Решение № 15586 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13924/2017 г.

Решение № 15586 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13924/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 93/24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 22/2017 г. по описа на Административен съд – Ш.. Първата касационна жалба е депозирана от "МБАЛ – Ш." АД, представлявано от изпълнителния директор срещу оспореното решение, в частта, в която се отхвърля жалбата им против заповед за налагане на санкции № РД-09-01/04.01.2017 г. на Директора на РЗОК – Ш., в частта, по точки от 1, 2, 15, 17, 19, 20, 25 и т. 26, по точки 3, 4, 5 и т. 18, по точки от 10 до 14 включително, по точка 6, 7, 8 и 9, по точка 22, 23 и 24, по точка 28, 29 и 30 и по точка 27. Иска се отмяна на решението, в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отмени оспорения административен акт. Претендират се направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Втората касационна жалба е подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - град Ш. (РЗОК - Ш.) против процесното решение, в частта, в която е отменена заповед за налагане на санкции № РД-09-01/04.01.2017 г. на Директора на РЗОК - Ш., в частта за наложени финансови неустойки, както следва: по т. 16 за нарушение по чл. 238 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 200. 00 лева (двеста лева); по т. 21 за нарушение по чл. 238 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 200. 00 лева (двеста лева). Развити са съображения досежно валидност и допустимост на първоинстанционното решение, в обжалваната част, но постановено при наличие на отменителни основания - съществено нарушение съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното решение, в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Споделя изводите на административния съд в решението и мотивите към него. Намира, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции № РД-09-01/04.01.2017 г. на директора на РЗОК – Ш., издадена на основание чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, чл. 270, ал. 1 и чл. 280, ал. 4 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, с което на "МБАЛ-Ш." АД, град Ш. са наложени общо 30 санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лв. за всяка, на основание чл. 261, ал. 1, т. 1 и чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, респективно на обща стойност в размер на 6 000. 00 лв. По точка 1, 2, 15, 17, 19, 20, 25 и т. 26 от обжалваната в първоинстанционното производство заповед административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в т. 2. 1, т. 2. 2, т. 5. 1, т. 5. 3, т. 6. 1, т. 6. 2, т. 6. 7 и т. 6. 8 на Протокол № VI-149-250/21.10.2016 год. /Протокола/ - в част І "Данни, попълвани от лекар/лекар по дентална медицина, издал направлението за хоситализация/лечение по амбулаторни процедури" Блок "Изпраща се за прием" и част II "Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение", Блок "Приемащо лечебно заведение" не са положени подписи на изпращащ и на приемащ лекар, като в първия и третия случай липсват и двата подписа едновременно. Решаващият съд намира гореупоменатите нарушения за безспорно установени както от приложените по делото Направления за хоспитализация обр. 7 /л. 115, л. 118, л. 183, л. 188, л. 192, л. 196, л. 215 и л. 220 по делото/ по отношение на ЗОЛ, така и от заключенията на вещите лица д-р В. Стоянов /л. 450 от делото / и д-р М. Ценова /в. 456 от делото/ по СМЕ, приета от съда и страните без възражения, като обективни и компетентно дадени и кредитирани от съда с оглед кореспонденцията им със съвкупния доказателствен материал по делото. Първоинстанционният съд извежда, че административният орган правилно е приел наличието на нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация, съставляващо нарушение на чл. 238 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. По точки 16 и 21 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в 5. 2 и т. 6. 3 на Протокола. Първоинстанционният съд намира, че горните нарушения покриват критериите за маловажен случай по смисъла на пар. 1, т. 4. 2. б"в" от ДР на Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, а именно техническа грешка при изготвяне на Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ – НЗОК № 7), изразяваща се в липса на подпис на приемащ и изпращащ лекар, но вписани име и фамилия на същия, като в останалата медицинска документация по отношение на този пациент е вписан и съответно положен подпис на лекаря. Обоснован е извод, че при тази хипотеза административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 258, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, поради което заповедта в тази част е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. По точки 3, 4, 5 и т. 18 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в т. 2. 3, т. 2. 4 и т. 2. 5 и т. 5. 4 на Протокола - при всичките четири случая, в двата екземпляра на Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл. № 7/, в част ІІІ "Данни, попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение", Блок "Постъпил в лечебното заведение" липсва подпис на ЗОЛ, че е запознат с източника на финансиране и предстоящи процедури. Установено е също, че в първия случай, по повод проверка на ИЗ № 16465/2016 год. на ЗОЛ в двата екземпляра на Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл. № 7 в част II "Данни попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебно заведение", Блок "Приемащо лечебно заведение" не е положен подпис на приемащ лекар и не е попълнен реквизит "ИЗ №", а във втория и третия случаи-по повод проверка на ИЗ № 16541/2016 на ЗОЛ и ИЗ № 16565/2016 на ЗО в двата екземпляра на Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл. № 7/, а в част I "Данни, попълвани от лекар/лекар по дентална медицина, издал направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури", Блок "Изпраща се за прием" не е положен подпис на изпращащ лекар, а в част II "Данни попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебно заведение", Блок "Приемащо лечебно заведение" не е положен подпис на приемащ лекар. Първоинстанционният съд намира за правилни изводите на административния орган, че горното се явява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация и като правна квалификация съставлява нарушение на чл. 238 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. По точки от 10 до 14 включително от Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в т. 4. 5, т. 4. 6, т. 4. 7, т. 4. 8 и т. 4. 9 на Протокола - в двата екземпляра на Направление за хоспитализация за приемащ лекар с положен подпис е отразен д-р Р. Халим – специализант по кардиология, който не е посочен в Приложение № 1 към Допълнително споразумение № 47/26.05.2016 г. към договор № 270305/24.02.2015 г. Решаващият съд излага съображения относно наличието на допуснато нарушение на чл. 240 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., доколкото цитираната разпоредба изисква медицинската документация, в т. ч. "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ – НЗОК № 7), да се подписва само от лекари, включени в Приложение № 1 към договора с изпълнителя на болнична помощ, т. е. от лекари с придобита специалност, а в случая е установено, че в направленията за хоспитализация като приемащи лекари са се подписали лекар-специализант, невключен в този списък. Първоинстанционният съд приема, че "МБАЛ - Ш." АД, в качеството си на изпълнител на болнична медицинска помощ, е нарушило установените изисквания за работа с медицинска документация и в частност изискването на чл. 240 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., поради което административният орган правилно е наложил на оспорващото дружество финансова неустойка в размер на 200. 00 лева при наличие на визираните в чл. 265, ал. 3 във вр. с чл. 261, ал. 1, т. 1 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., материалноправни предпоставки, респективно в частта ? по точки от 10 до 14 включително атакуваната заповед е издадена при съблюдаване на материалния закон и неговата цел. По точка 6, 7, 8 и 9 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в 2. 7, т. 2. 8, т. 2. 9 и т. 2. 10 на Протокола - в деня на постъпването на пациентите в ЛЗ им е направена рентгенография на бял дроб, съставляващо основна диагностична процедура, разчитането на която е направено от д-р Аврамова, но няма положен подпис от специалиста по образна диагностика. Първоинстанционният съд обосновава извод относно наличието на нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация, като правна квалификация съставляващо нарушение на чл. 158, т. 6 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, тъй като резултатът от образното изследване-рентгенография на бял дроб, която е основна диагностична процедура е без подпис на специалиста, извършил изследването, а това е изискване на Медицинския стандарт "Образна диагностика". Изложени са мотиви, съобразно които административният орган основателно е приел, че това нарушение не покрива критериите за явна фактическа грешка и за маловажен случай, поради което и на основание чл. 261, ал. 1, т. 1 и чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил на лечебното заведение финансова неустойка в размер на 200. 00 лв. за всяко нарушение. По точка 22, 23 и 24 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в част т. 6. 4, т. 6. 5 и т. 6. 6 на Протокола - при дехоспитализацията на ЗОЛ лечебното заведение-изпълнител на болнична помощ не е издало епикриза в три екземпляра - за пациента, за ОПЛ и екземпляр, приложен към ИЗ. Въз основа на това административният орган е приел, че е налице нарушение на чл. 185, ал1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НРД 2015 за МД. и на основание чл. 261, ал. 1, т. 1 и чл. 265, ал. 3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 200. 00 лв. на лечебното заведение за всяко едно от нарушенията. Първоинстанционният съд намира, че гореупоменатите нарушения са установени по безспорен начин както от приложената по преписката медицинска документация, така и от заключението на вещото лице по СМЕ-д-р М. Ценова /л. 456 от делото/, прието от съда и страните по делото без възражения като обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото. По точка 28, 29 и 30 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в част т. 9. 1, т. 9. 2 и т. 9. 3 на Протокола - в ИЗ на ЗОЛ са приложени 3 бр. епикризи, издадени на датата на дехоспитализация на пациентите - 19.10.2016 год., без подписи на лекуващ лекар и нач. отделение. Въз основа на това административният орган е приел, че е налице нарушение на чл. 185, ал1, т. 1 и т. 2 от НРД 2015 за МД, тъй като два броя от изготвената епикриза не са връчени на пациента при изписване, което представлява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация и на основание чл. 261, ал. 1, т. 1 и чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 200. 00 лв. на лечебното заведение за всяко едно от нарушенията. Решаващият съд намира гореупоменатите нарушения за установени по безспорен начин както от приложената по преписката медицинска документация, така и от заключението на вещото лице по СМЕ-д-р Д. Панов /л. 462 от делото/, прието от съда и страните по делото без възражения като обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото. По точка 27 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в част т. 6. 9 на Протокола, установено при проверка на медицинска документация по КП № 39 за ИЗ № 16680/2016 г., за проведено лечение на ЗОЛ, прието без направление за хоспитализация. Въз основа на горното, административният орган е констатирал наличие на нарушение на чл. 158, т. 2 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. и на основание чл. 261, ал. 1, т. 1 и чл. 265, ал. 3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 200. 00 лв. на лечебното заведение. След преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съда намира, че горното се явява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация и като правна квалификация съставлява нарушение на чл. 158, т. 2 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год, което представлява нарушение на установените изисквания за работа с медицинската документация. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд извежда че оспорваната заповед е издадена от компетентен по степен и материя орган – Директор на РЗОК – Ш.. Прието е, че същата е изготвена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна. В частта по точки от 1, 2, 15, 17, 19, 20, 25 и т. 26 от заповедта, по точки 3, 4, 5 и т. 18 от заповедта, по точки от 10 до 14 включително от заповедта, по точка 6, 7, 8 и 9 от заповедта, по точка 22, 23 и 24 от заповедта, по точка 28, 29 и 30 от заповедта и по точка 27 от заповедта, първоинстанционният съд намира оспореният акт за материално законосъобразен, като издаден при наличие на констатираните нарушения от контролните органи, при правилно посочване на разпоредбите, на основание на които административният орган е квалифицирал установените деяния като нарушения на чл. 238, чл. 240, чл. 158, т. 6 чл. 158, т. 2 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и по чл. 185, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НРД 2015 за МД, а определените санкции по вид и размер в съответствие на предвидените в чл. 265, ал. 3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Решаващият съд извежда, че издадената заповед, в посочените й части е съобразена и с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. По отношение на оспорените т. 16 и т. 21 от заповедта, първоинстанционният съд приема, че същата е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона, поради което в тази част заповедта като незаконосъобразна е отменена. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Ш., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначени са необходимите поради нуждата от специални знания, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно – медицински експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са наведените в касационната жалба на лечебното заведение доводи досежно неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. С разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО е уредено задължителното съдържание на националните рамкови договори, което по силата на т. 3 включва условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 6 а и 6 б от ЗЗО съдържанието на НРД установява условията и реда за контрол по изпълнението на договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Служебно известен на съда е факта, че към датата на извършване на проверката - в периода от 17.10.2016 г. до 21.10.2016 г. и на издаване на заповедта за налагане на санкции - 04.01.2017 г., няма приет нов НРД за 2016 г. Според чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, когато Националният рамков договор за медицинските и съответно за денталните дейности не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащите до момента НРД, поради което приложим е действащият до момента НРД за МД 2015 г. Съгласно чл. 54, ал. 9 от ЗЗО, в изменената му редакция, изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., в случаите по ал. 8, когато промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2, те се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК. Горното правомощие на НС на НЗОК да взема решения за допълнение или изменение на изискванията на действащия НРД е обвързано с въведеното от законодателя особено отлагателно условие в § 45 от ПЗР на ЗИДЗЗО /ДВ, бр. 48 от 2015 г. /, който установява, че до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред. Проверките по ал. 1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, се приключват по досегашния ред. На основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване във връзка с неприемане на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2016 г. при условията и в сроковете, определени в ЗЗО, и настъпили промени в действащото законодателство, налагащи изменение и допълнение на съдържащите се в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. изисквания по чл. 55, ал. 2 ЗЗО, Надзорният съвет на НЗОК приема Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., в сила от 1.04.2016 г., изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), с което се определят условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договори с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 3, 3 а, 4, 5, 6, 6 а, 6 б и 7 ЗЗО. В съответствие с § 2, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. издадено от НС на НЗОК, Националният рамков договор за 2015 г. следва да се прилага, доколкото не е изменен със същото. В Г. ХIV-та на цитираното решение, озаглавена "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ" се въвеждат нови правила и ред за осъществяване на контрол. След анализ на относимата правна уредба, Върховният административен съд приема, че в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на § 11 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. издадено от НС на НЗОК, в която е разписано изключение, като е установено, че в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 март 2016 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, на основание § 45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 2015 г.) глоби и имуществени санкции се налагат при условията и по реда на ЗЗО и ЗАНН. Всяко от констатираните 30 нарушения в конкретния случай е извършено след 31 март 2016 г., предвид което директорът на РЗОК законосъобразно и обосновано е издал заповед за налагане на санкция, а не наказателно постановление по реда на НРД-2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 10 от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 се определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 вкл. от ЗЗО, която е публикувана на официалния сайт на НЗОК. Съобразно тази Инструкция и разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, правилно в хода на проверката длъжностните лица са съставили протокол, връчили са копие от него на проверяваното дружество и са му предоставили 7-дневен срок за писмено становище. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на лечебното заведение относно неправилно приложение на нормата на чл. 76 ЗЗО. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно случаите, в които арбитражната комисия не е достигнала до решение поради липса на обикновено мнозинство, като при обсъждането и гласуването за всяко от тях са гласували по трима души "за" и по трима души "против". За тази хипотеза разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК предвижда задължение за комисията, която не е стигнала до решение по констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО поради равен брой противоположни гласове, да изготви протокол, екземпляр от който да предостави на НЗОК, съответно на РЗОК, и на РК на БЛС, както и на лицето - обект на проверката. След запознаване с този протокол, Директорът на РЗОК може да наложи предвидените санкции, съгласно чл. 280, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Разгледаната хипотеза се различава съществено от предвиденото за случаите, когато изобщо не е подадено становище по констатациите от проверката или то не съдържа възражения или пък когато констатациите са потвърдени от арбитражната комисия. В последните случаи органът действа в условията на обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции - чл. 74, ал. 5 и чл. 76, ал. 1 от ЗЗО Първоинстанционният съд правилно приема, че в настоящия случай лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, като именно това е наложило и разглеждането на процесните случаи от Арбитражна комисия. След като последната не е стигнала до решение, Директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, упражнява правомощието си да наложи санкция, мотивира акта, като обсъжда направените в хода на административното производство възражения. Административният орган излага мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като обсъжда възраженията му по констатациите на медицинския протокол, след което обосновава приложените санкции съобразно материалноправните норми, в изпълнение на задължението закрепено нормативно в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Неоснователни са наведените в касационната жалба на директора на РЗОК – Ш. доводи по отношение на отменителната част на първоинстанционното решение. Административният съд правилно приема, че заповедта, в частта по точки 16 и 21 е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона, поради което в тази част същата като незаконосъобразна е отменена. В първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението в обжалваната част е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,