната жалба досежно присъдения с обжалваното решение размер на разноските не може да се разгледа по реда на касационния контрол, без да е постановено по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК определение по претендираното изменение. В тази част касационната жалба следва да се приеме за молба за изменение на решението в частта за разноските, по което първоинстанционният съд следва да се произнесе с определение. Поради това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, производството -да се прекрати, а делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по съдържащата се в касационната жалба молба за изменение на решението в частта за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение