Решение № 10887 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7988/2009 г.

Решение № 10887 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7988/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Шахе Якубян, гражданин на Сирия, против решение № 11 от 23.02.2009 г., постановено по адм. д. № 6125/2008 на Административен съд - София град (АССГ). По изложени оплаквания, че решаващият съд не е обсъдил целесъобразността на оспорената заповед за отнемане правото му на постоянно пребиване в Република България, касаторът навежда довод за нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК на правораздавателната дейност на АССГ. Иска отмяна на съдебното решение и на оспорения администравен акт. Ответникът по жалбата - директор на Дирекция "Миграция" към Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ЗДМ-595 от 17.08.2006 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, на касатора Шахе Якубян, гражданин на Сирия, на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България - поради това, че не е изпълнил условието за пребиваване в страната най-малко 6 месеца и 1 ден през предходната календарна година (2005). АССГ е установил, че касаторът е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България и от 1985 година има сключен граждански брак с българска гражданка. Видно от представеното удостоверение № ХГ-5069/17.11.2008 г. на МВР, Дирекция "Миграция", Шахе Якубян е влязъл на територията на страната на 21.03.2005 г. и излязъл на 25.03.2005 г., след което е влязъл отново на 8.08.2005 г. и е напуснал на 11.08.2005 г. Следователно в рамките на 2005 година е пребивавал на територията на България общо 9 дни. На базата на така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приложил вярно нормата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (редакция, ДВ, бр. 42/2001 г.), според която правото на пребиваване се отнема, ако се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт, първоинстанционният съд правилно е счел, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон принудителна административна мярка (ПАМ) "Отнемане правото на пребиваване". Нормативно предвидените изисквания за взетото административно решение съществуват към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Противно на релевираният в касационната жалба довод, преценката на административния орган да упражни властническата си компетентност и наложи ПАМ, не подлежи на съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЧРБ регламентира абсолютни основания за прилагане на ПАМ и при обективиране на факти, попадащи в нормативните й състави, органът е длъжен да постанови акт с предписаното съдържание. Съдебният контрол е приложим само по отношение законосъобразността на акта, но не и по отношение на неговата целесъобразност (Арг.: чл. 145, ал. 1 и чл. 168, ал. 1 от АПК). При липсата на релевираното с касационната жалба основание за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлена жалбата против заповед № ЗДМ - 595 от 17.08.2006 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,