Решение № 12207 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Миграция" - СДВР, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Иванова, против решение 2208 от 02.04.2021 г., постановено от Административен съд - София - град, Първо отделение, 43 състав, по адм. д. 6648/2020 г. С касационната жалба се релевират касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Според касатора съдът е възприел превратно фактическата обстановка, при което е извел погрешни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Развива тезата, че процесната заповед е издадена, тъй като в хода на извършената проверка е установено, че двамата съпрузи не знаят лични подробности един за друг, не живеят заедно и бракът им е сключен през 2012г. с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България за получаване на разрешение за пребиваване. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Камило, гражданин на Република Куба, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото от приложените по делото писмени доказателства е видно, че кубинският гражданин и съпругата му не съжителстват заедно и тези обстоятелства не се опровергават от ангажираните свидетелски показания. При разпита на съпругата на чужденеца, същата заявява, че са й били предложени пари за да се омъжи за него и че е живяла с него след брака само месец- два, след което се прибрала в Ловеч. Според участващия по делото прокурор съвкупният анализ на доказателствата сочи на наличие на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, уреждащи режима на чужденците, а именно лицата не живеят заедно, липсва принос към задълженията произтичащи от брака и се дават противоречиви сведения за личните данни на съпруга. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 2208 от 02.04.2021 г. е отменена по жалба на Д. Камило, гражданин на Република Куба, Заповед рег. 513з 8283/24.04.2020 г., издадена от началник отдел "Миграция" СДВР за отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец в Република България и преписката е върната на началник на отдел "Миграция" СДВР за произнасяне по заявлението за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на Д. Камило, гражданин на Република Куба, при съобразяване на мотивите на съдебното решение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 25, ал. 3 ЗЧРБ при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта. Констатирано е, че са изложени мотиви от фактическа и правна страна и такива се съдържат и в становище рег. 513р 29975/21.04.2020 г. на СДВР, цитирано в оспорената заповед. Първостепенният съд е констатирал, че процесният отказ за продължаване на пребиваването на чужденеца в страната е издаден на основание чл. 26, ал. 3 и чл. 26, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 6 ЗЧРБ. По силата на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ, се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване, като преценката за отказ на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Законодателят е регламентирал хипотезите, при които може да се изведе заключение, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, уреждащи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. В конкретната хипотеза издателят на заповедта се позовава на чл. 26, ал. 4 т. 1, т. 4 и т. 6 ЗЧРБ, тоест на обстоятелствата, че съпрузите не живеят заедно, дават противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг или за друга важна лична информация, както и заплащането на парична сума при сключването на брака извън обичайната зестра, които се доказват от приетото за установено от фактическа страна. Първостепенният съд е счел, че в случая не може да се формира заключение, че бракът е именно основанието да получи разрешение за пребиваване и е сключен с такава цел. С оглед на това решаващият състав е приел, че административният орган не е извършил преценка за наличие на хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ за получаване на постоянно пребиваване на чужденеца като член на семейството на български гражданин от 01.06.2012 г. до настоящия момент, ако е пребивавал непрекъснато на територията на Република България през последните пет години, за което са налични данни в административната преписка. Освен това първоинстанционният съд е преценил, че от страна на издателя на акта следва да се устаниви и наличието на предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ, даващи възможност за придобиване на постоянно пребиваване на чужденец, който до 27 декември 1998 г. е влязъл, пребивавал и не е напуснал територията на Република България. При това положение е счетено, че следва да се изясни дали Д. Камило има право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗЧРБ. Също така първостепенният съд е установил, че не е извършена преценка относно продължителността на пребиваване на чужденеца в Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, съществуващи връзки в страната или липсата на връзки с държавата по произход, дължима на основание чл. 26, ал. 8 ЗЧРБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото първоинстанционният съд е констатирал, че по подаденото заявление е извършена проверка е и е установено, че чужденецът живее на заявения адрес без съпругата си и при проведено интервю в отдел "Миграция" СДВР чужденецът е уточнил, че работи като строителен работник, а съпругата му живее в гр. Ловеч, но той не знае нейния телефон. На 06.04.2020 г. са попълнени въпросници, от които е видно, че Д. Камило не знае имената на родителите на съпругата си; не знае имената на нейните сестри и брат; от брака нямат деца; не са почивали съвместно; нямат съвместни любими занимания. На същите въпроси съпругата е отговорила, че не живее заедно с чужденеца; не знае имената на неговите родители; не знае дали има братя или сестри и техните имена; не знае дали има предходни бракове и деца; при сключването на брака й е дал 400 лева и златни обеци, които тя веднага заложила. Съдът е приел, че съпрузите не живеят заедно, което е потвърдено и от обясненията на съпругата, от извършените проверки на адреса и от свидетелските показания на живущата на същия адрес В. Митева, която е заявила, че познава кубинския гражданин, който живее на адреса от много време и не го е виждала с жена. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел неправилни и необосновани правни изводи. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че административният орган не бил извършил преценка за наличие на хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ за получаване на постоянно пребиваване на чужденеца, като е дадено задължително указание да се установи и наличието на предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ, даващи възможност за придобиване на постоянно пребиваване на чужденец. Касационният съдебен състав не споделя това становище и счита, че преценка относно наличието на основание за получаване на право на постоянно пребиваване в страната би могла да се обсъжда само тогава, когато чужденецът е поискал изрично това и го е заявил ясно и недвусмислено в заявлението си, с което е сезирал административния орган. В случая обаче от постъпилата административна преписка е видно, че в нея не е приложено заявлението, по което е образувано административното производство. Този пропуск е съществен, тъй като от съдържанието на предявеното заявление зависи какво е точно искането на чужденеца, по което следва да се произнесе издателя на процесния административен акт. Ето защо първоинстанционният съд е следвало да укаже на административния орган да окомплектова преписката със заявлението на чужденеца, за да може съдът да прецени дали има релевирано искане за получаване на право на постоянно пребиваване, тъй като ако такова искане липсва, органът би се произнесъл недопустимо относно нещо, с което изобщо не е сезиран. Освен това касационният съдебен състав счита, че първостепенният съд е следвало да изиска от адм. орган да представи релевантна информация относно статута на чужденеца в периода преди сключването на брака през 2012г., доколкото от текста на докладната записка от 15.04.2020г. е видно, че Д. Камило пребивава в Република България от 1986г. С оглед на това от решаващо значение е обстоятелството кога за първи път е предоставено право на продължително пребиваване и на какво основание - дали поради сключения брак с българка, или по други различни причини. Гореописаните нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като същите са довели до неправилното прилагане на материалния закон и изискват отмяна на обжалвания съдебен акт на това основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново произнасяне на друг съдебен състав от същия съд, който при новото първоинстанционно разглеждане на делото следва да задължи ответния административен орган да окомплектова преписката със заявлението на чужденеца, по което е постановен процесния отказ, както и да предостави на съда изискуемите данни относно статута на Д. Камило преди сключването на брака му през 2012г. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,